Обикновена млечница: Разлика между версии
Termininja (беседа | приноси) м Termininja премести „Рижика“ като „Обикновена млечница“: основно име |
Termininja (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Taxobox |
{{Taxobox |
||
| name = Рижика |
|||
| image = Lactarius deliciosus.jpg |
| image = Lactarius deliciosus.jpg |
||
| image_caption = Рижика |
|||
| regnum = Fungi |
| regnum = Fungi |
||
| regnum-bg = [[Гъби]] |
| regnum-bg = [[Гъби]] |
||
Ред 15: | Ред 13: | ||
| genus = Lactarius |
| genus = Lactarius |
||
| genus-bg = [[Млечница (род)|Млечница]] |
| genus-bg = [[Млечница (род)|Млечница]] |
||
| species = deliciosus |
| species = '''Lactarius<br />deliciosus''' |
||
| species-bg = ''' |
| species-bg = '''Обикновена<br />млечница''' |
||
⚫ | |||
| binomial = Lactarius deliciosus |
| binomial = Lactarius deliciosus |
||
⚫ | |||
}} |
}} |
||
'''Обикновената млечница''', също '''Истинска млечница''', '''Червена млечница''' или '''Рижика''' (диалектни имена '''Риженка''', '''Рижка''', '''Рижейка''' и '''Рижийка''')<ref>{{Br}}1.Енциклопедия А-Я, първо издание, 1974 г., БАН.{{Br}}2.Енциклопедия „България“, т.5, стр.765, 1986 г., БАН{{Br}}3.Енциклопедия А-Я, второ издание, 1999 г., БАН.</ref><ref>{{cite book | title=Гъбите в България | last=Йорданов | first=Даки | year=1978 | publisher=Издателство на [[БАН]] | location=София | page=145 | isbn=19-2530-6-78}}</ref> (''Lactarius deliciosus''), е ядлива [[базидиева гъба]] от род [[млечница (род)|Млечница]] на семейство ''[[Russulaceae]]''. |
|||
⚫ | |||
'''Рижиката''' <ref>{{Br}}1.Енциклопедия А-Я, първо издание, 1974 г., БАН.{{Br}}2.Енциклопедия „Гъбите в България“, 1978 г., БАН{{Br}}3.Енциклопедия „България“, т.5, стр.765, 1986 г., БАН{{Br}}3.Енциклопедия А-Я, второ издание, 1999 г., БАН.</ref> (''Lactarius deliciosus'', също '''Обикновена млечница''', '''Истинска млечница''', '''Червена млечница''', диалектни имена '''Риженка''', '''Рижка''', '''Рижейка''' и '''Рижийка''') е ядлива базидиева [[гъба]] от род [[млечница (род)|Млечница]] на семейство ''Russulaceae''. |
|||
⚫ | |||
⚫ | Диаметърът на гуглата е от 6 до 12 cm. Първоначално е плоскоизпъкнала, по-късно става разперена. В средата е вдлъбната. Има широкофуниевидна форма.[[Файл: Lactarius Deliciosus.jpg|ляво|мини|Рижика, Червена млечница, юни 2010]] На цвят е оранжевочервена до керемиденочервена с по-тъмни, често зеленикави, концентрично разположени пръстеновидни ивици. Повърхността е гладка и гола, във влажно време слабо лепкава. Ръбът е тънък, като първоначално е подвит навърте, по-късно се изправя. При по-старите екземпляри слабо вълновиден. |
||
⚫ | |||
*''' |
* '''Месо:''' |
||
⚫ | Диаметърът на гуглата е от 6 до 12 |
||
⚫ | |||
Месото има плътен строеж, но е крехко и лесно чупливо. Оцветено е в различни нюанси на оранжевия цвят. При нараняване позеленява, а след като престои около 10-20 минути придобива тъмновишневочервен цвят. |
Месото има плътен строеж, но е крехко и лесно чупливо. Оцветено е в различни нюанси на оранжевия цвят. При нараняване позеленява, а след като престои около 10-20 минути придобива тъмновишневочервен цвят. |
||
[[Файл:Lactarius Deliciosus.JPG|мини|Рижика, червена млечница, юни 2010]] |
[[Файл:Lactarius Deliciosus.JPG|мини|Рижика, червена млечница, юни 2010]] |
||
*'''Ламели:''' |
* '''Ламели:''' |
||
Ламелите са разположени гъсто. Те са тънки, крехки, почти сляти с пънчето. Имат същата окраска като месото и същата промяна на цвета при разчупване. |
Ламелите са разположени гъсто. Те са тънки, крехки, почти сляти с пънчето. Имат същата окраска като месото и същата промяна на цвета при разчупване. |
||
*'''Споров прашец:''' |
* '''Споров прашец:''' |
||
Споровият пращец е бледожълт. |
Споровият пращец е бледожълт. |
||
*'''Пънче:''' |
* '''Пънче:''' |
||
Първоначално е плътно, по-късно се появяват кухини. Крехко е като останалите части на гъбата. На височина достига 2-8 см с диаметър от 1 до 3 см. Има цилиндрична форма, в основата е стеснено. Има същата окраска като останалите части на гъбата и същата промяна на цвета при разчупване. |
Първоначално е плътно, по-късно се появяват кухини. Крехко е като останалите части на гъбата. На височина достига 2-8 см с диаметър от 1 до 3 см. Има цилиндрична форма, в основата е стеснено. Има същата окраска като останалите части на гъбата и същата промяна на цвета при разчупване. |
||
==Събиране, съхранение и използване в кулинарията== |
== Събиране, съхранение и използване в кулинарията == |
||
Рижиката расте върху почва от иглолистни гори и по-рядко в широколистни гори, които са смесени или са в близост с иглолистни. Първите гъби се появяват през [[юли]]. През октомври-ноември, когато завършва растежа реколтата е най-богата, особено в периоди на ясни слънчеви дни, когато падат първите слани. Гъбата е с високи вкусови качества и приятен аромат на плодове. Консумира се прясна за супи, ястия, пържена и задушена. Може да бъде стерилизирана в буркани, замразена в найлонови торбички във фризер след бланширане. Тя е една от най-подходящите гъби за туршия без топлинна обработка, като се залива със студен преварен разтвор на оцет, вода, сол, захар и подправки (чер пипер, дафинов лист и чесън). Не е подходяща за сушене. |
Рижиката расте върху почва от иглолистни гори и по-рядко в широколистни гори, които са смесени или са в близост с иглолистни. Първите гъби се появяват през [[юли]]. През октомври-ноември, когато завършва растежа реколтата е най-богата, особено в периоди на ясни слънчеви дни, когато падат първите слани. Гъбата е с високи вкусови качества и приятен аромат на плодове. Консумира се прясна за супи, ястия, пържена и задушена. Може да бъде стерилизирана в буркани, замразена в найлонови торбички във фризер след бланширане. Тя е една от най-подходящите гъби за туршия без топлинна обработка, като се залива със студен преварен разтвор на оцет, вода, сол, захар и подправки (чер пипер, дафинов лист и чесън). Не е подходяща за сушене. |
||
==Двойници== |
== Двойници == |
||
Отровният двойник на рижиката е [[мъхнатка]]та (''Lactarius torminosus'') |
Отровният двойник на рижиката е [[мъхнатка]]та (''Lactarius torminosus'') |
||
===Отличителни белези=== |
=== Отличителни белези === |
||
* '''1.''' Шапката е розова до месночервена, с по-тъмни не позеленяващи, концентрично разположени пръстеновидни ивици. |
* '''1.''' Шапката е розова до месночервена, с по-тъмни не позеленяващи, концентрично разположени пръстеновидни ивици. |
||
* '''2.''' Ръбът е гъсто окосмен с дълги, лъскави власинки приличащи на мъх (от където идва и името на гъбата). |
* '''2.''' Ръбът е гъсто окосмен с дълги, лъскави власинки приличащи на мъх (от където идва и името на гъбата). |
||
Ред 53: | Ред 51: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://bg-science.info/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10399 Повече за Рижиката от сп. "Българска Наука"] |
* [http://bg-science.info/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10399 Повече за Рижиката от сп. "Българска Наука"] |
||
Версия от 15:18, 16 януари 2013
Обикновена млечница | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
Gray, 1821 | ||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Обикновена млечница в Общомедия | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
Обикновената млечница, също Истинска млечница, Червена млечница или Рижика (диалектни имена Риженка, Рижка, Рижейка и Рижийка)[1][2] (Lactarius deliciosus), е ядлива базидиева гъба от род Млечница на семейство Russulaceae.
Характерни белези
- Гугла:
Диаметърът на гуглата е от 6 до 12 cm. Първоначално е плоскоизпъкнала, по-късно става разперена. В средата е вдлъбната. Има широкофуниевидна форма.
На цвят е оранжевочервена до керемиденочервена с по-тъмни, често зеленикави, концентрично разположени пръстеновидни ивици. Повърхността е гладка и гола, във влажно време слабо лепкава. Ръбът е тънък, като първоначално е подвит навърте, по-късно се изправя. При по-старите екземпляри слабо вълновиден.
- Месо:
Месото има плътен строеж, но е крехко и лесно чупливо. Оцветено е в различни нюанси на оранжевия цвят. При нараняване позеленява, а след като престои около 10-20 минути придобива тъмновишневочервен цвят.
- Ламели:
Ламелите са разположени гъсто. Те са тънки, крехки, почти сляти с пънчето. Имат същата окраска като месото и същата промяна на цвета при разчупване.
- Споров прашец:
Споровият пращец е бледожълт.
- Пънче:
Първоначално е плътно, по-късно се появяват кухини. Крехко е като останалите части на гъбата. На височина достига 2-8 см с диаметър от 1 до 3 см. Има цилиндрична форма, в основата е стеснено. Има същата окраска като останалите части на гъбата и същата промяна на цвета при разчупване.
Събиране, съхранение и използване в кулинарията
Рижиката расте върху почва от иглолистни гори и по-рядко в широколистни гори, които са смесени или са в близост с иглолистни. Първите гъби се появяват през юли. През октомври-ноември, когато завършва растежа реколтата е най-богата, особено в периоди на ясни слънчеви дни, когато падат първите слани. Гъбата е с високи вкусови качества и приятен аромат на плодове. Консумира се прясна за супи, ястия, пържена и задушена. Може да бъде стерилизирана в буркани, замразена в найлонови торбички във фризер след бланширане. Тя е една от най-подходящите гъби за туршия без топлинна обработка, като се залива със студен преварен разтвор на оцет, вода, сол, захар и подправки (чер пипер, дафинов лист и чесън). Не е подходяща за сушене.
Двойници
Отровният двойник на рижиката е мъхнатката (Lactarius torminosus)
Отличителни белези
- 1. Шапката е розова до месночервена, с по-тъмни не позеленяващи, концентрично разположени пръстеновидни ивици.
- 2. Ръбът е гъсто окосмен с дълги, лъскави власинки приличащи на мъх (от където идва и името на гъбата).
- 3. Месото е светлобялокафеникаво. При нараняване не променя цвета си и отделя бял лютив сок.
- 4. В някои европейски страни (Русия и Северна Германия) гъбата се консумира след специална преработка (изваряване в солена вода).
Почти идентичните L. salmonicolor и L. deterrimus се различават единствено в цвета на млякото или времетраенето на неговата реакция с въздуха. Двата вида са смятат за напълно ядливи.