Андрей Петкович: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 14: Ред 14:


== Биография ==
== Биография ==
Андрей Петкович е роден на 12 декември 1837 година в Башино село, тогава в Османската империя, негови братя са Димитър и Константин Петкович. Учителства във [[Велес]] в края на 40-те години на 19 век. От 1854 до 1860 година учи в [[Ришельовски лицей|Ришельовския лицей]] в [[Одеса]]. Завършва с [[доктор]]ска научна степен Юридическия факултет на [[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургския университет]] през 1864 година.
Андрей Петкович е роден на 12 декември 1837 година в Башино село, тогава в Османската империя, негови братя са [[Димитър Петкович|Димитър]] и [[Константин Петкович|Константин]] Петкович. Учителства във [[Велес]] в края на 40-те години на 19 век. От 1854 до 1860 година учи в [[Ришельовски лицей|Ришельовския лицей]] в [[Одеса]]. Завършва с [[доктор]]ска научна степен Юридическия факултет на [[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургския университет]] през 1864 година.


Постъпва на служба в руското Министерство на външните работи. Като секретар на руското консулство в [[Яш]] поддържа преписка с основателите на [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]] в [[Браила]]. Титулярен руски консул в различни държави.
Постъпва на служба в руското Министерство на външните работи. Като секретар на руското консулство в [[Яш]] поддържа преписка с основателите на [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]] в [[Браила]]. Титулярен руски консул в различни държави.

Версия от 12:15, 19 януари 2013

Андрей Петкович
български учен и руски дипломат
Андрей и Константин Петкович

Роден
Починал

Андрей Димитриевич Петкович е български възрожденец, роден в заможно семейство във Велешко. Брат на Димитър Петкович и Константин Петкович.

Биография

Андрей Петкович е роден на 12 декември 1837 година в Башино село, тогава в Османската империя, негови братя са Димитър и Константин Петкович. Учителства във Велес в края на 40-те години на 19 век. От 1854 до 1860 година учи в Ришельовския лицей в Одеса. Завършва с докторска научна степен Юридическия факултет на Санктпетербургския университет през 1864 година.

Постъпва на служба в руското Министерство на външните работи. Като секретар на руското консулство в Яш поддържа преписка с основателите на Българското книжовно дружество в Браила. Титулярен руски консул в различни държави.

Публикува статии, преводи на басни и стихотворения в „Цариградски вестник" (1859 - 1860) сред които и песента „Глас от далечна земя“[1][2].

Умира в Русия.

Литература

  • Александар Спасов, Константин и Андреја Петкович / „Разгледи“, бр. 14, Скопје 1955 (препечатано в: Нашето препознавање, Култура, Скопје 1971 и Истражувања и Коментари. Мисла, Скопје 1971);
  • Георги Сталев, Браќата Константин и Андреја Петковиќ / Историја на македонската книжевност. Прв дел. (Институт за македонската литература), Скопје 2001, с. 208-216

Бележки

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.519.
  2. Биография на Андрей Петкович, http://www.veles.gov.mk