Марин Грашнов: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
добавки |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
||
| име = Марин Грашнов |
|||
| портрет= |
| портрет = |
||
| описание= български политик |
| описание = български политик |
||
| роден-дата = [[30 септември]] [[1919]] |
|||
| наставка= |
|||
| роден- |
| роден-място = [[Дебнево]], [[България]] |
||
| починал-дата = [[2004]] |
|||
| роден-място=[[Дебнево]], [[България]] |
|||
| починал- |
| починал-място = [[София]], [[България]] |
||
| починал- |
| починал-години = 82 |
||
| още= |
| още = |
||
{{Депутат-България|2н=1 |
{{Депутат-България|2н=1|3н=1|4н=1|5н=1|6н=1}} |
||
}} |
}} |
||
'''Марин Пенчев Грашно̀в''' е [[България|български]] [[партизанин]] и [[политик]] от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]] (БКП), министър на строежите през 1952-1957 и 1959-1968 година. |
|||
'''Марин Пенчев Грашно̀в''' е участник в съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Партизанин от [[Партизански отряд „Христо Кърпачев“]]. Български политик от [[БКП]]. |
|||
Марин Грашнов е баща на бизнесмена [[Владимир Грашнов]] (1952-2001). |
|||
==Биография== |
==Биография== |
||
Марин Грашнов е роден на 30 септември 1919 година в село [[Дебнево]]. Учи в Троянската гимназия. Завършва средно икономическо образование. |
Марин Грашнов е роден на [[30 септември]] [[1919]] година в село [[Дебнево]], Троянско.<ref name="ташев">{{ташев|126-127}}</ref> Учи в Троянската гимназия. Завършва средно икономическо образование. Член е на [[Работнически младежки съюз|Работническия младежки съюз]] от 1936 година и на БКП през 1942 година.<ref name="ташев"/> Партизанин е в [[Партизански отряд „Христо Кърпачев“]] от 15 септември 1943 г. <ref> Бойният път на Партизански отряд „Христо Кърпачев“ , Военно издателство, София, 1975, с. 68 </ref> |
||
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година Грашнов оглавява околийския народен съвет и околийската организация на БКП в [[Троян]], след това е секретар на Окръжния комитет на БКП в [[Ловеч]]. В периода 1952-1957 година е [[министър на строежите]] в [[Правителство на България (66)|първото правителство]] на [[Вълко Червенков]] и [[Правителство на България (67)|правителството]] на Вълко Червенков и [[Антон Югов]]. През 1954 година става кандидат-член на [[Централен комитет на Българската комунистическа партия|Централния комитет]] (ЦК) на БКП, многократно е назначаван за пълномощник на ЦК по изграждането на големи строителни обекти.<ref name="ташев"/> |
|||
Участва в съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Партизанин в [[Партизански отряд „Христо Кърпачев“]] от 15 септември 1943 г. <ref> Бойният път на Партизански отряд „Христо Кърпачев“ , Военно издателство, София, 1975, с. 68 </ref> От 1944 година е член на [[БРП (к)]]. |
|||
Между 1959 и 1968 година Марин Грашнов последователно е председател на Комитета по архитектура и благоустройство (1959-1961) и Комитета по строителство (1961-1962) във [[Правителство на България (68)|второто правителство]] на Антон Югов и министър на строежите (1962-1968) в [[Правителство на България (69)|третото правителство]] на Антон Югов и в [[Правителство на България (70)|първото]] и [[Правителство на България (71)|второто правителство]] на [[Тодор Живков]].<ref name="ташев"/> В периода 1958-1976 година е член на ЦК на БКП.<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 266, ISBN 954-528-790-Х</ref> |
|||
През 1968-1971 година Грашнов е завеждащ отдела „Строителство, архитектура и транспорт“ в ЦК на БКП, а между 1971 и 1974 година е посланик на България в [[Египет]]. След 1974 година се оттегля от активна обществена дейност и издава няколко мемоарни книги.<ref name="ташев"/> |
|||
Марин Грашнов е автор на мемоарни и исторически книги : „Командирът“, 1976, „Бунтът на непокорените“, 1983, „Каменният летопис на народното строителство 1944-1990 г.“, 2000. Синът му [[Владимир Грашнов]] е бивш президент на [[ПФК Левски]]. |
|||
Марин Грашнов умира през [[2004]] година в [[София]]. |
|||
== Публикации == |
|||
* „От септември до септември 1923-1944. Разкази, очерци и спомени“ (1973) |
|||
* „Командирът. Случки из живота на Христо Кърпачев“ (1976) |
|||
* „Бунтът на непокорните“ (1983) |
|||
* „Каменният летопис на народното строителство 1944-1990 г.“ (2000) |
|||
== Бележки == |
|||
<references/> |
|||
{{пост начало}} |
{{пост начало}} |
||
Ред 29: | Ред 42: | ||
{{пост|[[министър на регионалното развитие и благоустройството|министър на строежите]]|[[17 март]] [[1962]]|[[27 декември]] [[1968]]|[[Димитър Котев]]<ref>председател на държавния комитет по строителство и архитектура от 17 март 1962 до 27 ноември 1962</ref><br/>|[[Пенчо Кубадински]]}} |
{{пост|[[министър на регионалното развитие и благоустройството|министър на строежите]]|[[17 март]] [[1962]]|[[27 декември]] [[1968]]|[[Димитър Котев]]<ref>председател на държавния комитет по строителство и архитектура от 17 март 1962 до 27 ноември 1962</ref><br/>|[[Пенчо Кубадински]]}} |
||
{{пост край}} |
{{пост край}} |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
<references /> |
||
{{СОРТКАТ:Грашнов, Марин }} |
{{СОРТКАТ:Грашнов, Марин }} |
||
[[Категория:Партизани от Партизански отряд Христо Кърпачев]] |
|||
[[Категория:Български политици (1945-1989)]] |
[[Категория:Български политици (1945-1989)]] |
||
[[Категория:Български комунисти]] |
[[Категория:Български комунисти]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Български министри]] |
||
[[Категория:Посланици на България в Египет]] |
Версия от 10:17, 13 януари 2013
Марин Грашнов | |
български политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Народен представител в: II НС III НС IV НС V НС VI НС |
Марин Пенчев Грашно̀в е български партизанин и политик от Българската комунистическа партия (БКП), министър на строежите през 1952-1957 и 1959-1968 година.
Марин Грашнов е баща на бизнесмена Владимир Грашнов (1952-2001).
Биография
Марин Грашнов е роден на 30 септември 1919 година в село Дебнево, Троянско.[1] Учи в Троянската гимназия. Завършва средно икономическо образование. Член е на Работническия младежки съюз от 1936 година и на БКП през 1942 година.[1] Партизанин е в Партизански отряд „Христо Кърпачев“ от 15 септември 1943 г. [2]
След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Грашнов оглавява околийския народен съвет и околийската организация на БКП в Троян, след това е секретар на Окръжния комитет на БКП в Ловеч. В периода 1952-1957 година е министър на строежите в първото правителство на Вълко Червенков и правителството на Вълко Червенков и Антон Югов. През 1954 година става кандидат-член на Централния комитет (ЦК) на БКП, многократно е назначаван за пълномощник на ЦК по изграждането на големи строителни обекти.[1]
Между 1959 и 1968 година Марин Грашнов последователно е председател на Комитета по архитектура и благоустройство (1959-1961) и Комитета по строителство (1961-1962) във второто правителство на Антон Югов и министър на строежите (1962-1968) в третото правителство на Антон Югов и в първото и второто правителство на Тодор Живков.[1] В периода 1958-1976 година е член на ЦК на БКП.[3]
През 1968-1971 година Грашнов е завеждащ отдела „Строителство, архитектура и транспорт“ в ЦК на БКП, а между 1971 и 1974 година е посланик на България в Египет. След 1974 година се оттегля от активна обществена дейност и издава няколко мемоарни книги.[1]
Марин Грашнов умира през 2004 година в София.
Публикации
- „От септември до септември 1923-1944. Разкази, очерци и спомени“ (1973)
- „Командирът. Случки из живота на Христо Кърпачев“ (1976)
- „Бунтът на непокорните“ (1983)
- „Каменният летопис на народното строителство 1944-1990 г.“ (2000)
Бележки
- ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 126-127.
- ↑ Бойният път на Партизански отряд „Христо Кърпачев“ , Военно издателство, София, 1975, с. 68
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 266, ISBN 954-528-790-Х