Река: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.3) (Робот Добавяне: si:ගඟ
GrouchoBot (беседа | приноси)
м r2.7.2) (Робот Добавяне: sa:नदी
Ред 247: Ред 247:
[[rue:Ріка]]
[[rue:Ріка]]
[[rw:Uruzi]]
[[rw:Uruzi]]
[[sa:नदी]]
[[sah:Өрүс]]
[[sah:Өрүс]]
[[scn:Ciumi]]
[[scn:Ciumi]]

Версия от 15:29, 13 януари 2013

Тази статия е за водния поток. За селото в Южна България вижте Река (село). За селото в Северна България вижте Рекичка (село).

Бързо течение на Чупренска река в Северозападна България

Река̀ е голям естествен воден поток. Началото ѝ може да бъде езеро, извор или сливането на по-малки реки, а краят ѝ - друга река, езеро или море. Съществуват и реки завършващи сляпо в пустини и карстови райони. Пример за такава река е Окаванго, завършваща с делта в пустинята Калахари. Основната част от валежите на сушата преминават през реките, преди да достигнат океана. По-малките реки, вливащи се в реката, се наричат притоци. Елементите на реката са: извор, главна река, речно устие и притоци. Там, където реката се влива в море, се нарича речно устие, а ако то е разделено на ръкави, се казва делта. Някои делти имат територия по-голяма от тази на република България. Устие с формата на фуния се нарича естуар. Реката има горно, средно и долно течение.

Хидрология

Отток

Десетте реки с най-голям среден отток[1]
Река Среден отток, m³/s
Амазонка &&&&&&&&&0175000.&&&&&0175 000
Конго &&&&&&&&&&041200.&&&&&041 200
Яндзъ &&&&&&&&&&035000.&&&&&035 000
Брахмапутра &&&&&&&&&&033600.&&&&&033 600
Енисей &&&&&&&&&&018040.&&&&&018 040
Замбези &&&&&&&&&&017600.&&&&&017 600
Лена &&&&&&&&&&016200.&&&&&016 200
Мисисипи &&&&&&&&&&015500.&&&&&015 500
Ганг &&&&&&&&&&015000.&&&&&015 000
Меконг &&&&&&&&&&014800.&&&&&014 800
Вижте още: Списък на реки по отток

Количествените сравнения между реките могат да се правят въз основа на различни техни характеристики. Най-лесно забележимата сред тях е ширината на реката, но тя варира в широки граници във времето и по дължината на течението, тъй като зависи силно от дълбочината на водното легло и скоростта на течението. Най-често размерът на реката се оценява чрез нейния отток, количеството вода, преминаващо през дадено нейно сечение за единица време. Оттокът се измерва в кубични метри в секунда (m³/s), по-рядко в кубични километри в година (km³/a). Оттокът също варира чувствително във времето и често е подложен на значителни сезонни колебания, поради което се използват усреднени стойности за продължителни времеви интервали. Определянето на оттока, особено при големи реки, е несигурно, поради големите технически затруднения, дори и с използвъне на съвременните компютърни модели. Така например, в средата на 20 век оттокът на Амазонка е оценяван на 100 000 m³/s, докато със съвременните методи се оценява на 209 000 m³/s.

Допълнителна мярка за размера на реките е средният минимален отток, който в някои случаи характеризира по-добре типичното състояние на реката. Така например, според средния отток река Ин при нейното сливане с Дунав е по-голямата река, но Дунав, с нейния по-балансиран режим на оттока е по-голяма според средния минимален отток. По същия начин при тяхното сливане Сини Нил е по-голям по среден отток от Бели Нил, но по-малък по среден минимален отток. Течението на Нил е също и пример, при който оттокът при устието не е показателен за размера на реката - оттокът след вливането на река Атбара е около 2 700 m³/s или над два пъти повече, отколкото при вливането на Нил в Средиземно море. Средните и абсолютни максимални стойности на оттока се използват при оценка на риска от наводнение.

Дължина

Десетте реки с най-голяма дължина
Река Дължина, km
Нил &&&&&&&&&&&06671.&&&&&06671
Амазонка &&&&&&&&&&&06520.&&&&&06520
Яндзъ &&&&&&&&&&&06300.&&&&&06300
Мисисипи-Мисури &&&&&&&&&&&06051.&&&&&06051
Енисей-Ангара-Селенга-Идер &&&&&&&&&&&05940.&&&&&05940
Об-Иртиш &&&&&&&&&&&05410.&&&&&05410
Амур-Аргун-Керулен &&&&&&&&&&&05052.&&&&&05052
Хуанхъ &&&&&&&&&&&04845.&&&&&04845
Меконг &&&&&&&&&&&04500.&&&&&04500
Конго &&&&&&&&&&&04374.&&&&&04374
Вижте още: Списък на реки по дължина

Дължината на реките също е трудна за измерване и често наличните данни са трудносъпоставими. Основните причини за това са:

  • Дължината сама по себе си може да се променя, особено при наличие на променливи меандри
  • Често малките извивки в горното течение на реките не се взимат под внимание, за разлика от по-големите в долното течение
  • При наличие на ръкави понякога е трудно да се определи кой от тях е представителен

Освен тези затруднения самото определение за дължина не е еднозначно. Например, при вливане на реката чрез естуар, тя постепенно се разширява и слива с водния басейн, в който се влива, като за граница на двата водни басейна могат да бъдат приети различни точки. В някои случаи към дължината на река с дадено име се добавят и дължините на нейни притоци, които са по-пълноводни от нея, или просто с добавянето на които би се получила по-голяма дължина. По същия начин ръкавите в речните делти могат да бъдат подбрани, така че да се получи по-голяма дължина, без непременно да са най-пълноводните.

Съставянето на класации на реките по дължина понякога става причина за самоцелното манипулиране на данните, така че да се получи по-голяма дължина. Така дълго време в обращение се намират силно преувеличени данни за дължината на системата Мисури-Мисисипи, а през 2008 година са публикувани формално коректни данни за дължината на Амазонка, в които е добавена дължината на съседния естуар на река Токантинс.

Вж. също речен километър.

Водосборен басейн

Десетте реки с най-голям водосборен басейн
Река Площ на водосборния
басейн, km²
Амазонка &&&&&&&&06144727.&&&&&06 144 727
Конго &&&&&&&&03730474.&&&&&03 730 474
Нил &&&&&&&&03254555.&&&&&03 254 555
Мисисипи &&&&&&&&03202230.&&&&&03 202 230
Об &&&&&&&&02972497.&&&&&02 972 497
Парана &&&&&&&&02582672.&&&&&02 582 672
Енисей &&&&&&&&02554482.&&&&&02 554 482
Лена &&&&&&&&02306772.&&&&&02 306 772
Нигер &&&&&&&&02261763.&&&&&02 261 763
Амур &&&&&&&&&0929981.&&&&&0929 981
Вижте още: Списък на реки по водосборен басейн

Водосборният басейн е областта от сушата, от която дадена река събира своите води, включително водосборните басейни на нейните притоци. Той е отделен от съседните водосборни басейни с вододели. Оттокът на реките зависи до голяма степен от площта на техния водосборен басейн и от климатичните условия в него. Така в областите с екваториален или океански климат реките са значително по-пълноводни от реки с подобен по площ водосборен басейн, но разположен в зони с пустинен или субтропичен климат. Реките с особено големи водосборни басейни, включващи различни климатични области, могат да имат сложен режим на оттока, повлиян от климата в различните части на басейна. Отношението на оттока към площта на водосборния басейн се нарича модул на оттока и варира в широки граници - от стойности, близки до 0 в пустинните райони, до повече от 60 l/s·km² в екваториалните области.

Границите на водосборните басейни са сравнително лесни за определяне при добре изразен релеф и водоплътни скали в геоложката основа. При малки разлики в надморската височина, например в крайбрежните блата около притоците на Амазонка или Ориноко, вододелите са трудноопределими, а често и променливи във времето. При водопропусклива скална основа, като пясъци или карст, повърхностния релеф не отразява границите на водосборния басейн, който зависи от движението на подземните води.

В пустинните райони много реки не достигат до морето, тъй като се изпаряват преди това. Такива безотточни области могат да бъдат сложно преплетени с водосборните басейни на големи реки, като Нил или Нигер, чиято площ по тази причина може да бъде определена само приблизително.

Състав на водите

Химичният състав на речните води е сложен и зависи от навлизането на вещества от атмосферата, от геоложката основа, през която протичат, и от изхвърляните в тях продукти от дейността на хората. Химичният състав на водата оказва силно въздействие върху растителността и животните в реките, както и върху възможностите за използване на водите от хората.

Бележки

  1. Gupta, Avijit. Large rivers: geomorphology and management. John Wiley and Sons, 2007. ISBN 9780470849873. p. 31. (на английски)

Шаблон:Link FA