Велика харта на свободите: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
Ред 28: Ред 28:


[[Категория:Британска история]]
[[Категория:Британска история]]
[[Категория:История на човешките права]]
[[Категория:Официални документи]]
[[Категория:Официални документи]]



Версия от 08:12, 22 януари 2013

Файл:King John signs the Magna Carta.jpg
Крал Джон подписва „Магна харта Либератум“
Магна харта от 1225, подписана от Хенри III.

Великата харта на свободите наричана също Магна Харта (от латински: Magna Carta Libertatum) е акт, подписан от английския крал Джон Безземни на 15 юни 1215 г. С него се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите от действията на представителите на кралската власт. Това е първият документ в английската история, който ограничава кралската власт и представлява началото на демократичното конституционно право. С Магна Харта започва процес, довел до Закон за правата от 1689 (Bill of Rights) и началото на Конституционната монархия в Англия.

Първоначално Великата харта била написана на латински език без подразделения на статии. Тя била нееднократно преиздавана (1216, 1217, 1225).

Подписването на Магна харта станало в резултат на поражението на краля в борбата с въстанието на бароните, които били недоволни от нарастването на кралската власт. Във въстанието участвали и други слоеве на обществото: рицари и граждани, възпротивили се главно на увеличението на налозите и неудачната вътрешна политика, водена от краля.

По своята същност хартата представлява договор на краля с опозицията (основно църковно-баронската) и гарантира съблюдаване на определени права и привилегии на свободните съсловия: църквата, бароните и търговците. Тя е част от традицията на феодални договори, с които кралят дарува (октроира) с права и привилегии феодалите си.

Великата харта била анулирана от Джон Безземни още в годината, в която била подписана, а впоследствие е потвърдена от кралете Хенри III, Едуард I и Едуард II.

Великата харта била почти забравена през 15 и 16 в., но изиграла значителна роля в Английската буржоазна революция, където е използвана от парламентарната опозиция, за да обоснове правото да се контролират действията на краля.

Копия

Подписаната през 1215 г. първа Магна харта не се е съхранила. До наши дни са стигнали 4 копия на хартата и всички те са във Великобритания: две в Британската библиотека, едно в катедралата в град Линкълн и още едно в катедралата в град Солсбъри, което е най-добре запазеното.

Има запазени и 13 други копия, в т.ч. и четири, датирани от 1297 г.

През 1952 г. правителството на Австралия купува за 12500 фунта стерлинги едно от копията от 1297 г., което оттогава се излага в сградата на Парламента на Австралия в Канбера.

През септември 1984 г. Рос Перо купува друго копие от 1297 г., което сега се показва в Националния архив във Вашингтон, заедно с Декларацията за независимостта и Конституцията на САЩ.

Външни връзки