Панайот Пипков: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
Панайот Пипков пише и оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“ и др. Автор на популярните хорови песни „Сладкопойна чучулига“, „Питат ли ме дей зората“, „Когато бях овчарче “ и „Де е България“. <ref>Пипков П., Детски и юношески хорови песни, изд. „Наука и изкуство“, С., 1972, с. 22</ref><ref>Песнички за вас, деца No 2, С., 2001</ref> |
Панайот Пипков пише и оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“ и др. Автор на популярните хорови песни „Сладкопойна чучулига“, „Питат ли ме дей зората“, „Когато бях овчарче “ и „Де е България“. <ref>Пипков П., Детски и юношески хорови песни, изд. „Наука и изкуство“, С., 1972, с. 22</ref><ref>Песнички за вас, деца No 2, С., 2001</ref> |
||
Негов син и наследник в музикалното творчество е [[Любомир Пипков]]. |
|||
===Памет=== |
===Памет=== |
||
Версия от 07:23, 23 януари 2013
| Панайот Пипков | |
| български композитор и капелмайстор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Любомир Пипков |
| Панайот Пипков в Общомедия | |
Панайот Христов Пипков е български композитор и капелмайстор.
Биография
Панайот Пипков е роден на 21 ноември 1871 г. в гр. Пловдив. От ранна възраст учи цигулка и пише стихове. Работи като секретар на мирови съдия в с. Козлуджа. Творческия си живот започва като любител-актьор в пловдивска и в софийска трупа, играе и в Театър „Сълза и смях“. Пише първата си драма „Бойко“. Със съдействието на артистите, получава стипендия на МНП и заминава да учи музика в Милано (1898).
Творчески път
Диригент на военния оркестър на Тридесет и четвърти пехотен троянски полк (Ловеч). Последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе от 1899 г. След срещата му с Гоце Делчев създава текста и музиката на Стига вече ! - Химн на Македонския народ. Издаден е от Ловешкото македоно-одринско дружество в Лайпциг през 1902 г.
Работи като учител в Ловеч и София. Панайот Пипков е душата на музикалния живот на Ловеч. Тук създава ученически църковен хор при църквата „Света Богородица“ (1901) и училищен хор при мъжкото петокласно училище. Ръководи градския духов оркестър. Пише хоровата творба „Напред в бой“ , марш на 34-и пехотен Троянски полк за духов оркестър, марш на гимнастическото дружество „Осъмски юнак“, „Химн на Св. св. Кирил и Методий“ и множество ученически песни. Диригент на военния оркестър на Тридесет и четвърти пехотен троянски полк (Ловеч). По-късно се установява в София. През войните за национално обединение (1912-1918) е капелмайстор на военен оркестър.
Диригент в Свободния театър от 1918 г. Поставя оперетите „Царицата на чардаша“ от Имре Калман, „Розата на Стамбул“ и „Есенни маневри“. Хормайстор на Народната опера в София, артист и музикант в Софийския драматичен театър, капелмайстор на Градската духова музика. Дирижира първата духова музика на полицията. Когато е без работа е акордьор на пиана или е артист в трупата на Иван Попов и Вяра Игнатова.
Панайот Пипков пише и оперетите за деца „Щурец и мравка“, „Деца и птички“ и др. Автор на популярните хорови песни „Сладкопойна чучулига“, „Питат ли ме дей зората“, „Когато бях овчарче “ и „Де е България“. [1][2]
Негов син и наследник в музикалното творчество е Любомир Пипков.
Памет
- Провъзгласен е за Почетен гражданин на Ловеч (посмъртно) от 3 май 2001 г. „за принос в културата на Ловеч и България“.
- Няколко десетилетия Люляковите музикални тържества в Ловеч са наименувани „Панайот и Любомир Пипкови“.
- Улица в Ловеч и градския смесен хор носят неговото име.
- Негов паметник е поставен в Архитектурно-исторически резерват „Вароша“ (Ловеч).
Източници
- Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей - Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт., 2009, с. 51-54. ISBN 978-954-8259-84-2