Антон Станишев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 13: Ред 13:
Роден е в град [[Крушево (град)|Крушево]] около 1828 година. По-малък брат е на резбаря [[Димитър Станишев (резбар)|Димитър Станишев]], при когото дълго време се учи. Около 1840 година заедно с брат си Димитър и [[Петър Филипов]] работят върху главния иконостас на църквата [[Успение Богородично (Рилски манастир)|„Успение Богородично“]] в [[Рилски манастир|Рилския манастир]].
Роден е в град [[Крушево (град)|Крушево]] около 1828 година. По-малък брат е на резбаря [[Димитър Станишев (резбар)|Димитър Станишев]], при когото дълго време се учи. Около 1840 година заедно с брат си Димитър и [[Петър Филипов]] работят върху главния иконостас на църквата [[Успение Богородично (Рилски манастир)|„Успение Богородично“]] в [[Рилски манастир|Рилския манастир]].


В 1864 година се установява с брат си в Калофер и откриват резбарска работилница и основават [[Калоферска резбарска школа|Калоферската резбарска школа]]. Постепенно върху творчеството на Станишеви повлияват европейски стилове, което е видимо в иконостасите в пловдивските църкви [[Света Богородица (Пловдив)|„Света Богородица“]], [[Свети Константин и Елена (Пловдив)|„Свети Константин и Елена“]] и [[Света Марина (Пловдив)|„Света Марина“]]. В 1866 година Димитър се връща в родния си град и начело на калоферските майстори застава Антон - работят в частни и обществени сгради в Карлово, Казанлък и други селища. Дело на Антон Станишев са владишкият трон в [[Йоан Предтеча (Казанлък)|„Свети Йоан Предтеча“]] в [[Казанлък]], царските двери, иконостасът и владишкият трон в [[Света Богородица (Карлово)|„Света Богородица“]] и [[Свети Никола (Карлово)|„Свети Никола“]] в [[Карлово]], кръстът и царските двери в [[Петър и Павел (Сопот)|„Св. Св. Петър и Павел“]] в [[Сопот]], иконостасите в [[Света Неделя (София)|„Свети Крал“]] в София (1863 - 1865), [[Свети Никола (Дряново)|„Свети Никола“]] (1866) и [[Света Богородица (Дряново)|„Света Богородица“]] (1867) в [[Дряново]], [[Свети Спас (Велико Търново)|„Свети Спас“]] в [[Велико Търново|Търново]] (1868), [[Възнесение Господне (Враца)|Свето Възнесение]] във [[Враца]] (1870), [[Света Троица (Свищов)|„Света Троица“]] (1872) и [[Кири и Методий (Свищов)|Св. Св. Кирил и Методий]] (1881) в [[Свищов]], [[Петър и Павел (Силистра)|Св. Св. Петър и Павел]] в [[Силистра]] (1890).<ref>Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 405.</ref>
В 1864 година се установява с брат си в Калофер и откриват резбарска работилница и основават [[Калоферска резбарска школа|Калоферската резбарска школа]]. Постепенно върху творчеството на Станишеви повлияват европейски стилове, което е видимо в иконостасите в пловдивските църкви [[Света Богородица (Пловдив)|„Света Богородица“]], [[Свети Константин и Елена (Пловдив)|„Свети Константин и Елена“]] и [[Света Марина (Пловдив)|„Света Марина“]]. В 1866 година Димитър се връща в родния си град и начело на калоферските майстори застава Антон - работят в частни и обществени сгради в Карлово, Казанлък и други селища. Дело на Антон Станишев са владишкият трон в [[Йоан Предтеча (Казанлък)|„Свети Йоан Предтеча“]] в [[Казанлък]], царските двери, иконостасът и владишкият трон в [[Света Богородица (Карлово)|„Света Богородица“]] и [[Свети Никола (Карлово)|„Свети Никола“]] в [[Карлово]], кръстът и царските двери в [[Петър и Павел (Сопот)|„Св. Св. Петър и Павел“]] в [[Сопот]], иконостасите в [[Света Неделя (София)|„Свети Крал“]] в София (1863 - 1865), [[Свети Никола (Дряново)|„Свети Никола“]] (1866) и [[Света Богородица (Дряново)|„Света Богородица“]] (1867) в [[Дряново]], [[Свети Спас (Велико Търново)|„Свети Спас“]] в [[Велико Търново|Търново]] (1868), [[Възнесение Господне (Враца)|„Свето Възнесение“]] във [[Враца]] (1870), [[Света Троица (Свищов)|„Света Троица“]] (1872) и [[Кири и Методий (Свищов)|„Св. Св. Кирил и Методий“]] (1881) в [[Свищов]], [[Петър и Павел (Силистра)|„Св. Св. Петър и Павел“]] в [[Силистра]] (1890).<ref>Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 405.</ref><ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.611.</ref>


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 10:32, 26 януари 2013

Антон Станишев
български дърворезбар

Роден
около 1828
Починал

Антон Гешов Станишев е дърворезбар и зограф от Дебърската художествена школа.

Биография

Роден е в град Крушево около 1828 година. По-малък брат е на резбаря Димитър Станишев, при когото дълго време се учи. Около 1840 година заедно с брат си Димитър и Петър Филипов работят върху главния иконостас на църквата „Успение Богородично“ в Рилския манастир.

В 1864 година се установява с брат си в Калофер и откриват резбарска работилница и основават Калоферската резбарска школа. Постепенно върху творчеството на Станишеви повлияват европейски стилове, което е видимо в иконостасите в пловдивските църкви „Света Богородица“, „Свети Константин и Елена“ и „Света Марина“. В 1866 година Димитър се връща в родния си град и начело на калоферските майстори застава Антон - работят в частни и обществени сгради в Карлово, Казанлък и други селища. Дело на Антон Станишев са владишкият трон в „Свети Йоан Предтеча“ в Казанлък, царските двери, иконостасът и владишкият трон в „Света Богородица“ и „Свети Никола“ в Карлово, кръстът и царските двери в „Св. Св. Петър и Павел“ в Сопот, иконостасите в „Свети Крал“ в София (1863 - 1865), „Свети Никола“ (1866) и „Света Богородица“ (1867) в Дряново, „Свети Спас“ в Търново (1868), „Свето Възнесение“ във Враца (1870), „Света Троица“ (1872) и „Св. Св. Кирил и Методий“ (1881) в Свищов, „Св. Св. Петър и Павел“ в Силистра (1890).[1][2]

Бележки

  1. Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988, стр. 405.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.611.