Бургас

Вижте пояснителната страница за други значения на Бургас.

---

Бургас
Поглед от кв. „Славейков“, Морското казино, фонтанът площад „Царица Йоана“, Часовникът, комплекс „Пантеона“, Компасът на главната улица, храмът „Св. св. Кирил и Методий“, Галерията, Фестивал на пясъчните фигури, Бургаският мост
Бургас 42.502965, 27.470179 Бургас
Общи данни
Население	210 136 души (15 март 2024 г.) 828 души/km²
Землище	253,644 km²
Надм. височина	30 m
Пощ. код	8000/8034
Тел. код	056
МПС код	А
ЕКАТТЕ	07079
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Бургас Димитър Николов (ГЕРБ; 11 ноември 2007)
Адрес на общината
ул. „Александровска“ 26 тел.: 056 84-09-15 Е-поща: mayor@burgas.bg Уебсайт: Община Бургас
Уебсайт	www.burgas.bg/en
Бургас в Общомедия

Бургас е най-големият град в Югоизточна България, а с неговата площ от 253,644 km² той е и един от най-големите в страната. Според преброяването през 2011 година има население от 200 271 души и е четвъртият по население град в страната. Бургас е най-важният икономически, транспортен, административен и културен център в Югоизточна България. Градът е административен център на едноименната община и област, както и седалище на регионални и национални институции.

До Бургас функционира най-голямата в Югоизточна Европа химическа и нефтена рафинерия, която е и най-големият работодател в България. Там се намират международното и второто по натовареност българско летище, най-голямото българско пристанище и единственото нефтено пристанище в страната. В Бургас е разположен Черноморският риболовен флот, част от българския военноморски флот и бреговата охрана.

Местоположението сред няколко природни резервати и защитени местности, антични и средновековни селища, Черно море и ежегодните фестивали привличат множество туристи. Бургаската катедрала, носеща името на славянските апостоли Кирил и Методий, и защитената местност Пода са сред 100-те национални туристически обекта. Манастирът „Света Анастасия“ на едноименния остров в акваторията на Бургаския залив е единственият запазен средновековен островен манастир в Черно море.

География

Снимка на централната част на Бургас от космоса

Географско положение

Градът е разположен в източната част на Бургаската низина, която се намира на изток от Горнотракийската низина. Разположен в най-западната точка на Черно море, Бургас дава името на едноименния залив, който е най-големият и най-вдаденият в континента на Българско Черноморие. Градът е заобиколен от езерата Бургаско, Атанасовското и Мандренското на запад, северозапад и югозапад, а на изток от Черно море. Между Бургаското и Мандренското езеро на височина 209 m се издига връх Върли бряг. Той е и най-високата точка на Бургас.

В Бургас се намират две пясъчни коси: Кумлука, разположена между Бургаското езеро и Черно море, която е дълга около 3 km и широка около 1 km; и Атанасковска коса, разположена между Атанасовското езеро и Черно море и дълга около 1 km. В акваторията на бургаския залив се намира черноморският остров Света Анастасия, който също е част от града. Той е отдалечен на 6,5 km от брега и е изграден от вулканични скали. В най-високата си точка е висок 12 метра, а площта му е 0,022 km².

Административно-териториално деление

Бургас се състои от централната част, жилищни комплекси, квартали, вилно и рибарско селище. Една част от тях исторически се срастват с града, други са били преди това съставни селища на Община Бургас, трети стават част от града след административни реформи. Освен централната градска част (ЦГЧ), като централни се числят комплексите Братя Миладинови, Възраждане и Лазур. Другите части на града са жилищните комплекси Меден рудник, Петко Славейков, Зорница, Изгрев както и кварталите Акациите, Банево, Ветрен, Горно Езерово, Долно Езерово, Лозово, Победа, Сарафово, Крайморие. Ексклави на Бургас се явяват рибарското селище Ченгене скеле в парк Росенец, вилно селище Отманлии в местността Алатепе и остров Света Анастасия.

Бургас е разделен на шест Териториални дирекции (ТД):

• ТД „Възраждане“, включваща к-с Меден Рудник, кв. Победа, кв. Акациите, кв. Горно Езерово
• ТД „Изгрев“ — к-с Изгрев, к-с Зорница, кв. Сарафово
• ТД „Приморие“ — ЦГЧ, к-с Възраждане, кв. Крайморие, Рибарското селище в м. Ченгене скеле, Парк „Росенец“, м. Алатепе (вилно селище Отманлии)
• ТД „Освобождение“ — к-с Славейков, кв. Лозово, кв. Банево, кв. Ветрен
• ТД „Зора“ — к-с Лазур, к-с Братя Миладинови
• ТД „Долно езерово“ — кв. Долно езерово

През юли 2011 година е приет нов Общ устройствен план (ОУП), според който градът трябва да се отвори към морето и езерата и включва няколко нови жилищни комплекса.

Климат

Климатът в Бургас и региона се характеризира като влажен субтропичен (Cfa по Климатична класификация на Кьопен), с черноморско и континентално влияние и сравнително по-равномерни валежи през четирите сезона от същите ширини по Средиземноморието. Лятото и есента са типично средиземноморски — дълги и сухи. Средната дневна температура на въздуха през лятото е 26,4 °С, на морската вода — 24,8 °С, като максимални дневни температури над 20 °C се срещат и до ноември. Слънчевите дни през лятото варират от 24 до 27 на месец със средно 10-11 слънчеви часове в денонощието.

Поради влиянието на морето, есента е дълга и значително по-топла, отколкото във вътрешността на страната, а пролетта е сравнително студена и настъпва с около един месец по-късно. През зимите континенталното влияние е видно, но те остават доста по-меки в сравнение с вътрешността на страната и са почти безснежни. От февруари до април климатът е типично черноморски с по-ниски температури от средните за страната, резултат от ниските температури на морската вода. Средната зимна температура на въздуха е 4,6 °С, на водата — 7,4 °С. Средната годишна температура е 13-14 °C, позволяваща на екзотична и вечнозелена флора да расте в района.

Климатични данни за град Бургас

Климатични данни за град Бургас
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	17	21	24	30	32	35	37	36	37	32	25	20	37
Средни максимални температури (°C)	6	8	11	15	21	26	28	28	24	19	12	8	17,16
Средни температури (°C)	1,8	4	7	11	16,5	21	23,5	23	19,5	15	9	3,2	13,12
Средни минимални температури (°C)	0	2	3	7	12	16	19	18	15	13	6	2	9,08
Абсолютни минимални температури (°C)	−15	−13	−15	−2	0	7	10	10	1	−3	−8	−12	−15
Средни месечни валежи (mm)	25,1	24,1	33	34,9	30,4	34,7	26,4	20,9	29,7	41,1	44,2	32,8	377,3
Източник: http://weather.msn.com, http://www.weatherbase.com и http://www.weatherbase.com

Екология

През 1980-те години, замърсяването на въздуха и водата причинява сериозен екологичен проблем. Причините са както липсата на адекватна политика в областта на околната среда, така и неспазването на екологичните стандарти, от страна на изградената през комунизма индустрия. Съществуващите пречиствателни съоръжения за отпадните води не се разширяват и след бързия растеж на населението по време на плановата икономика са под допълнителен натиск и постепенно занемаряват. Промишлени отпадъчни води заедно с тези на бившите бежански лагери водят в края на 1980-те години до екологична катастрофа в Бургаското езеро. Животинският свят в най-богатото на риба езеро в България е почти напълно унищожен. Черноморското крайбрежие многократно се замърсява допълнително от малки количества суров петрол, които изтичат от петролните танкери и от отпадъчни води от нефтохимическата промишленост. През този период целият град е изложен на постоянно замърсяване на въздуха, чрез прекомерна концентрация на сероводород (H₂S), прахови частици и серен диоксид (SO₂), причинено главно от изхвърлените емисии от близката рафинерия и други заводи от химическата промишленост. До 1996 година в града се провеждат протести срещу екологичната обстановка.

С края на комунизма се осъществяват проекти за подобряване на екологичната среда на града и непосредствената околност. През 1992 година в градската администрация е създадена дирекция Екология, която координира и контролира проектите в тази област. От началото на 1990-те се изграждат стационарни и мобилни звена за наблюдение и контрол. Работещите в Бургас пет стационарни станции за мониторинг на въздуха са сред малкото такива в страната. Изградената система за наблюдение и контрол е единствената в България, които има възможност да идентифицира отделните замърсители. В периода от 1980 година до края на 1990-те години са създадени няколко защитени територии и осъществени проекти за защита на биологичното разнообразие на Бургаските влажни зони. От 2005 година до днес са инвестирани повече от 220 милиона лева в проекти за изграждане и подобряване на съществуваща вече канализация, подобряване на водоснабдяването и пречистването на отпадните води. Наред с други проекти, през 2010 година е изградена допълнителна пречиствателна станция в най-големия комплекс на града — Меден рудник, а други, по-малки квартали са свързани с централната канализационна система. През 2012 година трябва да започне разширението на канализационната система в Меден рудник, изграждането на такава в квартал Горно Езерово, както и да заработи допълнителна система за мониторинг на въздуха и водата в пристанищния район.

Тези мерки, в допълнение на изменението на икономическата структура на града, инвестициите на фирмите в този сектор и преминаването на ТЕЦ на „Лукойл Нефтохим“, „Кроношпан“, „Хемусмарк“, „Победа“ и други производства към използване на газ през годините на прехода (намаляващо замърсяването на въздуха от съответните предприятия), водят до значителното подобряване на екологичното състояние на града и околността. Независимо от това, днес особено в кварталите и Долно Езорово и Лозово, все още се измерват превишения над средните норми на концентрация във въздуха на сероводород и серен диоксид. Тези високи стойности се обясняват от експерти, чрез конкретна метеорологична ситуация, в която вятърът пренася прахови частици във въздуха от близката рафинерия. „Лукойл Нефтохим“, „Кроношпан“ и други производители на мебели и нарастващия автомобилен трафик са днес сред най-големите източници на вредни емисии в града. Тъй като Бургас е важен транспортен възел, а след изграждането на автомагистрала Тракия се очаква и допълнително увеличаване на транзитния трафик, се планира извеждането на този трафик извън границите на града.

През 2008 година в Бургас се провежда референдум „за“ или „против“ изграждането на Нефтопровода Бургас - Александруполис. 96,75% от взелите участие в референдума, или 49 552 души, се обявяват против неговото изграждане. При избирателна активност от 27,09 процента (51,225 участвали при 188 774 души имащи право на глас) първият референдум в най-новата история на България е обявен за невалиден.

През 2010 година градската управа печели проект за интегрирано развитие на обществения транспорт, подкрепен от ЕС с 70 млн. евро. Това предоставя възможност на общинския превозвач Бургасбус да обнови автобусния си парк, да бъде разширена и обновена действащата тролейбусна мрежа, да се обособят до 20 km велосипедни алеи, с което Бургас заема водеща роля в тази област в страната и ще е част от велоалея „Несебър-Поморие-Бургас-Созопол“. През 2009 година Бургас се присъединява към така нареченото Споразумение на кметовете и през ноември 2011 година обявява намерението до 2020 година да намали енергийната консумация с 27%, да съкрати парниковите емисии с 25% и да увеличи употребата на възобновяеми източници с 26%. През същата година, благодарение на ангажиментите за опазването на околната среда, Бургас е обявен от кампанията „Зелена България“ на Министерство на околната среда и водите за „Най-зеленият български град“ в категорията за градове с над 200 000 жители.

Природа

Води

Бургаското езеро

През землището на града текат реките Aйтоска, Русокастренска, Изворска и Чарлийска. Първите две се вливат в Бургаското езеро, Изворска в Мандренското езеро, а Чарлийска в Атанасовското езеро. От трите езера, които ограждат града, Атанасовското е с най-високата соленост, последвано от Бургаското езеро. Мандреското езеро в по-голямата си част е сладководно, въпреки че е свързано с Черно море чрез канал.

Бургаско (остаряло Ваякойско) и Мандренското (остаряло Язеклийско) езеро са морски лимани. Те са образувани при покачване на морското равнище в следледниковия период, което води до наводняване на устията на реките и образуване на залив. С отдръпването на морското равнище в края на късното средновековие голяма част от най-западната част на Бургаския залив се заблатява от наносите на реките Русокастренска и Мандренска. Образуваните заблатените площи били известни под името Ваякойско и Язеклийско блато, които при най-малкото прииждане на водите на реките или при източен морски вятър, са ставали непроходими. След освобождението блатата пречат на развитието на Бургас в тази посока. Пресушаването на част от блатата и възпиране водите на реките вливащи се в тях започва през 1921 година. Прекопаването на околовръстния на Язеклийското блато канал продължава до 1928 година със средства по бежанския заем. Окончателното укрепване и заскаляване на брега на езерата се извършва през втората половина на 1940-те Днес Бургаското езеро е най-голямото българско езеро и заема площ от 27.6 km², а Мандренското — 10 km². Водният обем на двете езера е 19 и 11 милиона кубически метра.

Част от защитената местност Узунгерен

Атанасовското езеро е естествена лагуна. Езерото е разделено на две (Северно и Южно Атанасовско езеро) в посока север-юг от изкуствена дига. На дигата е построен път, който свързва централата градска част с квартал Сарафово, Летище Бургас и Варна. Двете езера са свързани както помежду си, така и с Черно море, чрез множество канали. Въпреки че езерото е обявено за резерват, производството на сол от Черноморски солници не е забранено, а археологически находки доказват добив на сол от античността.

Южно от Мандренското езеро се простира Странджа планина. Езерото днес е разделено на две, вследствие на укрепителните работи през 1940-те години, поради което сладководните води от по-голямата му западна част не се вливат чрез естествения отток в Черно море. Водите на езерото се използват предимно за напояване на селскостопански земи. След язовирната стена в посока изток, езерото следва естествения си отток, който образува в защитената местност Узунгерен лиман. Чрез естествения канал Пода в едноименната защитена зона, водите на езерото се вливат в черноморския залив Форос.

В непосредствена близост до кварталите Ветрен и Банево са разположени Бургаските минерални извори. Източниците на водоснабдяване на Бургас са язовирите Камчия в Стара планина и Ясна поляна в Странджа планина, както и по-малки локални подземни водоизточници.

Флора и фауна

Множеството защитени територии и природно уязвими зони, разположени в околностите на града, като защитената местност Пода, Мандренското, Бургаското и Атанасовското езеро, са обособени в така наречения проект Бургаски влажни зони. Бургаското и Атанасовското езеро и местността Пода са включени в Рамсарския списък за защита на влажни зони с международно значение и по специално като местообитание на водолюбиви птици. В езерата край Бургас зимуват защитени видове птици като къдроглавия пеликан, чапли (нощна, гривеста, малка бяла, голяма бяла и червена чапла) и корморани, голямата белочела гъска, червеногушата гъска, белият ангъч, саблеклюнът и др.

Бургаският езерен комплекс е разположен на прелетния път Виа Понтика и е място с тесен фронт на миграция за прелетните реещи се птици от значителна част на Северна, Източна и Централна Европа. До 300 000 щъркела и до 60 000 грабливи птици прелитат ежегодно над езерата по време на есенната миграция. Това е мястото с най-голяма концентрация в Европа по време на прелет за розовия и къдроглавия пеликан, на тръстиковия блатар и на второ място (след Босфора) по концентрация на малкия креслив орел. По време на прелет е установяван и изключително световно застрашения тънкоклюн свирец.

В Бургаския залив и Бургаските езера са документирани около 140 различни вида риби, част от които могат да бъдат разгледани в природонаучния музей в града. В южния край на Бургас, в защитената местност Пода е изграден център за наблюдение на птиците. Там има документирани над 255 вида птици, което представлява 67% от птичия свят на България. В природния резерват на Атанасовското езеро са документирани 317 вида птици. От тях 83 са вписани в червената книга на България, а над 170 вида са от европейско значение. Там се среща и най-малкият бозайник в света, етруската земеровка, а от 2010 година се наблюдават популации на розово фламинго.

Защитени зони

Мандреското езеро през зимата

В землището на Бургас са обявени няколко природни резервати и защитени местности. Природните резервати в Атанасовското и Мандренското езеро са обявени през 1980 година и след няколко разширения заемат площ от 1002,3 хектара. През 1987 година най-западният край на Бургаското езеро с бреговата ивица с обща площ от 379 хектара, е обявен за природен резерват.

Други защитени природни територии са: от 1989 година защитената местност Пода, с площ от 100.7 хектара; от 1995 година защитената местност Ченгене скеле, с площ от 191.19 хектара; местността Корията с площ от 11,6 хектара от 1995 година е защитена, през 2005 година е обявената за защитената местността Узунгерен, а през 2007 година местността Бургаски солници. Като място със защитен статут е обявената през 1995 година за природната забележителност, с обща площ от 73,6 хектара местност Водениците. Южно от Бургас е разположен най-големият български природен парк, парк Странджа.

В някои от защитените територии се провеждат международни проекти, а с влизането на България в ЕС, части от тях влизат в европейската мрежа Натура 2000.

История

Име

Днешното име на града произлиза от латинската дума Burgus/Бургос — кула. Според местни предания името идва от римски пътен стълб, така наречен бург, който бил положен в района на днешното Бургаско пристанище. Византийският поет Мануел Фил споменава Бургас като Пиргос в своите творби. В индоевропейските езици гръцкото пиргос и латинското бургос са идентични, като имат и за основа общ индоевропейски корен. Според проф. Кирил Влахов „пюргос“ е дума от тракийски произход, който също е индоевропейски. Според него „пюргос“ означава на тракийски „укрепление от дебели дървени греди“. Сходен произход има името на испанския град Бургос.

Чак до края на 19 век градът е наричан както Бургас, така и Пиргос, а в стари руски карти е срещан и като Порос и Форос. През 19 век е наричан и Ахело Бургас, за да се разграничи от Люле Бургас и други населени места със сходни имена.

История на града

Първи и тракийски поселения

В землището на Бургас са разкрити няколко праисторически и антични селища от каменно-медната до късната бронзова епоха. В началото на лятото на 2008 година археолози от Бургаския музей откриват на 10 километра северно от града в местността „Солна нива“, близо до Атанасовското езеро праисторическа могила и предмети, датирани към епохата на ранния халколит. Изкопани са над 250 вещи, за най-ранните от които се предполага, че са използвани 6000 години пр. Хр. Те свидетелстват за земеделие, скотовъдство и добив на сол, като поминък на древните обитатели на местността. Открити са и ритуални съдове на царя-жрец. Счита се, че артефактите са най-старите, намирани изобщо по крайбрежието на Черно море, включително в Турция и Кавказкия регион. Това дава повод на директора на регионалния музей Цоня Дражева да определи района на днешен Бургас, между трите езера Мандренско, Бургаско и Атанасовско и Черно море като „…кръстопът на най-древните цивилизации…“.

Сред първите жители на региона са траките, които около 6 век пр.н.е. създават редица селища на територията на днешен Бургас, наред с близките градове Аполония, Месемврия, Анхиало. От 6 до 2 век пр. Хр. тракийско селище, вероятно пазар на Аполония съществува и в района на „Сладки кладенци“, на територията на днешния квартал Победа. Селището е разполагало с пристанище и водопровод. На хълма Шилото в квартал Меден рудник се е намирала тракийска крепост, която защитавала близките медни рудници на тракийските князе при Върли бряг. След инвазията на Филип II Македонски на нейно място се е намирало светилището на Пречистия Аполон, важна част от съществувала редица светилища на този бог изградена северно от Аполония. Турсис е друго тракийско селище, което се намирало западно от Бургас и е разрушено в началото на 2 Век пр. Хр. Поради активното строителство в по-късни епохи, не са запазени останките от античното селище в местността „Сладки кладенци“. Въпреки това наличието на пристанище, пазарно средище и археологически находки дават основание на историка Иван Карайотов да локализира Пристанището на тракийските царе на територията на Бургас. Археологически проучвания на по-късните минерални бани Акве Калиде също доказват тракийски селища и най-почитаното „светилище на Трите нимфи“. По времето на шах Дарий I се предполага, че тракийските селища в района на Бургас са били под персийска власт, но след отблъскването на персийската инвазия и основаването на Одриското царство те отново са тракийски.

Наред с изброените селища, Бургас е смятан най-вече за приемник на Деултум, Акве Калиде и средновековния Пиргос, а според някой автори и на Скафида и Русокастро. Деултум възниква на западния бряг на Мандренското езеро при устието на реката Средецка, на територията между езерата Бургаско и Мандренско, а съвременните езиковеди превеждат името на града като двублатие. Между 383 и 359 година пр. Хр. селищата при Бургас са под контрола на тракийския цар Котис I. Значението на близките градове Аполония и Месамврия пречи на развитието на малките селища между тях. Счита се, че през 340 година пр. Хр. региона е превзет от македонския цар Филип II.

Развитие от римско време до средновековието

Монета на император Александър Север, сечена в Деултум

След превземането на Южното черноморие от римския пълководец Луций през 72 пр.н.е император Веспасиан основава източно от тракийското селище Девелт или Дебелт едноименната колония Деултум (лат. Colonia Flavia Pacis Deultemsium) за ветерани на VIII Августовски легион, която се разраства до важен център на провинция Хемимонтус. Там са се срещали едно от североизточно разклонение на римския път Виа Милитарис и крайбрежният Черноморски път Виа Понтика. Заедно с Деултум през римско време се развиват и минералните бани при Акве Калиде, посещавани в следващите векове от множество императори и царе. В центъра на Бургас римските следи са документирани чрез множеството намерени монети от 1 до 4 век, а южно от днешната Централна гара се намират останките на римско статио.

В края на 1 век, по времето на римския император Антонин Пий на полуостров Порос/Форос край днешния квартал Крайморие са построени двойната крепост Бургос или Порос и пътна станция (statio milliaria) с пристанище. Те са охранявали подстъпите към крепостите Деултум и Скафида, както и Виа Понтика. При археологически разкопки през 2009 година са разкрити част от крепост, останките на манастир от 13-ти век и древно селище в близост до тях, датиращо от късната античност (V век след Христа). Според някой автори споменатите в историческите извори Порос и Пиргос са една и съща крепост. Крепостта на п-в Форос най-вероятно е използвана като наблюдателница. Нейните останки са съществували и през XIX век, за което свидетелстват различни европейци, посещавали района през този период. Отделни автори смятат, че селището е наследник на античната пътна станция, спомената като Пудизо в Певтингеровата карта. Не се знае дали Деултум и крепостта на Форос са превзети и разрушени както Акве Калиде и целия регион по времето на готските нашествия през втората половина на 260те години. През 376 година изворите споменават отново Деултум, край който готите разбиват елитна римска военна част.

Сред разделянето на Римската империя през 395 година, регионът на днешния Бургас влиза в пределите на Източната Римска империя, а по времето на Юстиниан I (527-565) около Акве Калиде са изградени крепостни стени. През 708 година Тривелий разбива източно от Акве Калиде в Битката при Анхиало ромейските войски начело с Юстиниан II. При Крумес се счита, че района е бил в пределите на България, а при неговия наследник Муртаг от бреговете на Бургаското езеро до река Марица се изгражда граничния вал Еркесия. Според едно от преданията през 863 година Михаил Борис I приема тайно християнството при Деултум (виж Покръстване на България). Тази теория се подкрепя и от археологически находки от 2005 година, когато до днешното село Дебелт е открит ритуален комплекс с базилика от IX век.

От около 970 година регионът е отново под ромейска власт, като през 1093 година император Алексий I Комнин разполага в Термополис, средновековния наследник на Акве Калиде, отряд за отбрана на източните старопланински проходи. В следващото столетие Бургаския регион е оспорван от Българската и Източната римска империя. През 1206 година латинците превождани от Хенри Фландърски, брат на Балдуин Фландърски превземат и опожаряват Термополис. През 1270 година крепостта Порос е спомената в документ на константинополския патриарх, а през 1304 южно от нея се състои Битката при Скафида при която цар Тодор Светослав побеждава ромейските войски. През 1332 година Иван-Александър побеждава, западно от днешния Бургас в последната голяма битка между България и Източната римска империя — Битката при Русокастро, император Андроник III Палеолог. В началото на 13 век региона е опустошен от Каталанската компания.

Под османска власт и първо писмено споменаване

Счита се, че Деултум, Скафида и Порос са завладени от османските турци, начело със султан Мурад I през 1367/1368 година, но превзети по-късно от Амадей VI Савойски, които ги предоставя на константинополския император. В началото на 1453 година, малко преди падането на Константинопол те, заедно с други градове по Южното черноморие, са последните български територии които падат под османско владичество. Деултум е окончателно разрушен и не може да възстанови пред следващите столетия. Термополис и Пиргос са запазени, а първия турския султан Сюлейман I (1520-1566) заповядва изграждането на нова баня (хамам) върху полуразрушените римски басейни. При Порос, които става част от Анхиалската каза султан Баязид II изгражда за нуждите на султанския двор чифлик, а за корабоплаването — фар.

Най-ранният писмен документ, споменаващ Бургас точно на мястото на днешния център, е османският регистър (дефтер) от 1603/4 година. В него се споменава за пристанището Пиргос (искеле-и Пиргос), което е част от вакъфа на Искендер паша и се намира в Айтоската каза (околия), където е до вилаетската реформа от 1864 година. През 1639 и 1646/47 отново е споменато пристанището. Въпреки разрушаването на античната водопроводна мрежа и недостига на вода, Пиргос е използван за база на османския флот. Сладководна вода се пренася чрез каруци или на гръб от близки извори и съхранявала в големи съдове в близост до пристанището.

Бургаския залив на морската карта на Никола Витсен от 1697 г. Бургас е отбелязан като Pier kus sive Pergas

Едно от първите писмени сведения за града през този период оставя османския пътешественик Хаджи Калфа, посетил града в средата на 16 век и го отбелязал с името Бургас. В периода след Битката при Лепанто през 1571 година Пиргос е важен корабостроителен център. Пътешественикът Евлия Челеби споменава през 1656 година за две пристанища в селището: едно при Порос за големите и другото при Пиргос, в района на днешното пристанище, за по-малките кораби. Както османския хронист Хаджи Али пише в своя походен дневник (Fethname-i Kamaniçe), султан Мехмед IV посещава през 1672/73 година Термополис на път за Полша (виж Полско-турска война (1672-1676)). През 1673 година една част от арменците, депортирани от района на бойните действия се заселват в Бургас. Те са посетени две години по-късно от арменския архиепископ Мардирос Кримечи, оставил кратко описание на града.

В средата на 17 век градът започва да се разраства благодарение на търговията и износа на зърно. Лафит-Клаве, който посещава региона през 1784 година, определя Бургас като стратегически важен, най-голям град в залива и определя първи името на залива като Бургаски, със забележката че преди това е известен като Порос. Езерото западно от града той нарича Бургаско, а неговата река-отток Бургаска. Няколко западни дипломати, между които Венцел Едлер фон Брогнард (1786) и Шарл дьо Пейсонел (1787) описват Бургас в този период като касаба (малък град) с 1100–1200 къщи и като важен търговски център и място за претоварване на селскостопански продукти от източната част на Тракия. Бургас е по това време център на крайбрежието от Ахтопол до Гюзекен и разполага с Бургаското киле — собствена мерна единица за измерване на зърно.

С оттеглянето на руските войски след края на Руско-турската война от 1828-1829 г. по-голямата част от българското населението на Странджа и крайбрежието напуска родните си домове и, следвайки армията извън пределите на България, се заселва в Украйна, Молдова, Бесарабия и други територии на Руската империя. В следващите години се завръща част от турското население, избягало преди войната. В изоставените селища постепенно се заселват българи от вътрешността на страната, които под влиянието на гръцките учители и свещеници постепенно се погърчват.

Бургас и залива на карта от 1832 г.

Между 1854 и 1864 Бургас е част от Ахиалската каза в Силистренския санджак. По време на Танзимата (1840-1864) се обособява самостоятелна каза с център Бургас в Сливенския санджак. За целта към каза Пиргос се прехвърлят селищата от Ахиалската и Русокастренска каза. Като административен център Бургас се управлява от каймакам, към който според Закона за вилаетите се създава и околийски съвет, в заседанията на който според Хатихумаюна участват и немюсюлманските общности, включително и българи. Този административен статут се запазва до Освобождението.

По време на борбата за българска църковна и държавна независимост през 1869 година в Бургас се откриват българско училище и църква на мястото на днешния храм „Св. св. Кирил и Методий“. Въпреки, че населението на Бургас не взема участие във въоръжените борби за освобождението на България, през града минат важни канали за комуникация и пренос на оръжие на Вътрешната революционна организация, а революционерите Васил Левски и Панайот Хитов на няколко пъти посещават града.

Главно пристанище на Източна Румелия и Съединението

ул. Александровска - 1906 г.

ул. Александровска днес

По-време на Руско–турската война от 1877/78 година Бургас е използван от османската армия като логистичен център. Към края на войната през пристанището се изтегля и многобройно турско и черкезско население, сред което и това на Бургас. Последните 2 000 турски войници и 4 оръдия са били натоварени на гемии в края на декември 1877 година. С подписването на Одринското примирие Бургас остава извън границите на бъдеща България, като за демаркационната линия между двете армии било определено билото на Източна Стара планина, което достига Черно море северно от Несебър. Така в началото на 1878 в Бургас и околните селища вече няма официални представители на турския султан, което води до безчинствата на башибозушките и черкезки банди. На масови кланета са подложени жителите на Карнобат и Българово. Бургас е спасен благодарение на Руфат Ефенди, османския комендант на Бургаското пристанище.

На 6 февруари 1878 година, „летящ-отряд“ под командването на полк. Лермонтов, имащ за задача да осигури на руския флот достъп до бургаското пристанище като заеме позиции в Бургаския залив и спре нахлуващите от север през Дюленския проход черкези и дезертирали турски войници, освобождава Бургас. По това време в него живеят около 2950 души, основно арменци, евреи, българи, гърци и гъркомани. За първи кмет на освободения град е назначен Нико Попов. На бургаския бряг руските войски изграждат в следващите месеци военна болница, която е под ръководството на Александра Лермонтова и остават в града до средата на 1879 година.

С изпълнението на Берлинския договор от 1878 година Бургас става един от 6-те административни центрове на османска провинция Източна Румелия. По силата на договора в града се завръща и част от турското население. Решенията на Общината са обявявани на български, гръцки и османски. Въпреки липсата на вода, градът е важен търговски център и единственото голямо пристанище на Източна Румелия, а икономическото развитие привлича бежанци от Източна Тракия и Странджа планина — територии, които остават под османска власт. През 1880 година е открито читалище Пробуда, а на 20 юли 1885 година в Бургас излиза с Бургаски вестник първия бургаски седмичник.

Градът остава османски до септември 1885 година, когато след военен преврат Източна Румелия се съединява с Княжество България. Съединението на България е посрещнато с неодобрението на Русия и е срещу интересите й да контролира Балканите. В последвалата Сръбско-българска война взимат участие и граждани от Бургас. Въпреки че Букурещки договор от 19 февруари 1886 година възстановява статуквото, руският цар Александър III. не е удовлетворен и отказва да признае на Александър Батенберг за владетел на Обединена България. Така в следващите месеци и години руската дипломация организира и подпомага организирането на заговори срещу България. Турското правителство от своя страна иска като предварително условие за нормализиране на отношенията, поставянето на бургаското пристанище под турска администрация, което е отхвърлено от българския княз.

В началото на май 1886 година е осуетен заговор в Бургас под ръководството на руския офицер Николай Набоков срещу Александър Батенберг, който е на посещение в града. След разкритието заговорниците успяват да се укрият в руското представителство в града и да избягат ненаказани. Въпреки че, проруските политически групи в страната (цанковисти и лъжесъединисти) успяват през август да отвлекат Александър Батенберг в Русия, с помощта на Стефан Стамболов и румелийската войска той успява да се върне отново на трона. През октомври същата година в Бургас избухва отново под ръководството на Набоков военен бунт подкрепен от руски военен кораб. За смазването на бунта Стамболов изпраща Коста Паница, който с помощта на Айтоския отряд успява да сложи край на русофилските заговори срещу Съединението в Бургас.

Икономически възход и бежански лагер на България

Еркесията, Бургас и региона южно от него през 1903 година

След Освобождението Бургас застава на първо място след София по относителен дял на темпове и мащаби на развитие в сравнение с други български градове. Развитието намира израз в приетия през 1891 година първи строителен план на Бургас. Той затвърждава изграждането на нови обществени сгради по западен образец в града, което пременя неговия ориенталски облик. Още през 1881 година е изградена градската библиотека, през 1891 морската градина и през 1897 катедралата Св. св. Кирил и Методий. 1895 година Георги Иванов отваря първата печатница в Бургас, последван от печатницата на Хр. Велчев, която е преименувана през 1900 на Печатница Братя Велчеви. На 27 май 1890 година княз Александър I Батенберг тържествено открива в Бургас ж.п. линията Бургас — Пловдив. Важен етап от икономическото развитие на Бургас бележи и изграждането на морското пристанище, което е открито на 18 май 1903 година. През тези години в Бургас се създават 151 индустриални предприятия, между които Фабрика за захарни изделия и растителни масла на Аврам Чальовски, Големите Български Мелници на Иван Хаджипетров, сапунената фабрика Камбана, Фабрика за рибни консерви и др.

Със създаването на Българската екзархия през 1870 година Българската православна църква успява да възстанови своята независимост, но няколко градове на западния бряг на Черно море остават под управлението на Цариградската патриаршия. През 1900 година Цариградската патриаршия предава последните църкви и манастири, но това не навсякъде става мирно. През 1905 година след дълги протести, манастирът „Света Анастасия“ е предаден на българската патриаршия. Преди този акт игумена на манастира прави опит да продаде манастирското съкровище, което предизвиква брожение и протести в Бургас и само намесата на жандармерията предпазва гръцкото население от погроми.

След Съединението за десетилетия градът и окръгът се превръщат в най-големия бежански лагер на България. След Илинденско-Преображенското въстание и особено след Междусъюзническата война от 1913 година градът и регионът се напълват с бежанци от Източна Тракия. Още на 29 януари 1895 година бежанци от Македония създават в Бургас Македонско дружество, наречено Пирин планина, в което членуват и емигранти от Одринско. На 12 май 1896 година, по подобие на него и по инициатива на Капитан Петко войвода и братята Петър и Никола Драгулеви във Варна се създава Одринско преселенско дружество Странджа. През месец декември същата година се изгражда и негов клон в Бургас. На 2 септември 1902 година двете организации в Бургас се обединяват в Македоно-одринско дружество. В Бургас се основават и Македоно-одринското опълченско дружество, Македонското благотворително братство „Димитър Михайлов“, Македонското женско културно-просветно и благотворително дружество Менча Кърничева, Македонския младежки сговор Пелистер и други организации. Като организационен център на бежанците по това време служи Минковия хан, разположен на днешната улица „Фердинандова“ № 63.

През 1906 година действията на гръцките андарти в Македония водят до безредици и погроми срещу гръцкото население в пренаселения с бежанци град и регион. В Бургас гръцката църква и училище са отчуждени, а гръцкото население емигрира през следващите години основно в Константинопол. През 1906 г. създадената година по-рано Търговска гимназия се премества в бившите помещения на гръцкото училище. По това време в града работят още по едно арменско, турско и френско частно училище.

От Балканската до Втората световна война

Бургас през 1926 г.

При избухването на Балканската война в Бургас от 65 доброволци е сформирана Първа рота на 12-та Лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение под ръководството на Луи Айер. На 18 октомври 1912 година градът е обстрелван от османския флот, които изгражда в Бургаския залив морска блокада. Блокадата е снета на 8 ноември през същата година.

След загубената Междусъюзническа война, и след загубата на Първата световна война броят на бежанците в Бургас отново нараства, като по непълни данни на бившата Дирекция за настаняване на бежанските семейства в България, до 1931 година в Бургаски окръг са заселени най-много — 12 155 семейства, като общият им брой възлиза на над 60 хиляди души, две трети от които от Източна Тракия. Останалата част са бежанци от Егейска Македония, основно от района на Енидже Вардар. Те пристигат в периода 1923-25 година и са заселени в Бургас и по крайбрежните селища на север от града. На тяхно място за Гърция заминават по-голямата част от гърчеещите се жители от региона.

През 1918 година Цистерцианския орден, които се грижи за бежанците в Бургас отваря девически интернат в града. Въпреки тежкото икономическо състояние на бежанците започва икономически подем в града. През 1920 година Бургас наброява около 21 000 души и е отново главното българско пристанище за износ на зърно и български продукти, а до средата на 1930те изпреварва Варненското и при вноса. През 1922 година швейцарското дружество AG für Handel und Industriewerte получава 25-годишна концесия за индустриален добив на сол в Атанасовското езеро. Две години по-късно, през 1924 година в Бургас е открита с Девеко (днес ХемусМарк АД) единствената фабрика за моливи в югоизточна Европа, а година по-късно отваря врати Държавното механотехническо училище.

През зимата на 1928/29 година Бургаският залив замръзва, което позволява в края на януари и началото на февруари 1929 преминаването от Бургас до остров Света Анастасия с файтони. Няколкогодини по-късно, през 1934 година жителите на града наброяват 34 260 души.

Съветска окупация и комунистическо управление

На 9 септември 1944 година Бургас е окупиран от Съветски войски, които завземат бургаското летище и пристанище, а представители на царската власт биват екзекутирани. Сред жертвите на последвалите два състава на Народния съд в Бургас се отличават представителите на всички богати и състоятелни бургаски фамилии, бургаската интелигенция и членове на Бургаската адвокатска колегия. По това време в града работят заедно с Бургаските минерални бани, шест частни бани и една общинска морска баня. След края на Втората световна война еврейската организация Хагана организира корабни конвои за преживелите Холокоста, които отплават от Бургас в посока Палестина. С тези конвои се изселва и еврейското население на Бургас. В следващите години комунистическото управление на БКП национализира над 160 фабрики и частни предприятия, баните, магазините, а неспособността на комунистите да ги управляват води до недостиг на храна, дрехи, топливо и друго продоволствие. Затварят се народният университет, синагогата, немската и италианската гимназия. Тоталната национализация нарушава естествения ритъм на стопанското развитие в Бургас, а политическите репресии продължават и след това.

През 1950-те и 1960-те са построени заводи от химическата и нефтопреработвателната индустрия, най-голям от които е Нефто-химически комбинат. Индустриализацията води до допълнителен прираст на населението и през 1960-те отново е отворена немската гимназия. Между 1970 и 1973 година архитектурното студио ИПП Главпроект изработва нов план за развитие и разширение на града по „социалистическия модел“. През следващите години по него са изградени жилищните комплекси Изгрев, Зорница, Славейков и Меден Рудник, където и днес доминират сгради от този период. В комплекс Славейков през 1980 година е построен с 52 входа и 482 м най-дългият жилищен блок в България и удостоен със званието „социалистическа гордост“. В този период централните общински Хали са заменени от нова двуетажна сграда и преименувани на Краснодар. Друга емблематична сграда от този период е жилищния блок 77 в квартал Лазур, известен в Бургас като Краставицата.

През 1976 година към Бургас е присъединено селото Меден рудник, като в следващите години до него е построен най-големият бургаски квартал, който е отделен от останалата част на Бургас чрез Бургаското и Мандренското езеро, а бившето село става един от микрорайоните на новия комплекс. На 9 септември 1982 година Тайната армия за освобождение на Армения извършва атентат в Бургас срещу Бора Сюелкан, турски генерален консул в града и убива неговото административно аташе. Населението на Бургас към 4 декември 1985 година по данни на НСИ е 182 338 жители. От 1987 до 1991 година към Бургас са присъединени други пет общински села. Те са различно отдалечени от центъра на Бургас, причина за която е географското положение на Бургас, разположен между три езера на запад и Черно море на изток.

Развитие в посткомунизма

Част от кварталите на Бургас (2011)

След падането на комунизма през 1989 година настъпва промяна на архитектурата и облика на града. Въпреки това архитектурата на Бургас, особено в периферията е белязана от разширяването на града по време на комунистическата епоха, когато бившите бежански лагери са трансформирани в модерни жилищни комплекси, а в по-младите квартали все още могат да се срещнат така наречените Шаронски къщи. През зимата на 1996/97 година в Бургас, както в цялата страна се организират и провеждат протести срещу правителството на Жан Виденов и хиперинфлацията. През 1998 година пристанищния град става седалище на едно от петте административни съдилища.

На 28 февруари 2008 година бургаския общински съвет признава геноцида над арменския народ в Османската империя в периода 1915 — 1922 година. През декември същата година пред Бургаския административен съд за първи път в България е заведено дело по електронен път.

През пролетта на 2010 година дъжд и усиленото снеготопене са причина за наводнение на кварталите Победа, Долно Езерово и Меден Рудник.

През 2011 година Бургас печели приза Най-добър град за живеене в България, както и Най-зеленият български град.

Бъдещо развитие

Бъдещето развитие на града е свързано с отваряне на Бургас към морето и езерата. В този контекст се дискутира проекта Супер Бургас. През следващите години трябва да реализират също проекти за обществен велосипеден транспорт, за извеждането на тежкият трафик от централната част на града, за възстановяването на остров Света Анастасия и мостика, както и за рехабилитирането на историческия център. Предвидено е изграждането на два нови парка в комплекс Меден рудник, нови спортни игрища в квартал Долно Езерово и в Борисовата градина и нов спортен комплекс на открито в Меден рудник, който ще е най-големият в града. През 2012 година в Бургас трябва да бъдат открити още два мола, спортен тенис комплекс и нова индустриална зона.

Население

Прираст на населението

Със своите над 200 000 жители (данни по настоящ адрес) Бургас се нарежда на четвърто място по численост на населението в страната след София, Пловдив и Варна. Но според данните на НСИ към 1 януари 2009 година Бургас има 188 861 жители. Подобна разлика има и за цяла България, която по настоящ адрес има 8 042 905 жители, но реално живеещите в страната са 7 606 551 жители по данни на НСИ към 1 януари 2009 година. За една от причините може да се счита миграцията на част от населението на Бургас в чужбина или други български населени места, които обаче не са променили бургаската си регистрация. Въпреки това за периода между двете преброявания през 2001 и 2011 година Бургас е един от четирите областните градове които имат положителен прираст на населението.

На 12 ноември 1987 година са присъединени 4 села — Горно Езерово, Лозово, Крайморие и Сарафово. През 1991 година е присъединено село Долно Езерово с население 5685 души. С решение на Министерски съвет през 2009 година се одобрява решението на общинския съвет в Бургас за присъединяване на общинските села Банево и Ветрен като квартали на града. Някои от новоприсъединените квартали на Бургас като Сарафово, Крайморие, Меден Рудник са били в миналото бежански лагери, като са приютявали тракийски и македонски българи след Балканските войни (1912/13).

В следната таблица са посочени данните за населението на Бургас за дадената година и според съответната територия която е заемал по това време, като данните могат да бъдат от преброявания (¹), приблизителна оценка (²) или статистически данни на съответните държавните институции (³).

Година Жители 1878 ² 2.950 1892 ² 5.000 1900 ¹ 10.703 1906 ² 15.000 1920 ¹ 21.170

Година Жители 1946 ¹ 44.440 1956 ¹ 79.091 1965 ¹ 106.115 1975 ¹ 148 662 1985 ¹ 182.338

Година Жители 1992 ¹ 195 686 1999 ³ 225 455 2008 ³ 214 162 2009 ³ 218 483 2011 ³ 219 098

Етнически състав и религия

Според първото преброяване проведено в България след влизането на страната в ЕС през 2011 година, за първи път запитващите имаха възможност да отгорят доброволно на въпросите за етническа и религиозна принадлежност, както и за майчин език. Така в Бургас на въпроса за етническата принадлежност отговарят само 181 116 души, 171 898 от тях се определят като българи, 3800 като турци, 1330 като роми и 666 посочват, че имат друга етническа принадлежност (немска, руска или друга).

Страхувайки се от широката дискриминация спрямо ромите, те предпочитат често да посочват етническа принадлежност към мнозинството на местното население. По този начин те влияят върху броя на турците и по-малко върху този на българите в Бургас. От данните също не може да се определи действителния брой на арменците.

Най-голямата религиозна общност е тази на българските православни християни, следвана от мюсюлманската, като Бургас е единственият голям български град в които тази общност няма собствен храм. Други религиозни общностти в града са българските католици и православните арменци, както и евангелистите.

Политика

Кметове от 1990 г

Димитър Николов, кмет на Бургас от 2007 г.

След демократичните промени през ноември 1989 година за кмет на град Бургас е назначен през декември Никола Александров. Той остава в длъжност до септември 1990 година когато е сменен от Атанас Демирев. Демирев ръководи временната управа на Бургас до смъртта си през май 1991 година. На първите демократични избори през октомври същата година за кмет на Бургас е избран Продан Проданов от листата на Съюза на демократичните сили. Неговият мандат, който свършва през ноември 1995 се запомня с политическата конфронтация с бившите комунисти и централната власт, както и бюджетния дефицит на община Бургас. На местните избори през 1995 година Проданов е победен от представителя на бившите комунисти, Йоан Костадинов.

Костадинов е преизбран на местните избори през 1999 и 2003 година и един от най-дълго управлявалите кметове на България. На местните избори през 2007 години Костадинов се явява като независим кандидат, подкрепен от Съюза на тракийските дружества в България, но не успява да спечели. Изборите са спечелени от младия Димитър Николов на втори тур, където успява да победи собственика на ТВ"СКАТ" Валери Симеонов. На местните избори на 23 октомври 2011 година Димитър Николов спечели втори мандат още на първи тур с 70,86 на сто от гласоподавателите. Втори с 11,25 на сто остава отново Валери Симеонов.

Общински съвет

Според „Закона за местното управление и местната администрация“ управлението на Община Бургас е със структура съставена от кмет и общински съвет от 51 съветници. Съставните населени места имат изборен кмет или кметски наместник. Общинският съвет приема основните наредби и правилници, които действат на територията на Община Бургас. Общинските съветници и кметът имат право на инициатива за внасяне на предложения. Обсъждането е в постоянните комисии на Общинския съвет и неговата сесия. Изпълнението на взетите решения от Общинския съвет се осъществява от общинската администрация. На всеки четири години се избира нов общински съвет и кмет, като следващите избори са предвидени за 2015 година. Разпределението на местата в общинския съвет след последните избори от 23 октомври 2011 година, при изборна активност от 53,4%, е следното:

Общински съвет (2011-)

Партия	Изборен резултат	Получени гласове	Места
ГЕРБ	46,90%	44.255	28
Национален фронт за спасение на България	11,64%	10.979	7
Българска социалистическа партия	10,12%	9.552	6
Съюз на демократичните сили	4,16%	3.922	2
Средна европейска класа	2,91%	2.748	2
Движение за права и свободи	2,54%	2.401	2
ЛИДЕР	2,52%	2.376	2
Движение за социален хуманизъм	2,04%	1,925	1
Атака	2,00%	1.888	1

Герб и знаме

Знамето с герба на Бургас

Гербът на Бургас съчетава на син щит някои исторически факти за града. Така изобразеният лъв символизира смелостта на хората, които са се заселили в това трудно за живеене място, а рибната му опашка — изобилието на риба. Лъвът държи в ръцете си кула, като символ на кулата, от която произлиза името на Бургас. Над синия щит са изобразени две каравели, които символизират Бургас като старо и едно от най-важните пристанища на черноморско крайбрежие.

Цветовете на знамето на Бургас са синьо и бяло.

Чуждестранни консулства, представителства и членство в международни организации

В Бургас се намира генерално консулство на Турция и почетните консулства на Беларус, Грузия, Индия, Румъния, Русия и Украйна. През 2004 година в града е открит Черноморския граничен координационен и информационен център, който осъществява сътрудничество между органите за гранична охрана на държавите от Черноморският басейн по отношение на граничния контрол.

Бургас е член в 12 международни организации, между които Конвент на кметовете, Eurocities, ICLEI и BALCINET. Градът има свое представителство и в Брюксел.

Побратимени градове

Бургас е побратимен град със следните градове:

Александруполис, Гърция Батуми, Грузия Гомел, Беларус кметство Саръйер, част от община Истанбул, Турция Краснодар, Русия

Мишколц, Унгария Югозападен Московски Район, Русия Ротердам, Нидерландия Ялова, Турция Янтай, Китай

Икономика и инфраструктура

Икономическа характеристика

„Лукойл-Нефтохим“ - Бургас

Пясъчната коса Кумлука погледната от запад с кварталите Победа и Акациите, както и индустриалната зона „Юг“ (промишлените зони Победа и ЮГ) с част от пристанищния комплекс

Бургас днес е един от важните икономически и индустриални центрове на България. Градът, наред със София, е един от основните елементи в България на бъдещата опорна европейска транспортна мрежа (TEN-T) на ЕС, която включва изграждането на жп и шосейна инфраструктура и развитието на Пристанище Бургас. Пристанищен град, със собствено международно летище, както и много добре развита наземна инфраструктура, напълно завършено пристанище от индустриална гледна точка, добър достъп до суровини, както и близката рафинерия, той се отличава с високо ниво на индустриализация. Структурата на икономиката е доминирана от търговията, промишленост (хранително-вкусова, нефтопреработвателната, дървопреработвателната и машиностроене), услуги, туризъм и транспорт. Заради развитата индустрия, търговия, туризъм и промишленост, градът предлага конкурентно заплащане и възможности за професионално развитие, характерни за София, Варна и Пловдив.

Бургас е център на българската риболовна и рибопреработвателната промишленост. 80 процента от българския риболов се извършва от бургаски фирми. В ареала на бургаското пристанище са построени за тази цел едни от най-големите хладилни складове в България. Консервната фабрика Славянка, Черноморски Риболов и Atlantic Group са от по-големите представители на рибопреработвателния бранш. Други по-големи фирми от хранително-вкусовата промишленост са производителят на захарни изделия Победа АД, производителите на хляб и хлебни изделия Бургас хляб и Хляб и хлебни изделия, Бургаско пиво и Феста Холдинг.

След вълната на национализация в края на 1940-те, довела до затварянето на фабрики и въвеждането на плановата икономика от средатa на 1950-те в Бургас се изграждат предимно заводи от химическата и нефтопреработвателната индустрия. От по-големите фирми в този сектор са ХемусМарк и Нефтохомическия комбинат (НХК). ХемусМарк е наследник на фабриката за моливи Девеко, създадена през 1924 година и станала от 1937 година придворен доставчик. През 2007 година ХемусМарк АД е закупена от Кох-и-ноор, бургаското дружество е поставено под управлението на софийския клон на чешката компания, а производството в Бургас преустановено. С капацитет за обработка 176 800 барела петрол на ден, построения през 1964 година НХК (днес Лукойл Нефтохим Бургас) е най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа. От 1999 тя принадлежи на руската компания Лукойл, която в края на януари 2012 година обяви допълнителни инвестиции до 2015 година в размер 1,5 млд. щатски долара и създаването на 3000 нови работни места.

В Бургас е седалището на производителя на стомана, стоманени елементи и стоманени ребра Промет АД. Стоманодобивния завод има капацитет от 0,8 милиона тона годишно. По-големите компании в машиностроенето включват: Булярд — Корабостроителна индустрия, Бургаски корабостроителници, Кораборемонтен завод Бургас, производителя на товарни вагони Трансвагон, Елкабел и др. Фирми от дървообработващата промишленост са Кроношпан, Детелина и Дограма, които обработват дървесина от близките Стара и Странджа планина. Строителството не е сред основните сектори на Бургас. Въпреки това седалищата на някой от по-големите български фирми в този бранш: Понс Холдинг, Трансстрой — Бургас АД и Евробилдинг Инженеринг, се намират в града.

Част от промишлеността е съсредоточена в следните индустриалните зони:

• Промишлена зона — Север (728 хектара)
• Промишлена зона — к-с Меден Рудник (260 хектара)
• Промишлена зона — кв. Победа (200 хектара)
• Промишлена зона — Юг (371 хектара)
• Промишлена зона — кв. Долно Езерово (100 хектара)
• Промишлена зона — кв. Сарафово (50 хектара)

Планирано е изграждането и на няколко големи индустриални зони, в които да се привлекат международни и фирми от „зелената икономика“. Инвестиционни намерения на австрийската Voestalpine с обем до пет милиарда евро, са замразени от началото на икономическата криза през 2009 година. Като допълнение към индустриалните зони, се изгражда интермодален терминал, които ще е част от интегрираната транспортна мрежа на ЕС. С изграждането на „Супер Бургас“ ще бъде изграден и първия за страната интермодален пътнически терминал.

Търговията в града е силно развита, с изградени характерните за страната търговски центрове и филиали на всички национални търговски вериги. Голяма промяна в развитието на градски пейзаж и на градската среда с дългосрочни последици за качеството на живот оказва разширението на града в източна посока и изграждането на търговски центрове от нов тип (мол) като Бургас Плаза, Galleria Burgas и Strand в тази част на града. Наред с тях в централната градска част продължават да функционират няколкоетажни търговски центрове като Трия, Пиргос и Бизистена. Свободна безмитна зона в Бургас е единствената на българското Черноморие. През 2010 година е открит с площ от 16 дка един от най-модерните пазари на плодове и зеленчуци в България, като покритите площи са 3.5 дка и са построени според стандарти на ЕС.

В Бургаските езера се добива сол от праисторически времена. Днес той е единственият регион в България, където се добива морска сол. В близост до Бургас се намира един от най-големите винарски региони в страната, солници, мини за медна и желязна руда, за кафяви въглища и златни мини.

В последните години в Бургас се развиват културният и фестивалният туризъм и градът изпреварва като туристическа дестинация Варна. Според Euromonitor International града е посетен през 2009 година от около 1,71 мил., а през 2010 година от около 1,54 мил. туристи.

Транспорт

Воден транспорт

Централната градска част с Терминал Бургас-Изток на преден план. На заден план Нефтеното пристанище (д.) и Военноморска база Бургас (л.)

Пристанище Бургас, с 33 корабни места с максимално допустимо газене от 15,5 метра е най-голямото пристанище на България. Пристанищен район „Бургас“ обработва 60% от товарите по море.

Пристанищният комплекс в Бургас е разделен на три: Пристанище Бургас, Рибно пристанище и Нефтено пристанище (или пристанище Росенец, което е разположено на юг от града в залива Ченгеле скеле). Пристанище Бургас е разделено на няколко терминала, като там са разположени също контейнерен терминал, Бургаските корабостроителници и Кораборемонтния завод. Пристанищата на последните два, както и пристанището на фирма Трансстрой са със специален режим на работа.

Други по-малки пристанища има в кварталите Сарафово и Крайморие, както и в така нареченото Рибарско селище в местността Ченгене скеле, което е най-голямата лодкостоянка на Черноморското крайбрежие и осигурява укритие при лошо време на повече от 1 000 рибарски лодки. Предвижда се изграждането на рибарско пристанище и рибна борса в квартал Сарафово.

Южно от Бургас се намира Военноморска база Бургас, в която е разположен част от българския военноморски флот.

Въздушен

Летище Бургас е отворено за гражданската авиация през 1947 година когато на 29 юни е открита първата редовна въздушна линия между София и Бургас. Тази дата се счита и за рождената дата на българската гражданска авиация. Полетът с номер LZUNL r е осъществен с Junkers Ju 52/3m и летателен екипаж на Дирекция „Въздушни съобщения“ — пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров. По същото направление излита с официални лица и втори самолет Ли-2п с полетен номер LZ-LIA с екипаж Никола Дюлгеров, Иван Шивачев, Методи Наков и Георги Сергиев. Между 1962 и 1963 година се изгражда стоманенобетонна писта с дължина 2600 метра, която между 1977 и 1979 година е удължена на 3200 м. Преди отдаването на концесия през 2010 година, Летище Бургас заема площ от 2600 da. Сградите за вътрешните линии и терминал изпращащи са изградени през 1974 година, а терминал пристигащи — през 1992. През 2011 година стартира ново разширение и изграждане на нов терминал.

Летището се изполва също от българските ВВС и авиациата на НАТО.

Автомобилен

Бургас разполага с добра шосейна инфраструктура, като през града преминават важни транзитни пътища. Той е начална точка на паневропейски транспортен коридор 8, които свързва Черно и Адриатическо море и на републиканския път I-6, които свърва Бургас, през София с македонската граница. Градът е изходен пункт на строящите се автомагистрали Тракия и Черно море и разпределителен пункт на туристическия поток на Южното черноморие. През града минават европейските пътища E87 и E773, както и републиканския път I-9. През 2012 година е подновен строежът на 4-лентовия път от Бургас-Сарафово до Слънчев бряг които е част от I-9 и E87.

Обществен транспорт

Общественият транспорт в Бургас е добре развит. В града съществуват две тролейбусни (T1 и T2), 28 автобусни и 6 маршрутни линии. Общата дължина на трасето на градския транспорт е 490 km. Регионални, национални и редица международни дестинации за превоз на пътници се осъществяват от двете автобусни гари в града. „Автогара Юг“, която се намира в непосредствена близост до Централната ж.п. гара е начална спирка на междуградските връзки с всички населени места по черноморското крайбрежие в областта, на автобусна линия 15 към Летище Бургас и на междуградските връзки с Варна. Автогара „Запад“ обслужва пътниците от и за населените места от вътрешността на Бургаска област и страната, както и преминаващите през града автобуси, извършващи междуобластни превози. Автобусните връзките със София, както и международните дестинации като Истанбул се извършват от двете автогари.

В системата на градския пътнически транспорт основният превозвач е общинската Бургасбус. Други транспортни фирми които обслужват вътрешно градски линии са „Компфорт ООД“, „Бургасволан 95“, както и фирмите „М-Бус“ и „Ентуртранс“ който извършват междуградски превози.

Железопътен транспорт

Централната гара

Железницата достига до града през 1890 година, две години след основаването на БДЖ, но първоначално влаковете идващи от София, минават по сложен маршрут: София-Септември-Пловдив-Симеоновград-Нова Загора-Ямбол-Бургас. През 1910 г. е завършена директната линия София-Пловдив-Стара Загора-Бургас, която скъсява разстоянието и времето за път до София. През 1920-те години в Бургас се строи новата челна пътническа гара, а до нея Сточна гара, коловозни групи за обслужване на пристанището и голямо ветрилообразно локомотивно депо. През 1925 г. е построена теснопътна жп линия от Бургас до Поморие която през 1939 е заменена с нормална. През 1980те години пътническото движение до Поморие е преустановено, и днес линията се използва за превоз на товари от близките рудници и солници. Също през 1980-те години е открита ж п линия от Бургас до Средец.

Днес Бургас разполага с шест пътнически гари: Централна, Владимир Павлов, Долно Езерово, Сарафово, Солници, и Товарна гара; една разпределителна и една техническата гара с 5 коловоза. Всекидневни ж п линии от Бургаската централна гара до повечето големи български градове се допълват от международни линии до Москва, Прага, Будапеща и Краков. През 2011 г. започна модернизацията на ж п линията Пловдив-Бургас, която трябва да е готова до 2013 година.

Медии

Наред с националните печатни медии които имат приложения за Бургаския регион, в Бургас се печатат редица регионални вестници и списания. Между тях са всекидневниците Черноморски Фар, Компас и Бургас, Днес и Утре; седмичниците Десант, Фактор, Компас и Ало Бургас; и списанията Море и Вирджиния.

Сред локалните радио и телевизионни станции се откроява телевизия СКАТ, една от най-големите в България. Други локални медии са кабелните телевизии Kanal 0, TV Mix и RN-TV и радиостанциите Радио Мая, Power FM и Радио Бургас.

Интернет портали които информират за новини свързани с Бургас са: burgasnews.com, e-burgas.com, burgassport.bg, zonaburgas.bg, chernomorie-bg.com, burgas24.bg, както и новинарските портали на националните печатни медии.

Здравеопазване

Бургас е главен здравен център в източна България. Обслужва със спешна и токсикологична помощ Южното черноморие, както и Югоизточна България. Разполага с квалифицирани кадри от всички сфери на медицината. По-големите здравни заведения в града са многопрофилните болници за активно лечение (на кратко МБАЛ) със специализирани кабинети „Бургас“ (с над 680 легла); МБАЛ „Дева Мария“(с над 130 легла); МБАЛ „Д-р Маджуров“ (с над 70 легла); МБАЛ „Лайф Хоспитал“ (с 60 легла), военна болница, няколко поликлиники, онкодиспансер, психодиспансер, oчна болница, специализирана стоматологични клиники и болници по кардиология и псиахитрични заболявания както и други здравни звена. В момента в града (март 2012), в комплекс Меден Рудник се строят детска болница и нова многопрофилната болница.

Образование и наука

Университети

Бившата сграда на Бургаски свободен университет, днес Административен съд

През 1924 година бургаското просветно и благотворително женско дружество „Самосъзнание“ открива по инициатива на Жени Божилова-Патева така наречения Народен университет. В университета са се обучавали безплатно деца на крайно нуждаещите се и на бежанци и в него са се преподавали литература, музика, философия, обществени науки, земеделие, здравеопазване, наука и техника. С идването на комунистите на власт Народният университет е затворен.

Бургас като университетски център разполага с две висши училища: Университет "Асен Златаров" и създадения през 1991 година Бургаски свободен университет. Университет „Асен Златаров“ е основан през 1963 година като Висш химико-технологически институт. Днес той включва в структурата си също 3 автономни колежа: Колеж по туризъм, Технически и Медицински колеж. Колежът по туризъм е открит през 1967 година и е първото учебно заведение по туризъм в България.

Гимназии, средни и основни училища

Началното училище „Княз Борис I.“

В Бургас са представени всички видове учебни заведения. В града функционират 22 основни, девет средни общообразователни училища и гимназии, 11 професионални гимназии, шест специализирани гимназии. Наред с тях функционират няколко частни училища които обхващат също всички видове учебни заведения.

Най-старото училище в Бургас е създаденото през 1869 година СОУ с хуманитарно-естетически профил „Св. св. Кирил и Методий“. Немската езикова гимназия „Гьоте“ работи със специалисти и учители от Германия. Търговската гимназия, която е открита през 1905 година работи заедно с австрийското Министерство на образованието и немския град Бенсхайм по няколко екологични проекти. Учениците на Природо-математическата гимназия „Акад. Н. Обрешков“ редовно печелят отличия от международни олимпиади и конкурси. Други по-важни училища са Английската езикова гимназия; Гимназията за романски езици „Г. С. Раковски“; Гимназията по строителство, архитектура и геодезия; Музикалното училище „Панчо Владигеров“; както и професионалните гимназии по механика, по електроника и електротехника, по морско корабоплаване и риболов и тази по химични технологии.

Библиотеки, читалища и архиви

Наред с университетските библиотеки в Бургас се намира създадената през 1888 година градска библиотека. Тя носи от 1978 година името на поета-революционер Пейо Яворов и е една от най-старите в страната. От 2000 година е със статут на регионална. В кварталите и комплексите съществуват малки читални и над десет читалища, които също разполагат с малки библиотеки.

В Бургас е разположена Териториалната Дирекция „Държавен архив“, една от регионалните дирекции на държавната агенция „Архиви“. Тя е създадена през 1952 година и разполага днес с читалня, библиотека, фотолаборатория, лаборатория за микрофилмиране, консервация и реставрация на документи. Фондовата наличност на архива към 2005 г. е: общ брой на архивните фондове — 4157 с 286505 архивни единици, 661 — частични постъпления, 524 — спомени, над 6800 — отделни снимки и 103529 негативи от ДП „Фотография“ — Бургас.

Култура и забавления

Музеи

Къщата на Димитър Бракалов, днес Етнографски музей

Историческият музей се намира на ул. Лермонтов 31, срещу Първо районно управление на МВР. Музеят е създаден през 1925 година и има експозиции свързани с новата и най-новата история на Бургас, сбирка от антични монети и иконна галерия с творби от южна България и северна Турция.

Етнографският музей се намира в някогашната къща на търговеца Димитър Бракалов. Възрожденската къща, запазена в оригиналния си вид е построена през 1873 година и се намира в близост до катедралния храм „Св. св Кирил и Методий“. Там се помещават сбирките от български носии и накити, характерни за на населението на Бургас. Една голяма част от експозицията са типичните за родните краища на множеството бежанци от Гърция и Турция носии.

В Археологическия музей се намират експозиции свързани с града, региона и морската тематика от дълбока древност, античността до падането на региона под османска власт. Тук са изложени и находките от засилените в последните години археологически разкопки в региона. Централната изложбена зала на музей се намира на ул. Алеко Богориди в пешеходната зона. Музеят е основан през 1912 година като археологическо дружество „Дебелт“.

Разнообразието на флората и фауната на Бургас и региона е събрано в Природонаучния музей в трите постоянни изложби „Магичният свят на камъка“, „Флора и фауна на планината Странджа“, „Птичи ресурси на Бургаските влажни зони“. Най-новият музей е Къща музей на поетесата Петя Дубарова. Той е основан през 1995 година и е организатор на ежегодния Национален литературен конкурс Петя Дубарова.

Театър, опера, галерии и културни домове

Художествената галерия „Петко Задгоски“

Бургас разполага с драматичен, детски и куклен театър, опера, концертна зала и много художествени галерии. Морският град е един от малкото градове в България, които разполагат с Театър за драма, опера и балет (Бургаска опера), разположен в близост до пешеходната зона в централната градска част. През 2000 година Държавната опера и филхармония на Бургас са обединени в една институция. Бургаската филхармония е създадена като държавна институция през 1947 година, но нейното начало е положено през 1910 година с основаването на Музикално дружество „Родни звуци“ в Бургас, като сред основателите е композиторът Георги Шагунов. Филхармонията използва днес както своята концертна зала „Иван Вульпе“, така и сцената на Бургаската опера. В сградата на операта е разположен и Държавният детско-куклен театър на Бургас, който е създаден през 1954 година. Драматичният театър Адриана Будевска се намира до Стария съд (днес „Агенция по вписванията“) в запазената стара градска част на града. Началото на театралното дело в Бургас е положено през 1882 година с постановката на Малакова на писателя Петко Славейков, но чак през 1914 година Общинският съвет взима решение за построяването на драматичен театър, който днес носи името на българската актриса Адриана Будевска.

Бургас е един от малкото български градове в които функционира Младежки културен център. Той се използва и от фолклорния ансамбъл „Странджа“. Ансамбълът, който е основан през 1965 година, се състои от хор, оркестър и танцова формация. През 2011 година старото морско казино е обновено и превърнато в културен център. Прояви от различен тип и изложби се организират и в „Културния дом на Нефтохимика“, а за изложби на военна тематика често се използва Гарнизонният военен клуб. Като малки културни домове с място за прояви и клубна дейности функционират и кварталните читалища.

Градът е известен на българската художествена сцена с множеството си галерии. Художествените колекции на града са настанени в градска художествена галерия „Петко Задгорски“. Тя се помещава в бившата синагога на града, изградената между 1905 и 1910 година по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер. След завземането на властта от комунистите и изселването на еврейското население на града след Втората световна война сградата е национализирана и на 7 април 1947 година е преоткрита като градска художествена галерия. Други известни галерии в града са галерията на Дружеството на бургаските художници, галерия Неси, галерия Бургас, галерия Ети и други.

Редовни събития

Наред с празника на Бургас, които се празнува ежегодно 6 декември в деня на религиозния „празник на св. Николай чудотворец“, в Бургас се провеждат предимно през лятото фестивали и културни събития от различно естество. Някой от фестивалите като София филм фест — На брега, Бургас и морето, Бургас Блус & Jazz Festival и Spirit of Burgas, литературни дни Петя Дубарова, мотосъбора в Крайморие и традиционните празници в чест на покровителя на града се провеждат всяка година. В края на март 2012 година за първи път се проведе фестивала за съвременно изкуство Включи града.

В края на април се провежда Фестивала на немската и австрийска класическа музика. През май се провеждат панаира за флористика Флора, националният литературен конкурс Петя Дубарова, международният театрален фестивал Ерата на водолея, а през третата седмица на месеца — Международната ветроходна регата Port Burgas Sailing Week. На 24 май се провеждат като в цялата страна шествия в чест на Българската азбука и първоапостолите Св. Св. Кирил и Методий.

Месец юни започва с откриването на Фестивала на пясъчните фигури в парк Езерото, който трае до края на септември. Също така през юни се провеждат Летни културни празници „Бургас — лято, море“, международният турнир по спортни танци Burgas Cup и фестивалът за класическа и оперна музика Емил Чакъров. На вечерта на 30 Юни, хората се събират на брега на Черно море, за да се насладят на изгрева на сутринта на 1 юли. Тази реликва от времето на хипитата от 70-те години се посреща традиционно в града на централния плаж и се нарича също July Morning.

През юли се провеждат поетичните дни „Пейо Яворов“, а пред последния уикенд на месеца — плувния маратон Бургас.

В началото на август са музикалните фестивали Бургас Блус & Jazz Festival и Националният конкурс за забавна песен Бургас и морето. На втория уикенд на месеца на бургаския плаж и в южната част на морската градина се изграждат сцените на фестивала за съвременна музика „Духът на Бургас“ (виж Spirit of Burgas). От 19 до 20 август се отбелязва годишнината от Илинденско-Преображенското въстание, като основните чествания са в местността Петрова нива, южно от Бургас. В края на месеца Бургас е домакин на Националната седмица на морето и на международния фолклорен фестивал.

През септември се провежда международния театрален фестивал „На брега“.

През последния уикенд на ноември се провежда Фестивалът за метъл музика Haunted Shores.

На 6 декември, деня на св. Николай чудотворец, покровител на града, на морето и моряците се провеждат различни събития и се награждава Почетен гражданин на Бургас. Една седмица преди Коледа, се обявяват носителите на наградата за литература Хеликон.

Спорт и спортни съоръжения

Обиколката на България в Бургас (2010)

Бургас разполага с множество спортни съоръжения, някои от които са най-модерните в България. По-важните спортни зали, които са намират в града са зала „Бойчо Брънзов“ (Зала Изгрев), зала Богориди, баскетболна зала зала „Нефтохимик“; и зала „Младост“, като последната е многофункционална. През 2009 година в жилищен комплекс Меден Рудник отваря врати друга многофункционална зала с площ от 2.585 m². Тя носи името на първия български олимпийски медалист, Никола Станчев. През 2010 година е открит спортен комплекс „Изгрев“, а на следващата година спортен комплекс „Славейков“, където се намира и най-голямата изкуствена стена за катерене на открито. През януари 2012 г. общинската управа обявява намерения за строителството на нова многофункционална спортна зала „Арена Бургас“. Тя трябва да е с 7 000 места и с възможност за провеждане на международни спортни състезания.

В Бургас са разположени двата големи стадиона Лазур и Черноморец, колодрум и една писта за картинг.

Бургас разполога с осем действащи плувни басейни. От 2007 година са построени два нови в Морската градина и един на Минерални бани, основно са ремонтирани и пуснати в експлоатация два училищни басейна и два в детски градини, както и басейнът в Младежкия културен център.

Колоездачен Клуб Бургас е създаден през 1905 година и е един от най-силните не само в България, а и на целия Балкански п-в. Той има успехи както на състезание на шосе, така и на писта. Едно от последното отличия, постигнато от колоездачите на клуба, е първото място на Обиколката на п-в Халкидики в Гърция през юли 2008 година. Етапи на Обиколката на България редовно преминават през Бургас.

Футбол, баскетбол, волейбол

Файл:Stadium Lazur.jpg

Стадион "Лазур".

Бургас има два футболни отбора с традиции. Това са ФК Черноморец и ФК Нефтохимик. ФК Черноморец играе в А ПФГ, разполага със собствен стадион, но играе мачовете си на стадион „Лазур“. ФК Нефтохимик, вицешампион на България за 1996/97 година и трикратен носител на купата на България играе през сезона 2011/12 в Б ПФГ и домакинства на стадион „Червено знаме“.

Наред с големите футболни клубове в града има и малки клубове със собствени по-малки стадиони в кварталите Крайморие, Банево, Долно Езерово и Сарафово. Сред тях са ФК "Мастер", ФК „Олимпик“, ФК „Ветрен“, ФК „Спартак“, СФК „Свети Никола“ и ФК „Албион Атлетик“. Други бивши футболни клубове достигнали до В Група са ФК „Морска Фауна“, „ФК Порт“ и „ФК Космос“.

През март 2012 година Бургас е избран заедно с Пловдив за регионален център и за домакин на Европейското първенство по футбол за юноши до 17 години през 2015 година. През май същата година Българския футболен съюз решава финалът за купата на България и мачът за Суперкупата да се провеждат до 2015 година на стадион Лазур.

През 1971 година в Бургас се провежда Младежкото първенство по баскетбол, а през следващата година градът е домакин на Европейското първенство по баскетбол за жени. Мъжкият баскетболен клуб БК Черноморец (Бургас) се състезава години наред сред елита в българския шампионат. Носител е на бронзови медалисти от Държавното първенство през 1981 и 1991 година как и на Купата на България през 1965 и 1975 година. Баскетболен клуб "Лукойл-Нефтохимик" е сред водещите женски клубове в България.

В мъжката волейболна лига Бургас е представен от Волейболен клуб "Лукойл-Нефтохимик", шампион за 2007 година и носител на купата на България 2007/2008.

Водни спортове

Уидсърфинг в Бургаския залив

Ежегодно в Бургаския залив се провежда международната регата, която е организирана от Яхт клуб „Порт Бургас“ и община Бургас. На 30 юли 2011 година, след 15 годишно прекъсване е възстановен международния плувен маратон Бургас.

От 10 до 19 септември 2011 година в акваторията на Бургас се провеждат състезания от международната RS:X-Уидсърф регата, част от европейския шампионат в олимпийската класа и квалификации за световното първенство в Пърт, Австралия. В северната част на градския плаж се намира Уиндсърф клуб Бургас.

През 1924 година в Бургас се провежда първото състезание по гребане в България. Десет години по-късно за първи път в Бургас на състезанията по гребане участват и жени. Днес там се намират два от малкото гребни клубове в България, „Гребен клуб Бургас“ и СК „Лукойл Нефтохимик“. Тренировките на гребците от „Гребен клуб Бургас“ често могат да бъдат наблюдавани във водите на Бургаското езеро.

През 2007 година е основан спортен клуб по водна топка Черноморец. В него членуват около 80 деца, които са разделени в четири възрастови групи.

Други спортове

Парапланеризъм в морската градина на Бургас.

Бургас има дълги традиции в спорта борба, като е дал първия олимпийски шампион на България. Сред по-важните клубове за спортна борба са СКБ „Продан Гарджев“, Общински СКБ „Странджа-2001“, СК по борба свободен стил „Черноморец“, СК по борба класически стил „Черноморец“. Други спортни клубове, носили отличия са боксовия клуб „Победа — Черноморец“ и атлетическия клуб „Бургас '98“.

Бургас е един от малко градове, които предлагат добра термика за парапланеризъм. Морската градина е едно от местата, като старта се намира в непосредствена близост до централния плаж. Денивелацията на склона е 22 м, а дължината му е 1,6 км. Друг старт в Бургас намира в местността „Шилото“. Мястото за излитане там е на 220 м н.в. е и със северозападно изложение. В града се намират две мотокрос-писти. Едната е разположена в комплекс Меден рудник, а втората в местността Порой, в близост до квартал Сарафово. В парк „Езеро“ се намира „Конно-развлекателен и рехабилитационен комплекс за езда“.

Ежегодно в зала Младост се провеждат международните състезания по спортни танци на IDSF за купа Бургас.

Кухня

Наред с традиционната българска кухня, Бургаската кухня е повлияна както от морските ястия, като и от ястия които са типични на близките Странджа и Стара планина. Сред различните видове морските ястия приготвени както от черноморски риби (цаца, паламуд, зарган) така и „морски дарове“ се отличават Мидите по бургаски. Сред местните ястия и предястия са характерните на този край Кебап по бургаски, Пиле по бургаски и колбасите Бабек и Дядо. Сред аламинути е така наречената Странджанка (или Страндженка), известна в другата част на страната като Принцеса с кайма, но различаваща се от нея както в дължината, така и в използването на повече подправки. Типичните напитки за Бургас са бирата Бургаско пиво и ракиите Бургаска мускатова и Бургас 63.

Забележителности

Бургаският залив и моста в Бургас

От края на 19 век Бургас е един най-бързо развиващите в икономически и духовен план български градове. 264 сгради в различни европейски архитектурни стилове и български традиции са обявени за паметници на културата. По-голяма част от паметниците на културата са разположени в близост до пешеходната зона на града. Най-старите сгради в Бургас са баните, построени от Сюлейман I (1520-1566) и манастирът „Света Анастасия“, които се намира на едноименния остров на 6 км навътре в морето. Като паметник на културата от национално значение, той е единствения островен и най-добре запазеният морски манастир по Българското черноморие.

Бургас днес е модерен град. Наред със съвременната архитектура могат да се намерят и запазени сгради от началото на XIX век насам. Бургас е дом на известни личности, свързани с културата и изкуството. Изпети са песни за морето, за града и прочутите му вечери, които несъмнено през лятото са прохладни и изключително приятни за разходки из града. Улиците са озеленени, а парковете са поддържани и красиви. Едни от популярните забележителности на града са Морската градина с казиното и „Бургаския мост“ (кей за разходки), построен през 80-те години на миналия век. За разлика от другите големи български градове, където през последните години ударното строителство на нови сгради е унищожило доста зелени площи, озеленените площи в Бургас за същия период от време са останали почти непокътнати.

В близост до Бургас се намират Несебър, единствения български град, част от Световно културно наследство (ЮНЕСКО); античният и средновековен град Аполония (днес Созопол) и древното тракийско светилище Бегликташ (близо до Приморско).

Антични и средновековни

• Тракийски обредни комплекси при Манастирско тепе до Банево и на връх Шилото

Останките от древния град Деултум се намират западно от Бургас, в близост до село Дебелт. Основаната по време на управлението на римския император Веспасиан колония за ветерани на VIII Августовски легион е единствената колония на свободни римски граждани на територията на България. В следващите векове колонията се превръща в един от най-богатите градове в римската провинцията Хемимонтус. Първите археологически проучвания се водят от първите професионалисти в областта на античната история като К. Иречек и братя Шкорпил, които дават първите му научни описания от края на 19 век. Първите разкопки са проведени през 1925 година, а мащабните разкопки започват през 1980-те години и продължават активно днес. Разкрити са некропола, термите, части на античната и средновековна крепостна стена, средновековна митническа станция, както и многобройни монетни, статуи, надписи и керамика. Голяма част от находките са изложени в Бургаския археологически музей. През 1965 година Деултум е обявен за архитектурен и исторически паметник, а през 1980 година районът е обявен за национален археологически резерват „Деултум-Дебелт“. От 1980те години към основната площадка на разкопките има изграден малък музей.

На отока на Мандренското езеро е било разположено пристанището на големия център Деултум, което е било пазено от двойната крепост Бургос. Там е локализирана и пътната станция Пудизо, отбелязана в Певтингеровата карта, а под името Поро (проток) или Порос и присъстваща в старите италиански и каталунски карти от 13 и 14 век. Именно тази крепост, наричана днес Порос или Форос и нейното пристанище се смята от някой автори за исторически предшественик и символ на град Бургас. През 1453 година крепостта била превзета заедно с цялото Черноморско крайбрежие, като османските завоеватели оценили защитеното пристанище Пиргос и го използвали активно през следващите векове. За нуждите на корабоплаването на най-високата част на брега бил построен фар, който дал името на полуостров „Форос“ при днешния квартал Крайморие. Останките на крепостта са разположени в местността Пода и на полуострова. Дълги години територията на нос „Форос“ е недостъпна поради наличието на военна база, като поради тази причина все още е проучена напълно. При първите археологически проучвания в района в края на 2008 година се откриват части от югоизточната и северозападната крепостна стена. Зидарията е от 4-ти век и с дебелина от 2,10 до 4,20 метра. В най-високата точка на района са открити останките на манастир от 13-ти век, които някой историци свързват с манастира „Свети Георги“ (V-XIII век), описан от ромейските хронисти и чийто ктитори са членове на императорската фамилия. Сред намерените артефакти изложени в Археологическия музей на Бургас е древногръцки надпис на римския император Гордиан III.

Останките от античната и средновековна крепост Акве калиде - Термополис се намират в района на днешните Бургаски минерални бани в квартал Банево, в подножието на Стара планина. Под името Аква калиде, по-късно Термополис, този голям балнеологичен център процъфтявал с векове, посещаван е от Филип II Македонски, императорите Юстиниан I и Константин IV Погонат, цезаря Тривелий. През 1206 година латинските рицари от Четвъртия кръстоносен поход под ръководството на Хенри ІІ Фландърски опожаряват града и го разрушават. След този пожар Термополис не можал да се възстанови повече. В следващите години баните били възстановени, но не и града. Първите разкопки на Акве Калиде са проведени през 1910 година под ръководството на Богдан Филов. От 2008 година се провеждат мащабни археологически разкопки, които през 2010 година разкриват площ от 3800 м², включително и древните терми, северната порта и част от крепостните стени с дебелина от 5 метра. През юли 2011 година античния и средновековния град и площ от 36 000 м² са обявени за археологически резерват Акве калиде — Термополис. През 2012 година започна нов етап от проект за археологически разкопки, консервация, реставрация и социализация на древния град.

Еркесията е гранично съоръжение (вал с ров в южното му подножие). То е маркирало границата между България и Източната римска империя. Съоръжението е свързвало Черноморското крайбрежие с долината на река Марица. Общата дължина на съоръжението от брега на Бургаското езеро (южно от днешния квартал Горно Езерово), през Русокастро и Деултум до левия бряг на река Сазлийка, срещу село Калугерово е 142 км. Днес е паметник на културата с национално значение, като една добре запазена част се намира между Горно Езерово и археологическия резерват Деултум.

В близост до Бургас са разположени и крепостите Скафида и Русокастрон.

Храмове и манастири

Православният храм „Св. св. Кирил и Методий“

Катедралния храм „Свети свети Кирил и Методий“ е най-старата българска църква в града и носи името на славянските равноапостоли Кирил и Методий. Тя е разположен в централната градска част на едноименния площад. Построена е в периода 1897 — 1907 година от италианския архитект Рикардо Тоскани. Тя се различава от изградените по времето на българското Възраждане църкви и отличава от тези строени през първите година след Освобождението. Храмът е трикорабна кръстовидна църква, тип базилика и построена по оста изток-запад, типична за католическите църкви. Централната апсида с олтара и богато украсения иконостас, се намират в източната част на църквата. Наосът разделя вътрешността на катедралата на три кораба чрез пет двойки носещи мраморни колони. Над главния кораб на църквата е изграден централният и най-голям купол; над двата странични кораба са изградени други четири по-малки куполи. Главният купол се извисява върху висок дванадесетостенен барабан с прозорци. Нартекса в западната част на храма е по-висок от централния кораб. Централния вход е от западната фасада, като други по-малки входа при северната и южната страна са отворени само при специални церемонии. При изграждането на храма взимат участие и майстор Митьо Цанев от Дряново и Кузман Димитров от Македония. Върху красивия стъклопис на главния вход на катедралата са изобразени светите братя Кирил и Методий. Катедралата е изографисана от художниците Гюдженов и Кожухаров, изографисали и софийския Храм-паметник „Свети Александър Невски“.

Православният храм „Успение на Пресвета Богородица“ (на кратко Света Богородица) е най-старата православна църква в Бургас. Негов предшественик, изграден в началото на 17 век е разрушен по време на Руско-турската война (1828-1829). Със завръщането на християнското население след 1840 година, в тогавашната гръцка махала е изграден сегашният храм. До църквата се построява и гръцкото училище, наследник на което е днешният Икономически техникум. Богослужението на гръцки език продължава до 1906 година, когато българското население изземва църквата в отговор на подобни събития в Гърция. Църквата в последствие е конфискувана, поставена под управлението на Българската православна църква и преименувана от „Успение на Пресвета Богородица“ в „Преображение Господне“. В църквата се съхраняват икони, изографисани от монаси в Света гора. През 1927-28 година са построени двете кули на храма и в едната са поставени три камбани. След Втората световна война църквата е обявена за паметник на културата. На 16 март 1952 година църковното настоятелство връща старото име на храма, а от ноември 1957 до края на 1958 година храмът е изцяло изографисан от художника Николай Ростовцев.

Строителството на православния храм „Свети Иван Рилски“ е тясно свързано с разширяването на града след Освобождението и последвалия поток от бежанци след Балканските войни (1912-13). През 1913 година Александър Георгиев Коджакафалията завещава земи в района на днешния квартал Братя Миладинови на бедни и безимотни жители на града, както и средства за построяването на къщи и храм. Година по-късно започва неговия строеж. Комитетът по построяването на храма получава и големи парични помощи от Съюза на запасните подофицери, както и от други дарители и бургаски църкви. На 1 април 1934 година е тържествено открит новият храм, носещ името на Иван Рилски. През 1951 година старата дървена камбанария е заместена с нова, която днес се намира вляво от входа на храма. В камбанарията са окачени четири различни по големина камбани, тежащи 100, 60 и две по 40 килограма. Иконостасът на храма е изработен още по време на градежа. Той е висок 3 метра и дълъг 11,5 метра. За изписване на иконостастните икони е избран Николай Кожухаров, участващ със седем икони. На 1 ноември 1973 година при освещаване на храма в Свeтия престол се поставени части от мощите на Св. Мъченик Вакх.

През 1673 година е спомената първата арменската апостолическа църква, построена от арменската общност с подкрепата на българите в града и носила името „Сурп Степанос“. Тя е била преустройвана няколкократно, за последно през 1853 година, от когато носи и днешното си име „Сурп Хач“ (на бълг. Свети кръст). С преустройството е изградена камбанария, а фасадите са облицовани с плочи. Църквата е еднокорабна, еднопространствена и носи основните белезите на арменската църковна архитектура. Външният архитектурен образ не дава точна представа за първоначалната сграда. Църквата е призната за паметник на културата, а на западната страна на църквата през 1990 година е издигнат Паметник на геноцида над арменския народ в Османската империя, изработен от Хари Арабян.

Други храмове в града са българските православни църкви „Св. Троица“, „Св. Атанасий“, „Cвети Пимен Зографски“, римокатолическа църква „Дева Мария Богородица“ и източна католическа църква „Свето Успение Богородично“. Манастирът „Света Анастасия“ е последния оцелял средновековен островен манастир по Западното черноморие; манастирът „Света Богородица“ е разположен между кварталите Горно езерово и Меден рудник, а манастирът „Свети Атанас“ се намира в ж.к. Изгрев.

Морска градина и други паркове

В града има изградени множество паркове и зелени площи. Морската градина е белият дроб на града и паметник от национално значение. Тя е един от най-големите паркове в града и е създадена с първия план за развитие на Бургас от 1891 година. Морската градина се простира по продължението на градския плаж, дълга е около 5 км и заема площ от около 600 дка. Значителен принос за развитието на парка в центъра на Бургас има Георги Духтев, назначен през 1910 година за управител на Морската градина и бъдещ управител на Борисовата градина в София. Тя е засадена с декоративни дървета и храсти, като сред тях са разположени скулптури и бюстове на известни български и чуждестранни възрожденци, борци за свобода, писатели, актьори и личности създадени главно по време на Летните пленери по скулптура в Бургас. От градината се открива широка гледка към Бургаския залив, както и към Поморие в северната част на залива и Созопол и северните поли на Странджа планина в южната част на залива.

В Морската градина са изградени Морското казино, 2000 местния Летен театър с подвижен покрив и лятната естрада „Охлюва“. Там през лятото се провеждат събития, като например Международния фолклорен фестивал, Джаз фестивал, оперни и театрални представления, концерти на поп и рок изпълнители. Ежегодно в края на април там се провежда Национална изложба за цветя с международно участие „Флора Бургас“. В близост до изложбените площи се намира монументът „Пантеон“ — паметник-костница на загиналите във войните. Той е открит през 1981 година и негов автор е скулптура Валентин Старчев, а проектант на градоустройството е архитект Владимир Милков. В парка е запазена и къщата на Георги Духтев, която е днес паметник на културата.

В централната градска част се намира и Борисовата градина, наричана още Княз Борисова градина. Тя е разположена в днешния квартал Възраждане и е заключена от улиците Уилям Гладстон, Александър Стамболийски, Княз Борис I и цар Калоян. Паркът носи името на княз Борис I и е с правоъгълна форма, а алеите са изградени във формата на котва. В северната част на парка се намира Младежкият дом, а в южната част — тенис корт и футболно игрище. Близо до парка е къщата музей на поетесата Петя Дубарова.

Освен с Морската и Борисовата градина, Бургас разполага и с други големи паркове: парк Изгрев и парк Славейков в комплекс Славейков; парк Велека в комплекс Изгрев; парк Сарафово в едноименния квартал, който е естествено продължение на Морската градина; парк Капчето (87 хектара) на източния склон на рида Върли бряг; парк Крайморие (412.6 хектара) по брега на Черно море в едноименния квартал; парк Брястовец-Драганово-Изворище (818.3 дка) в южните склонове на Стара планина; Парка на здравето при Бургаските минерални бани; парк Езерото северно от Морската градина, който също се явява нейно естествено продължение, между Атанасовското езеро и жилищните комплекси Изгрев и Зорница. В парк Росенец (остаряло Отманлии), разположен южно от града в северните склонове на Странджа планина и на черноморското крайбрежие, се намират туристическата хижа Странджа, рибарското селище Ченгене скеле и вилното селище Алатепе.

• 
  Една от централните алеи в Морската градина
• 
  Морската градина на Бургас, поглед от моста
• 
  Репетиция в Летния театър
• 
  Пантеонът в Морската градина
• 
  Морското казино

Морското казино, Бургаския мост и градски плаж

Морското казино е разположено в Морската градина, а Бургаският мост, източно от нея. Първият кей, или по-известен сред бургазлии като Мост е със стоманена конструкция и е построен през 1936 година до новите обществени морски бани. От моста и крайбрежната алея било изградено каменно стълбище, по което и до днес се стига до алеите на Морската градина и Морското казино. Казиното е построено по плановете на архитект Виктория Ангелова и открито през 1938 година, като откриването му е едно от най-важните събития на годината в Царство България.

През 1980-те години старият железен мост е сменен с стоманобетонен, като в неговия край са изградени две платформи. Официална му височина е 22 м при гъбката, на 1-я етаж — 6,19 м, на 2-я етаж — 15,3 м на една от платформите. От другата платформа потеглят туристическите корабчета до острова Света Анастасия с едноименния манастир. През зимата на 2010/11 Морското казино изцяло е реновирано и превърнато в културен център с изложбени и заседателни зали. Сградата на обновеното казино спечелва наградата на Камарата на българските архитекти „Сграда на годината“ за 2011 година През 2007 година в непосредствена близост до казиното е открит „Паметник на моряка“. Паметникът представлява моряшки възел, а стълбището водещо от него до мостика е оформено като котва. Проектът е на скулптора Михаил Николов и на архитект Йордан Иванов.

Градският плаж на Бургас е разделен на три ивици. Централният плаж се намира в централната градска част по протежението на Морската градина. Той се разделя на северен и южен. Северната част на бургаския плаж е характерна с тъмни черни пясъци, а южна с фин бял пясък. Други плажни ивици се намират в кварталите Сарафово, Победа и Крайморие.

Други

Сградата на Регионалната Митница е национален архитектурен паметник на културата в Бургас. Тя построена през 1911 година, като една от последните административни сгради на новия пристанищен площад. Сградата е построена от архитекта Георги Фингов, но проектът е дело на известния австрийски архитект Вайнщайн. Сградата съчетава стиловете на неокласицизъм и еклектиката от началото на 20 век. През 2005 г. сградата е обновена и изцяло реставрирана. Също в стила на неокласицизма е построена през 1927 година сградата на Община Бургас. За нея е организиран конкурс, който е спечелен от екип в състав арх. Овчаров и арх. Попов. На мястото, на което е изградена Община Бургас, преди това се е помещавала сградата на Градската библиотека, която при инцидент е изгоряла до основи. Сградата и до днес е запазена в първоначалния си вид и е обявена за паметник на културата.

Със строежа на партийния дом на Българската комунистическата партия, на Паметника на Съветската армия и на Дома на нефтохимика (НХК) през 1950те години започва новото оформление на централния площад „Пазарний“. До тогава площада се е ползвал като пазарно средище. На този площад за гражданите на Бургас е обявена независимостта на България на 22 септември 1908 година. През 1934 година в центъра на площада е издигнат висок стълб с 3 осветителни тела, който дава днешното му име — Тройката. След демократичните промени в бившия партиен дом, които разполага с няколко заседателни зали се помещава първоначално новоучредения Бургаски свободен университет. Университета се премества през 2004 година в нова сграда, избрана същата година от Българската камара на архитектите за Сграда на годината и специалната награда за съвременна адаптация и реализация на сграда на университет в България,, а в сградата на площад Тройката се помещава днес Административния съд и съдебната палата.

Паметникът на Съветската армия, познат още и като Альоша е построен между 1952 и 1953 година. Той представлява съветски воин на 18 метров висок фундамент с вдигната лява ръка. В основата на фундамента от двете му страни са разположени бронзови релефи, посветени на борбата на Червената армия през Втората световна война. Автори на проекта са архитект Михаил Милков и скулпторите Васил Радославов и Анна Милкова. На площад Тройката е разположена и сградата на Търговско-административния център Триа, която през 2005 година спечелва наградата „Сграда на публиката“ на конкурса Сграда на годината и сградата на книжарница Хеликон, която е паметник на културата.

На ул. Дунав 1, до Механотехническия техникум е разположена радиорелейната и телевизионна станция Бургас (РРТС Бургас). Тя е изградена през 1993 година, и е висока 72 метра. Архитектурният облик на радио- и телевизионната кула наподобява Айфеловата кула в Париж, поради което е наричана още Айфеловата кула на бетонови крака.

Пъпа на Бургас е произведение на скулптура Радостин Дамасков поставено в средата на Нулевия километър на града, отбелязващ неговите точни координати. Произведението наподобява щит, на които са изобразени символите на града. Символите изобразени на медния диск са тризъбец (Ψ), символизиращ жезълът на Нептун; три риби като символ на Исус Христос; корабът на аргонавтите, като символ на пристанището и черноморско корабоплаване и лавровият венец, като символ на богата история на Бургас. Произведението е поставено по време на обновяването на централната градска част през 2011 година и се намира на кръстовището на улиците Кирил и Методи и Александровска в централната пешеходна зона.

• 
  Регионалната Митница
• 
  Община Бургас
  (изградена 1927)
• 
  Административен съд
• 
  Паметника на Съветската армия (детайл)
• 
  РРТС Бургас
• 
  „Нулевия километър“

Личности

Бургас е родното и творческо място на много известни личности, сред които оперната примадона Райна Кабаиванска и композиторите Георги Шагунов, Анестис Логотетис и Емил Чакъров. Други интелектуалци, свързани с Бургас са писателите Агоп Мелконян, Дядо Благо, Петко Росен, Антон Страшимиров, Антон Дончев, Недялко Йорданов; поетите Стефан Тинтеров, Христо Фотев, Петя Дубарова, Реджеб Кюпчю, както и на художниците Георги Баев и Дамян Заберски. Сред по известните спортисти, които са печелили български и международни първенства са европейския шампион на 100 метра бягане с препятствия Светла Димитрова и най-вече борците олимпийски шампиони Никола Станчев, Продан Гарджев, Георги Костадинов и Атанас Комчев, както и футболистите Златко Янков, Илия Груев, Радостин Кишишев и треньора Димитър Димитров – Херо. Детството си са прекарали в Бургас актьорите Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Димитър Рачков и Тончо Токмакчиев.

Предвид кратките периоди които заемащите длъжността кмет на Бургас са имали до 20 век, действащите такива нямат съществено влияние върху развитието на града. Видни политици, които са били активни в пристанищния град са Иван Хаджипетров, Димитър Стефанов и евродепутата Станимир Илчев. Други известни политици, родени в Бургас са Румяна Желева (външен министър на България), Румен Овчаров (министър на икономиката на България) и Гиньо Ганев (първия национален омбудсман). От завещаните земи и средства на Александър Георгиев Коджакафалията се изграждат Коджакафалииската-махала (днес жилищен комплекс Братя Миладинови) и църквата „Св. Иван Рилски“.

Други личности свързани с Бургас се категоризират в съответната категория.

Литература

• Иван Карайотов, Стоян Райчевски, Митко Иванов: История на Бургас. От древността до средата на ХХ век, Печат Тафпринт ООД, Пловдив, 2011, ISBN 978-954-92689-1-1
• Мирослав Класников: Селищна могила Бургас. Сезон 2009 в списание Българска Археология 2009, София, 2010, стр. 10-11
• Иванка Николова, Филип Панайотов: България. 20 век, из-во ТРУД, 1999
• Стоян Райчевски: Старият Бургас., из-во Захари Стоянов, 2011, ISBN 978-954-09026-6-1.
• Атанас Сиркаров: Архитектурата на Бургас 1878-1940., из-во Балтика, Бургас 2010, ISBN 978-954-8040-29-7

Външни препратки

• Официален сайт на Община Бургас
• Общински съвет
• Градски транспорт на Бургас
• Сайтове за Бургас в архивно копие на проект „Отворена директория“