Цифрова телевизия

Цифровата телевизия (или дигитална телевизия) е технология за приемане и предаване на движещ се образ и звук на разстояние (телевизия) с използване на цифров сигнал, за разлика от аналоговата телевизия, която се излъчва чрез аналогов сигнал. Този тип телевизия позволява излъчването на повече телевизионни програми в определена честотна лента, а също и предоставя допълнителни услуги като субтитри, разписание на телевизионна програма(EPG), допълнителни аудио-канали, програми по заявка и платени канали.

Съвременните телевизори се произвеждат с вградени устройства за цифрова телевизия, но за приемане на цифров сигнал с обикновен (аналогов) телевизор е необходим цифров декодер.

Формати и стандарти

Цифровата телевизия поддържа различни типове стандарти и формати на картината. Излъчването може да се осъществява както в традиционните за аналоговата телевизия стандарти PAL, SECAM, NTSC, така и в High-definition (HDTV) формат - телевизия с висока разделителна способност. При HDTV предимно се използва формат на картината 16:9, за разлика от традиционния 4:3.

Според начина на разпространение на сигнала, цифровата телевизия, също като аналоговата, може да бъде ефирна наземна (приемане с обикновена антена), кабелна и сателитна телевизия.

Стандарти

Стандарти за цифрова телевизия по света

Международните стандарти за цифрова телевизия се приемат от Международната организация по стандартизация (ISO — International Organization for Standartization), обединяваща националните комитети по стандартизация на над 100 страни от цял свят. В тази организация се формират групи по отделните отрасли на техниката. Една из групите, занимаваща се със стандартите за цифрова телевизия, е групата MPEG (Motion Picture Expert Group).

Друга организация, играеща значителна роля в стандартизацията, е Международният съюз по далекосъобщения (ITU — International Communication Union). Организацията дава препоръки, които впоследствие могат да бъдат преобразувани в международни или в национални стандарти от националните органи по стандартизация.

В момента съществуват следните основни стандарти:

• DVB — европейски стандарт за цифрова телевизия.
• ATSC — американски стандарт за цифрова телевизия.
• ISDB — японски стандарт за цифрова телевизия.

Повечето страни в Европа, Азия и Африка са приели стандарта Digital Video Broadcasting (DVB) за разпространение на цифрова телевизия, който се подразделя на:

• DVB-S - цифрова сателитна телевизия
• DVB-T - цифрова ефирна телевизия
• DVB-C - цифрова кабелна телевизия
• DVB-H - цифрова мобилна телевизия

Цифрова телевизия в България

В България някои кабелни оператори предлагат пакети с цифрови телевизионни програми от 2003 г. По данни на Комисия за регулиране на съобщенията относителният дял на абонатите на кабелна телевизия, избрали цифров сигнал, от 2008 до 2011 г. нараства от 13% на 54% . Компаниите, предлагащи индивидуални системи със сателитна антена за приемане на телевизионни програми, излъчват изцяло цифров телевизионен сигнал. Някои от операторите предлагат и програми с HDTV качество.

Ефирна цифрова телевизия се излъчва експериментално в София от 2004 г. от компанията БТК, чрез нейното подразделение Национално управление "Радио и телевизионни системи"(НУРТС). През 2009 и 2010 г. лиценз за излъчване на ефирна цифрова телевизия чрез мултиплекс получават компаниите Тауърком и Хану Про. Към април 2011 г. пакетът програми включва БНТ 1, bTV и TV7.

Преходът от аналогова към цифрова ефирна телевизия (цифровизация) в България (първоначално с краен срок 31 декември 2012 г. както и в другите страни от Европейския съюз) е отложен за 1 септември 2013 г. с промени в Закона за електронните съобщения

В края на 2012 започва информационна кампания за цифровизацията

Вижте още

• HDTV

Външни препратки

• Цифрова ефирна телевизия в България от predavatel.com
• Цифровизация 2013 Сайт на информационната кампания