Андрей Петкович: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 23: Ред 23:


== Литература ==
== Литература ==
* А. Стоилов, Български книжовници в Македония. 1. С. 1922, с. 89;
* Хр. Чочков, Велес, с. 23;
* М. Стоянов, БВК, с. 285;
* [[Александър Спасов (писател от Република Македония)|Александар Спасов]], Константин и Андреја Петкович / „[[Разгледи]]“, бр. 14, Скопје 1955 (препечатано в: Нашето препознавање, Култура, Скопје 1971 и Истражувања и Коментари. Мисла, Скопје 1971);
* [[Александър Спасов (писател от Република Македония)|Александар Спасов]], Константин и Андреја Петкович / „[[Разгледи]]“, бр. 14, Скопје 1955 (препечатано в: Нашето препознавање, Култура, Скопје 1971 и Истражувања и Коментари. Мисла, Скопје 1971);
* Георги Сталев, Браќата Константин и Андреја Петковиќ / Историја на македонската книжевност. Прв дел. (Институт за македонската литература), Скопје 2001, с. 208-216
* Българската възрожденска интелигенция. Енциклопедия, С. 1988, с. 519;
* Георги Сталев, Браќата Константин и Андреја Петковиќ / Историја на македонската книжевност. Прв дел. (Институт за македонската литература), Скопје 2001, с. 208-216


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 12:14, 19 януари 2013

Андрей Петкович
български учен и руски дипломат
Андрей и Константин Петкович

Роден
Починал

Андрей Димитриевич Петкович е български възрожденец, роден в заможно семейство във Велешко. Брат на Димитър Петкович и Константин Петкович.

Биография

Андрей Петкович е роден на 12 декември 1837 година в Башино село, тогава в Османската империя, негови братя са Димитър и Константин Петкович. Учителства във Велес в края на 40-те години на 19 век. От 1854 до 1860 година учи в Ришельовския лицей в Одеса. Завършва с докторска научна степен Юридическия факултет на Санктпетербургския университет през 1864 година.

Постъпва на служба в руското Министерство на външните работи. Като секретар на руското консулство в Яш поддържа преписка с основателите на Българското книжовно дружество в Браила. Титулярен руски консул в различни държави.

Публикува статии, преводи на басни и стихотворения в „Цариградски вестник" (1859 - 1860) сред които и песента „Глас от далечна земя“[1][2].

Умира в Русия.

Литература

  • Александар Спасов, Константин и Андреја Петкович / „Разгледи“, бр. 14, Скопје 1955 (препечатано в: Нашето препознавање, Култура, Скопје 1971 и Истражувања и Коментари. Мисла, Скопје 1971);
  • Георги Сталев, Браќата Константин и Андреја Петковиќ / Историја на македонската книжевност. Прв дел. (Институт за македонската литература), Скопје 2001, с. 208-216

Бележки

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.519.
  2. Биография на Андрей Петкович, http://www.veles.gov.mk