Кормесий: Разлика между версии

Кормесий
	Кормесий
кан на България
Управление	718-724 (714-721)
Наследил	Тервел
Наследник	Севар
Лични данни
Роден	втора пол. 7 век
Починал	първа пол. 8 век
Семейство
Династия	Дуло

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 08:32, 30 януари 2013

Кан Кормѐс (Кормесий) се смята за третия владетел на България. Името на третия български владетел липсва в Именника на българските князе. Отбелязано е само, че е управлявал 28 год. и произхожда от владетелския род Дуло, т.е.: бил е непосредствен приемник на Тервел. Името на този „неизвестен“ владетел било Кормес или Кормисий, както са го записали западните хронисти - според изричните им твърдения Кормесий бил „третият господар на българите“.

Впрочем това име се среща още по повод на събитията от мирния договор през 716 г. Според византийския хронист Теофан Изповедник от българска страна този договор e подписан от Кормесий. Но от други данни знаем с положителност, че по това време начело на българската държава стои кан Тервел. На това основание някои изследователи твърдят, че Кормесий бил съвладетел на Тервел и в качеството си на негов съуправител сключва договора от 716 г. Името на Кормесий е записано и в надписите около Мадарския конник. В запазената част от текста става дума за ежегодни данъчни вноски от злато, които Кормесий получава от василевса - изглежда, че при управлението мирният договор бива възобновен. В края на надписа се говори за развалянето на отношенията и за отстъпването на едно езеро на Ромейската империя.

Повече сведения за кан Кормесий понастоящем не са налични. Фактът, че при управлението му не са отбелязани военни действия между българи и ромеи, дава да се разбере, че е поддържал мирни отношения с империята.

Използвани източници

Андреев, Йордан, „Българските ханове и царе VII-XIV век (Историко-хронологичен справочник)“.
Андреев, Й., Лазаров, Ив. и Павлов, Пл., „Кой кой е в средновековна България“, София, 1999.
Диамандиев, Светослав, „Датите на възцаряване на българските канове до Умор“.
Москов, Моско, „Именник на българските ханове (ново тълкуване)“, София, 1988.
Curta, Florin (2006). Southeastern Europe in the Middle Ages, 500-1250. Cambridge Medieval Textbooks. ISBN 0-521-81539-8.

Тервел

→

Печат на Първото българско царство

кан на България (718/721 – 738)

→

Севар

@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 }}
-Кан '''Корме&#768;с''' ''(Кормесий)'' се смята за третия владетел на [[България]]. Името на третия български владетел липсва в [[Именник на българските ханове|Именника на българските ханове]]. Отбелязано е само, че е управлявал 28 год. и произхожда от владетелския род [[Дуло]], т.е.: бил е непосредствен приемник на [[Тервел]]. Името на този „неизвестен“ владетел било ''Кормес'' или ''Кормисий'', както са го записали западните хронисти - според изричните им твърдения Кормесий бил „третият господар на българите“.
+Кан '''Корме&#768;с''' ''(Кормесий)'' се смята за третия владетел на [[България]]. Името на третия български владетел липсва в [[Именник на българските ханове|Именника на българските князе]]. Отбелязано е само, че е управлявал 28 год. и произхожда от владетелския род [[Дуло]], т.е.: бил е непосредствен приемник на [[Тервел]]. Името на този „неизвестен“ владетел било ''Кормес'' или ''Кормисий'', както са го записали западните хронисти - според изричните им твърдения Кормесий бил „третият господар на българите“.
-Впрочем това име се среща още по повод на събитията от мирния договор през 716 г. Според византийския хронист [[Теофан Изповедник]] от българска страна този договор e подписан от Кормесий. Но от други данни знаем с положителност, че по това време начело на българската държава стои [[кан]] Тервел. На това основание някои изследователи твърдят, че Кормесий бил съвладетел на Тервел и в качеството си на негов съуправител сключва договора от 716 г. Името на Кормесий е записано и в надписите около [[Мадарски конник|Мадарския конник]]. В запазената част от текста става дума за ежегодни данъчни вноски от злато, които Кормесий получава от василевса - изглежда, че при управлението мирният договор бива възобновен. В края на надписа се говори за развалянето на отношенията и за отстъпването на едно езеро на [[Византийската империя]].
+Впрочем това име се среща още по повод на събитията от мирния договор през 716 г. Според византийския хронист [[Теофан Изповедник]] от българска страна този договор e подписан от Кормесий. Но от други данни знаем с положителност, че по това време начело на българската държава стои [[кан]] Тервел. На това основание някои изследователи твърдят, че Кормесий бил съвладетел на Тервел и в качеството си на негов съуправител сключва договора от 716 г. Името на Кормесий е записано и в надписите около [[Мадарски конник|Мадарския конник]]. В запазената част от текста става дума за ежегодни данъчни вноски от злато, които Кормесий получава от василевса - изглежда, че при управлението мирният договор бива възобновен. В края на надписа се говори за развалянето на отношенията и за отстъпването на едно езеро на [[Византийска империя|Ромейската империя]].
-Повече сведения за кан Кормесий понастоящем не са налични. Фактът, че при управлението му не са отбелязани военни действия между българи и ромеи, дава да се разбере, че е поддържал мирни отношения с Империята.
+Повече сведения за кан Кормесий понастоящем не са налични. Фактът, че при управлението му не са отбелязани военни действия между българи и ромеи, дава да се разбере, че е поддържал мирни отношения с империята.