Марин Грашнов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
добавки
Ред 1: Ред 1:
{{Биография инфо|
{{Биография инфо
име= Марин Грашнов
| име = Марин Грашнов
| портрет=
| портрет =
| описание= български политик
| описание = български политик
| роден-дата = [[30 септември]] [[1919]]
| наставка=
| роден-дата=[[30 септември]] [[1921]]
| роден-място = [[Дебнево]], [[България]]
| починал-дата = [[2004]]
| роден-място=[[Дебнево]], [[България]]
| починал-дата=[[2004]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| починал-място=[[София]], [[България]]
| починал-години = 82
| още=
| още =
{{Депутат-България|2н=1||3н=1||4н=1||5н=1||6н=1|}}
{{Депутат-България|2н=1|3н=1|4н=1|5н=1|6н=1}}
}}
}}


'''Марин Пенчев Грашно̀в''' е [[България|български]] [[партизанин]] и [[политик]] от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] (БКП), министър на строежите през 1952-1957 и 1959-1968 година.
'''Марин Пенчев Грашно̀в''' е участник в съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Партизанин от [[Партизански отряд „Христо Кърпачев“]]. Български политик от [[БКП]].

Марин Грашнов е баща на бизнесмена [[Владимир Грашнов]] (1952-2001).


==Биография==
==Биография==
Марин Грашнов е роден на 30 септември 1919 година в село [[Дебнево]]. Учи в Троянската гимназия. Завършва средно икономическо образование. Активен член на [[РМС]].
Марин Грашнов е роден на [[30 септември]] [[1919]] година в село [[Дебнево]], Троянско.<ref name="ташев">{{ташев|126-127}}</ref> Учи в Троянската гимназия. Завършва средно икономическо образование. Член е на [[Работнически младежки съюз|Работническия младежки съюз]] от 1936 година и на БКП през 1942 година.<ref name="ташев"/> Партизанин е в [[Партизански отряд „Христо Кърпачев“]] от 15 септември 1943 г. <ref> Бойният път на Партизански отряд „Христо Кърпачев“ , Военно издателство, София, 1975, с. 68 </ref>


След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година Грашнов оглавява околийския народен съвет и околийската организация на БКП в [[Троян]], след това е секретар на Окръжния комитет на БКП в [[Ловеч]]. В периода 1952-1957 година е [[министър на строежите]] в [[Правителство на България (66)|първото правителство]] на [[Вълко Червенков]] и [[Правителство на България (67)|правителството]] на Вълко Червенков и [[Антон Югов]]. През 1954 година става кандидат-член на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|Централния комитет]] (ЦК) на БКП, многократно е назначаван за пълномощник на ЦК по изграждането на големи строителни обекти.<ref name="ташев"/>
Участва в съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Партизанин в [[Партизански отряд „Христо Кърпачев“]] от 15 септември 1943 г. <ref> Бойният път на Партизански отряд „Христо Кърпачев“ , Военно издателство, София, 1975, с. 68 </ref> От 1944 година е член на [[БРП (к)]].


През 1944 година става секретар на ОК на БРП (к) в Ловеч. В периода 1952-1954 година е министър на строежите и пътищата, председател на комитета по архитектура и благоустройство, комитета по строителство (1959-1962), министър на строежите (1962-1968). В периода 1958-1976 година е член на [[ЦК на БКП]]<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 266, ISBN 954-528-790-Х</ref> . Между 1971 и 1974 година работи като посланик на България в [[Египет]]. След 1974 година се пенсионира.
Между 1959 и 1968 година Марин Грашнов последователно е председател на Комитета по архитектура и благоустройство (1959-1961) и Комитета по строителство (1961-1962) във [[Правителство на България (68)|второто правителство]] на Антон Югов и министър на строежите (1962-1968) в [[Правителство на България (69)|третото правителство]] на Антон Югов и в [[Правителство на България (70)|първото]] и [[Правителство на България (71)|второто правителство]] на [[Тодор Живков]].<ref name="ташев"/> В периода 1958-1976 година е член на ЦК на БКП.<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 266, ISBN 954-528-790-Х</ref>


През 1968-1971 година Грашнов е завеждащ отдела „Строителство, архитектура и транспорт“ в ЦК на БКП, а между 1971 и 1974 година е посланик на България в [[Египет]]. След 1974 година се оттегля от активна обществена дейност и издава няколко мемоарни книги.<ref name="ташев"/>
Марин Грашнов е автор на мемоарни и исторически книги : „Командирът“, 1976, „Бунтът на непокорените“, 1983, „Каменният летопис на народното строителство 1944-1990 г.“, 2000. Синът му [[Владимир Грашнов]] е бивш президент на [[ПФК Левски]].

Марин Грашнов умира през [[2004]] година в [[София]].

== Публикации ==
* „От септември до септември 1923-1944. Разкази, очерци и спомени“ (1973)
* „Командирът. Случки из живота на Христо Кърпачев“ (1976)
* „Бунтът на непокорните“ (1983)
* „Каменният летопис на народното строителство 1944-1990 г.“ (2000)

== Бележки ==
<references/>


{{пост начало}}
{{пост начало}}
Ред 29: Ред 42:
{{пост|[[министър на регионалното развитие и благоустройството|министър на строежите]]|[[17 март]] [[1962]]|[[27 декември]] [[1968]]|[[Димитър Котев]]<ref>председател на държавния комитет по строителство и архитектура от 17 март 1962 до 27 ноември 1962</ref><br/>|[[Пенчо Кубадински]]}}
{{пост|[[министър на регионалното развитие и благоустройството|министър на строежите]]|[[17 март]] [[1962]]|[[27 декември]] [[1968]]|[[Димитър Котев]]<ref>председател на държавния комитет по строителство и архитектура от 17 март 1962 до 27 ноември 1962</ref><br/>|[[Пенчо Кубадински]]}}
{{пост край}}
{{пост край}}

== Източници ==
<references />
<references />


{{СОРТКАТ:Грашнов, Марин }}
{{СОРТКАТ:Грашнов, Марин }}
[[Категория:Партизани от Партизански отряд Христо Кърпачев]]

[[Категория:Български политици (1945-1989)]]
[[Категория:Български политици (1945-1989)]]
[[Категория:Български комунисти]]
[[Категория:Български комунисти]]
[[Категория:Партизани от Партизански отряд Христо Кърпачев]]
[[Категория:Български министри]]
[[Категория:Посланици на България в Египет]]

Версия от 10:17, 13 януари 2013

Марин Грашнов
български политик
Роден
Починал
Народен представител в:
II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   

Марин Пенчев Грашно̀в е български партизанин и политик от Българската комунистическа партия (БКП), министър на строежите през 1952-1957 и 1959-1968 година.

Марин Грашнов е баща на бизнесмена Владимир Грашнов (1952-2001).

Биография

Марин Грашнов е роден на 30 септември 1919 година в село Дебнево, Троянско.[1] Учи в Троянската гимназия. Завършва средно икономическо образование. Член е на Работническия младежки съюз от 1936 година и на БКП през 1942 година.[1] Партизанин е в Партизански отряд „Христо Кърпачев“ от 15 септември 1943 г. [2]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Грашнов оглавява околийския народен съвет и околийската организация на БКП в Троян, след това е секретар на Окръжния комитет на БКП в Ловеч. В периода 1952-1957 година е министър на строежите в първото правителство на Вълко Червенков и правителството на Вълко Червенков и Антон Югов. През 1954 година става кандидат-член на Централния комитет (ЦК) на БКП, многократно е назначаван за пълномощник на ЦК по изграждането на големи строителни обекти.[1]

Между 1959 и 1968 година Марин Грашнов последователно е председател на Комитета по архитектура и благоустройство (1959-1961) и Комитета по строителство (1961-1962) във второто правителство на Антон Югов и министър на строежите (1962-1968) в третото правителство на Антон Югов и в първото и второто правителство на Тодор Живков.[1] В периода 1958-1976 година е член на ЦК на БКП.[3]

През 1968-1971 година Грашнов е завеждащ отдела „Строителство, архитектура и транспорт“ в ЦК на БКП, а между 1971 и 1974 година е посланик на България в Египет. След 1974 година се оттегля от активна обществена дейност и издава няколко мемоарни книги.[1]

Марин Грашнов умира през 2004 година в София.

Публикации

  • „От септември до септември 1923-1944. Разкази, очерци и спомени“ (1973)
  • „Командирът. Случки из живота на Христо Кърпачев“ (1976)
  • „Бунтът на непокорните“ (1983)
  • „Каменният летопис на народното строителство 1944-1990 г.“ (2000)

Бележки

  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 126-127.
  2. Бойният път на Партизански отряд „Христо Кърпачев“ , Военно издателство, София, 1975, с. 68
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 266, ISBN 954-528-790-Х
Иван Винаров министър на строежите и пътищата (8 ноември 1952 – 1 февруари 1957) Раденко Видински[1]
Стоян Тончев[2]
Кимон Георгиев председател на комитета по архитектура и благоустройство (25 декември 1959 – 1 юни 1961) Димитър Котев
Стоян Гюров председател на комитета по строителство (1 юни 1961 – 17 март 1962) няма
Димитър Котев[3]
министър на строежите (17 март 1962 – 27 декември 1968) Пенчо Кубадински
  1. министър на строежите и строителните материали
  2. министър на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата
  3. председател на държавния комитет по строителство и архитектура от 17 март 1962 до 27 ноември 1962