Обикновена млечница: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Termininja премести „Рижика“ като „Обикновена млечница“: основно име
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Taxobox
{{Taxobox
| name = Рижика
| image = Lactarius deliciosus.jpg
| image = Lactarius deliciosus.jpg
| image_caption = Рижика
| regnum = Fungi
| regnum = Fungi
| regnum-bg = [[Гъби]]
| regnum-bg = [[Гъби]]
Ред 15: Ред 13:
| genus = Lactarius
| genus = Lactarius
| genus-bg = [[Млечница (род)|Млечница]]
| genus-bg = [[Млечница (род)|Млечница]]
| species = deliciosus
| species = '''Lactarius<br />deliciosus'''
| species-bg = '''Рижейка'''
| species-bg = '''Обикновена<br />млечница'''
| binomial_authority = (L. : Fr.) S. F. Gray
| binomial = Lactarius deliciosus
| binomial = Lactarius deliciosus
| binomial_authority = (L. : Fr.) S. F. Gray
}}
}}
'''Обикновената млечница''', също '''Истинска млечница''', '''Червена млечница''' или '''Рижика''' (диалектни имена '''Риженка''', '''Рижка''', '''Рижейка''' и '''Рижийка''')<ref>{{Br}}1.Енциклопедия А-Я, първо издание, 1974 г., БАН.{{Br}}2.Енциклопедия „България“, т.5, стр.765, 1986 г., БАН{{Br}}3.Енциклопедия А-Я, второ издание, 1999 г., БАН.</ref><ref>{{cite book | title=Гъбите в България | last=Йорданов | first=Даки | year=1978 | publisher=Издателство на [[БАН]] | location=София | page=145 | isbn=19-2530-6-78}}</ref> (''Lactarius deliciosus''), е ядлива [[базидиева гъба]] от род [[млечница (род)|Млечница]] на семейство ''[[Russulaceae]]''.


== Характерни белези ==
'''Рижиката''' <ref>{{Br}}1.Енциклопедия А-Я, първо издание, 1974 г., БАН.{{Br}}2.Енциклопедия „Гъбите в България“, 1978 г., БАН{{Br}}3.Енциклопедия „България“, т.5, стр.765, 1986 г., БАН{{Br}}3.Енциклопедия А-Я, второ издание, 1999 г., БАН.</ref> (''Lactarius deliciosus'', също '''Обикновена млечница''', '''Истинска млечница''', '''Червена млечница''', диалектни имена '''Риженка''', '''Рижка''', '''Рижейка''' и '''Рижийка''') е ядлива базидиева [[гъба]] от род [[млечница (род)|Млечница]] на семейство ''Russulaceae''.
* '''Гугла:'''

Диаметърът на гуглата е от 6 до 12&nbsp;cm. Първоначално е плоскоизпъкнала, по-късно става разперена. В средата е вдлъбната. Има широкофуниевидна форма.[[Файл: Lactarius Deliciosus.jpg|ляво|мини|Рижика, Червена млечница, юни 2010]] На цвят е оранжевочервена до керемиденочервена с по-тъмни, често зеленикави, концентрично разположени пръстеновидни ивици. Повърхността е гладка и гола, във влажно време слабо лепкава. Ръбът е тънък, като първоначално е подвит навърте, по-късно се изправя. При по-старите екземпляри слабо вълновиден.
==Характерни белези==
*'''Гугла:'''
* '''Месо:'''
Диаметърът на гуглата е от 6 до 12 см. Първоначално е плоскоизпъкнала, по-късно става разперена. В средата е вдлъбната. Има широкофуниевидна форма.[[Файл: Lactarius Deliciosus.jpg|ляво|мини|Рижика, Червена млечница, юни 2010]] На цвят е оранжевочервена до керемиденочервена с по-тъмни, често зеленикави, концентрично разположени пръстеновидни ивици. Повърхността е гладка и гола, във влажно време слабо лепкава. Ръбът е тънък, като първоначално е подвит навърте, по-късно се изправя. При по-старите екземпляри слабо вълновиден.
*'''Месо:'''
Месото има плътен строеж, но е крехко и лесно чупливо. Оцветено е в различни нюанси на оранжевия цвят. При нараняване позеленява, а след като престои около 10-20 минути придобива тъмновишневочервен цвят.
Месото има плътен строеж, но е крехко и лесно чупливо. Оцветено е в различни нюанси на оранжевия цвят. При нараняване позеленява, а след като престои около 10-20 минути придобива тъмновишневочервен цвят.
[[Файл:Lactarius Deliciosus.JPG|мини|Рижика, червена млечница, юни 2010]]
[[Файл:Lactarius Deliciosus.JPG|мини|Рижика, червена млечница, юни 2010]]
*'''Ламели:'''
* '''Ламели:'''
Ламелите са разположени гъсто. Те са тънки, крехки, почти сляти с пънчето. Имат същата окраска като месото и същата промяна на цвета при разчупване.
Ламелите са разположени гъсто. Те са тънки, крехки, почти сляти с пънчето. Имат същата окраска като месото и същата промяна на цвета при разчупване.
*'''Споров прашец:'''
* '''Споров прашец:'''
Споровият пращец е бледожълт.
Споровият пращец е бледожълт.
*'''Пънче:'''
* '''Пънче:'''
Първоначално е плътно, по-късно се появяват кухини. Крехко е като останалите части на гъбата. На височина достига 2-8 см с диаметър от 1 до 3 см. Има цилиндрична форма, в основата е стеснено. Има същата окраска като останалите части на гъбата и същата промяна на цвета при разчупване.
Първоначално е плътно, по-късно се появяват кухини. Крехко е като останалите части на гъбата. На височина достига 2-8 см с диаметър от 1 до 3 см. Има цилиндрична форма, в основата е стеснено. Има същата окраска като останалите части на гъбата и същата промяна на цвета при разчупване.


==Събиране, съхранение и използване в кулинарията==
== Събиране, съхранение и използване в кулинарията ==
Рижиката расте върху почва от иглолистни гори и по-рядко в широколистни гори, които са смесени или са в близост с иглолистни. Първите гъби се появяват през [[юли]]. През октомври-ноември, когато завършва растежа реколтата е най-богата, особено в периоди на ясни слънчеви дни, когато падат първите слани. Гъбата е с високи вкусови качества и приятен аромат на плодове. Консумира се прясна за супи, ястия, пържена и задушена. Може да бъде стерилизирана в буркани, замразена в найлонови торбички във фризер след бланширане. Тя е една от най-подходящите гъби за туршия без топлинна обработка, като се залива със студен преварен разтвор на оцет, вода, сол, захар и подправки (чер пипер, дафинов лист и чесън). Не е подходяща за сушене.
Рижиката расте върху почва от иглолистни гори и по-рядко в широколистни гори, които са смесени или са в близост с иглолистни. Първите гъби се появяват през [[юли]]. През октомври-ноември, когато завършва растежа реколтата е най-богата, особено в периоди на ясни слънчеви дни, когато падат първите слани. Гъбата е с високи вкусови качества и приятен аромат на плодове. Консумира се прясна за супи, ястия, пържена и задушена. Може да бъде стерилизирана в буркани, замразена в найлонови торбички във фризер след бланширане. Тя е една от най-подходящите гъби за туршия без топлинна обработка, като се залива със студен преварен разтвор на оцет, вода, сол, захар и подправки (чер пипер, дафинов лист и чесън). Не е подходяща за сушене.


==Двойници==
== Двойници ==
Отровният двойник на рижиката е [[мъхнатка]]та (''Lactarius torminosus'')
Отровният двойник на рижиката е [[мъхнатка]]та (''Lactarius torminosus'')

===Отличителни белези===
=== Отличителни белези ===
* '''1.''' Шапката е розова до месночервена, с по-тъмни не позеленяващи, концентрично разположени пръстеновидни ивици.
* '''1.''' Шапката е розова до месночервена, с по-тъмни не позеленяващи, концентрично разположени пръстеновидни ивици.
* '''2.''' Ръбът е гъсто окосмен с дълги, лъскави власинки приличащи на мъх (от където идва и името на гъбата).
* '''2.''' Ръбът е гъсто окосмен с дълги, лъскави власинки приличащи на мъх (от където идва и името на гъбата).
Ред 53: Ред 51:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

* [http://bg-science.info/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10399 Повече за Рижиката от сп. "Българска Наука"]
* [http://bg-science.info/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10399 Повече за Рижиката от сп. "Българска Наука"]



Версия от 15:18, 16 януари 2013

Обикновена млечница
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Russulales
семейство:Russulaceae
род:Млечници (Lactarius)
вид:Обикновена млечница (L. deliciosus)
Научно наименование
Gray, 1821
Синоними
Обикновена млечница в Общомедия
[ редактиране ]

Обикновената млечница, също Истинска млечница, Червена млечница или Рижика (диалектни имена Риженка, Рижка, Рижейка и Рижийка)[1][2] (Lactarius deliciosus), е ядлива базидиева гъба от род Млечница на семейство Russulaceae.

Характерни белези

  • Гугла:

Диаметърът на гуглата е от 6 до 12 cm. Първоначално е плоскоизпъкнала, по-късно става разперена. В средата е вдлъбната. Има широкофуниевидна форма.

Рижика, Червена млечница, юни 2010

На цвят е оранжевочервена до керемиденочервена с по-тъмни, често зеленикави, концентрично разположени пръстеновидни ивици. Повърхността е гладка и гола, във влажно време слабо лепкава. Ръбът е тънък, като първоначално е подвит навърте, по-късно се изправя. При по-старите екземпляри слабо вълновиден.

  • Месо:

Месото има плътен строеж, но е крехко и лесно чупливо. Оцветено е в различни нюанси на оранжевия цвят. При нараняване позеленява, а след като престои около 10-20 минути придобива тъмновишневочервен цвят.

Рижика, червена млечница, юни 2010
  • Ламели:

Ламелите са разположени гъсто. Те са тънки, крехки, почти сляти с пънчето. Имат същата окраска като месото и същата промяна на цвета при разчупване.

  • Споров прашец:

Споровият пращец е бледожълт.

  • Пънче:

Първоначално е плътно, по-късно се появяват кухини. Крехко е като останалите части на гъбата. На височина достига 2-8 см с диаметър от 1 до 3 см. Има цилиндрична форма, в основата е стеснено. Има същата окраска като останалите части на гъбата и същата промяна на цвета при разчупване.

Събиране, съхранение и използване в кулинарията

Рижиката расте върху почва от иглолистни гори и по-рядко в широколистни гори, които са смесени или са в близост с иглолистни. Първите гъби се появяват през юли. През октомври-ноември, когато завършва растежа реколтата е най-богата, особено в периоди на ясни слънчеви дни, когато падат първите слани. Гъбата е с високи вкусови качества и приятен аромат на плодове. Консумира се прясна за супи, ястия, пържена и задушена. Може да бъде стерилизирана в буркани, замразена в найлонови торбички във фризер след бланширане. Тя е една от най-подходящите гъби за туршия без топлинна обработка, като се залива със студен преварен разтвор на оцет, вода, сол, захар и подправки (чер пипер, дафинов лист и чесън). Не е подходяща за сушене.

Двойници

Отровният двойник на рижиката е мъхнатката (Lactarius torminosus)

Отличителни белези

  • 1. Шапката е розова до месночервена, с по-тъмни не позеленяващи, концентрично разположени пръстеновидни ивици.
  • 2. Ръбът е гъсто окосмен с дълги, лъскави власинки приличащи на мъх (от където идва и името на гъбата).
  • 3. Месото е светлобялокафеникаво. При нараняване не променя цвета си и отделя бял лютив сок.
  • 4. В някои европейски страни (Русия и Северна Германия) гъбата се консумира след специална преработка (изваряване в солена вода).

Почти идентичните L. salmonicolor и L. deterrimus се различават единствено в цвета на млякото или времетраенето на неговата реакция с въздуха. Двата вида са смятат за напълно ядливи.

Източници


  1. 1.Енциклопедия А-Я, първо издание, 1974 г., БАН.
    2.Енциклопедия „България“, т.5, стр.765, 1986 г., БАН
    3.Енциклопедия А-Я, второ издание, 1999 г., БАН.
  2. Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 145.

Външни препратки