Каяфа: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Картинка:Mattias Stom, Christ before Caiaphas.jpg|thumb|350px|[[Христос]] пред Каяфа, [[картина]] от [[Матиас Стом]] ([[1630]])]]
[[Картинка:Mattias Stom, Christ before Caiaphas.jpg|thumb|350px|[[Христос]] пред Каяфа, [[картина]] от [[Матиас Стом]] ([[1630]])]]
[[File:Giotto - Scrovegni - -32- - Christ before Caiaphas.jpg||thumb|Христос пред Каяфа. (Фреска от [[Джото]] в капелата Скровени, [[Падуа]], ок. 1305 г.)]]
'''Йосиф Каяфа''' ''(среща се още и като '''Йосиф Кайяфа''' и '''Йосиф Кайафа''')'' (''Kaiphas'', ''Kajafas'', в същност: ''Josef Qajjafa'') е [[първосвещеник]] във [[Вторият храм|Втория храм]] в годините от [[18]] до [[36]]. Слоред [[Евангелие|Евангелията]] той играе важна роля за осъждането на [[Исус Христос]].


Назначен е от прокуратора на [[Юдея (римска провинция)|Юдея]] [[Валерий Грат]], предшественикът на [[Пилат Понтийски]], а е отстранен от длъжност от бащата на бъдещия [[император]] [[Вителий]] - [[Луций Вителий (консул 34 г.)|Луций Вителий]] (прокуратор на [[Сирия (римска провинция)|Сирия]] и син на [[квестор]]а [[Публий Вителий Стари|Публий Вителий]]). Упоменат от [[Йосиф Флавий]] в "[[Юдейски древности]]" като [[садукеи|садукей]] и зет на стария първосвещеник Анна. Според [[равин]]ската традиция минава за "прочут лакей на римляните",<ref>{{cite book |last= Уайлен |first= Стивън |authorlink= Стивън Уайлен |title= Евреите по времето на Исус, стр. 199 |year= 2007 |publisher= ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4 }}</ref> което не е учудващо, понеже след разрушаването на Втория храм [[Талмуд]]ическата традиция е изцяло под давление на [[фарисеи]]те (на практика останалите юдейски секти са унищожени в хода на [[Първа юдейско-римска война|Първата юдейско-римска война]]).
'''Йосиф Каяфа''' ''(среща се още и като '''Йосиф Кайяфа''' и '''Йосиф Кайафа''')'' е [[първосвещеник]] във [[Вторият храм|Втория храм]] в годините от [[18]] до [[37]].

Назначен е от прокуратора на [[Юдея (римска провинция)|Юдея]] [[Валерий Грат]], а е отстранен от длъжност от бащата на бъдещия император [[Вителий]] - [[Луций Вителий]] (прокуратор на [[Сирия (римска провинция)|Сирия]] и син на квестора [[Публий Вителий]]). Упоменат от [[Йосиф Флавий]] в "[[Юдейски древности]]" като [[садукеи|садукей]] и зет на стария първосвещеник Анна. Според [[равин]]ската традиция минава за "прочут лакей на римляните",<ref>{{cite book |last= Уайлен |first= Стивън |authorlink= Стивън Уайлен |title= Евреите по времето на Исус, стр. 199 |year= 2007 |publisher= ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4 }}</ref> което не е учудващо, понеже след разрушаването на Втория храм [[Талмуд]]ическата традиция е изцяло под давление на [[фарисеи]]те (на практика останалите юдейски секти са унищожени в хода на [[Първа юдейско-римска война|Първата юдейско-римска война]]).


== Интересни факти ==
== Интересни факти ==
Преди да назначи Йосиф Каяфа (по това време първосвещениците се назначават от прокураторите) за първосвещеник, Валерий Грат посочва и отстранява последователно трима първосвещеници, докато се спира на най-послушния Йосиф Каяфа. Каяфа приема да измолва преди всяка церемония жреческите си одеяния.<ref>{{cite book |last= Атали |first= Жак |authorlink= Жак Атали |title= Евреите, светът и парите, стр. 76 |year= 2009 |publisher= Рива, ISBN 954-320-002-5 }}</ref>
Преди да назначи Йосиф Каяфа (по това време първосвещениците се назначават от прокураторите) за първосвещеник, римският [[прокуратор]] [[Валерий Грат]] посочва и отстранява последователно трима първосвещеници, докато се спира на най-послушния Йосиф Каяфа. Каяфа приема да измолва преди всяка церемония жреческите си одеяния.<ref>{{cite book |last= Атали |first= Жак |authorlink= Жак Атали |title= Евреите, светът и парите, стр. 76 |year= 2009 |publisher= Рива, ISBN 954-320-002-5 }}</ref>


През ноември 1990 година при изкопни работи по време на строителството на аквапарк в местността "Гора на мира" в [[Йерусалим]] багер случайно се натъква на изкуствена пещера, която се оказва запечатана погребална камера-костница от времето на Първата юдейско-римска война и [[обсада на Йерусалим (70)|Обсадата на Йерусалим]] през 70 година. Край едни от останките се чете надпис на [[Арамейски език|арамейски]] „Йосиф, син на Каяфа“. Учените са на мнение, че костите са на сина на Йосиф Каяфа, който носи името на баща си.
През ноември 1990 година при изкопни работи по време на строителството на аквапарк в местността "Гора на мира" в [[Йерусалим]] багер случайно се натъква на изкуствена пещера, която се оказва запечатана погребална камера-костница от времето на Първата юдейско-римска война и [[обсада на Йерусалим (70)|Обсадата на Йерусалим]] през 70 година. Край едни от останките се чете надпис на [[Арамейски език|арамейски]] „Йосиф, син на Каяфа“. Учените са на мнение, че костите са на сина на Йосиф Каяфа, който носи името на баща си.
Ред 21: Ред 21:
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* {{ru икона}} [http://www.pravoslavie.in.ua/kaiaf.php БИБЛЕЙСКАЯ АРХЕОЛОГИЯ Оссуарий Каиафы]
* {{ru икона}} [http://www.pravoslavie.in.ua/kaiaf.php БИБЛЕЙСКАЯ АРХЕОЛОГИЯ Оссуарий Каиафы]
* [http://www.biblegateway.com/passage/?search=matthew%2026:57-26:67&version=NIV Евангелие от Матей 26:57-67 (New International Version)]
* [http://www.biblegateway.com/passage/?search=john%2011-11&version=NIV Евангелие от Йоан 11 (New International Version)]




{{Шаблон:Майстора и Маргарита}}
{{Шаблон:Майстора и Маргарита}}
[[Категория:Юдейски първосвещеници]]
[[Категория:Религиозни водачи]]
[[Категория:Религиозни водачи]]
[[Категория:Нов завет]]
[[Категория:Евреи]]
[[Категория:Евреи]]



Версия от 12:37, 27 януари 2013

Христос пред Каяфа, картина от Матиас Стом (1630)
Христос пред Каяфа. (Фреска от Джото в капелата Скровени, Падуа, ок. 1305 г.)

Йосиф Каяфа (среща се още и като Йосиф Кайяфа и Йосиф Кайафа) (Kaiphas, Kajafas, в същност: Josef Qajjafa) е първосвещеник във Втория храм в годините от 18 до 36. Слоред Евангелията той играе важна роля за осъждането на Исус Христос.

Назначен е от прокуратора на Юдея Валерий Грат, предшественикът на Пилат Понтийски, а е отстранен от длъжност от бащата на бъдещия император Вителий - Луций Вителий (прокуратор на Сирия и син на квестора Публий Вителий). Упоменат от Йосиф Флавий в "Юдейски древности" като садукей и зет на стария първосвещеник Анна. Според равинската традиция минава за "прочут лакей на римляните",[1] което не е учудващо, понеже след разрушаването на Втория храм Талмудическата традиция е изцяло под давление на фарисеите (на практика останалите юдейски секти са унищожени в хода на Първата юдейско-римска война).

Интересни факти

Преди да назначи Йосиф Каяфа (по това време първосвещениците се назначават от прокураторите) за първосвещеник, римският прокуратор Валерий Грат посочва и отстранява последователно трима първосвещеници, докато се спира на най-послушния Йосиф Каяфа. Каяфа приема да измолва преди всяка церемония жреческите си одеяния.[2]

През ноември 1990 година при изкопни работи по време на строителството на аквапарк в местността "Гора на мира" в Йерусалим багер случайно се натъква на изкуствена пещера, която се оказва запечатана погребална камера-костница от времето на Първата юдейско-римска война и Обсадата на Йерусалим през 70 година. Край едни от останките се чете надпис на арамейски „Йосиф, син на Каяфа“. Учените са на мнение, че костите са на сина на Йосиф Каяфа, който носи името на баща си.

В костницата археолозите откриват костите на шест души: две бебета, едно дете на възраст от 2 до 5 години, друго дете на около 13 години, възрастни жена и мъж на около 60 години. Вероятно последния скелет е на сина на Йосиф Каяфа. След края на проучването на костницата, костите са препогребани от израелското министерство на вероизповеданията на Елеонския хълм. Интересният факт в случая е, че в устата на предполагаемия син на Йосиф Каяфа е поставена монета, което е характерен гръцки, а не еврейски обичай.

Източници

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 199. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
  2. Атали, Жак. Евреите, светът и парите, стр. 76. Рива, ISBN 954-320-002-5, 2009.

Вижте също

Външни препратки