Паяци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
SantoshBot (беседа | приноси)
м r2.7.3) (Робот Добавяне: pa:ਮੱਕੜੀ
Ред 170: Ред 170:
[[nv:Naʼashjéʼii]]
[[nv:Naʼashjéʼii]]
[[oc:Araneae]]
[[oc:Araneae]]
[[pa:ਮੱਕੜੀ]]
[[pcd:Àrin·nhie]]
[[pcd:Àrin·nhie]]
[[pl:Pająki]]
[[pl:Pająki]]

Версия от 18:33, 31 януари 2013

Тази статия е за класа безгръбначни. За планината в Гърция вижте Паяк (планина).

Паяци
Класификация
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
инфрацарство:Първичноустни (Protostomia)
тип:Членестоноги (Arthropoda)
подтип:Хелицерови (Chelicerata)
клас:Паякообразни (Arachnida)
разред:Паяци (Araneae)
Научно наименование
Clerck, 1757
Синоними
  • Araneida Clerck, 1757
Обхват на вкаменелости
Паяци в Общомедия
[ редактиране ]

Паяците (Araneae), известни още като Същински паяци, са разред безгръбначни хищни животни. Характерни отличителни черти са наличието на осем крака, челюсти снабдени със зъби, отделящи отрова, както и липсата на крила.

Паяците са най-многобройната група от клас Паякообразни и се нареждат на седмо място сред всички други групи организми по брой представители [1]. Към 2008 година са известни около 40 000 вида паяци, обединени в 109 семейства [2]. Съществуват различни мнения за таксономичното място на тези семейства, което е видно от над 20-те научни класификации, предложени от 1900 насам [3]. Една от възможните класификации разделя паяците на три разреда: Мигаломорфни паяци (Mygalomorphae, първичните паяци), Аранеоморфни паяци (Araneomorphae, съвременните паяци) и Mesolthelae, редки азиатски паяци. Научният клон, изучаващ паяците, се нарича арахнология.

Паяците са разпространени по целия свят с изключение на континента Антарктика, като местообитанията им са в повечето възможни екологични ниши с изключение на въздуха и моретата.

Анатомично, паяците се отличават от останалите членестоноги по това, че сегментацията на тялото е сведена до две части – главогръд (цефалоторакс) и коремче (абдомен), съединени с тънък мост – педицел (pedicel). За разлика от насекомите при паяците липсват антени. С изключение на най-примитивната група – Mesothelae, паяците се характеризират с най-високо централизираната нервна система сред всички членестоноги, при която всички ганглии са обединени в обща маса разположена в главогръда. Повечето паяци нямат мускули, които да разтягат крайниците, като движението им е в резултат на промяна в хидравличното налягане в крайниците.

Много паяци улавят плячката си (предимно насекоми) в паяжини. Паяжината е изтъкана от паякова коприна. Това е тънък и здрав секрет под формата на нишка, който се отделя от паяжинните жлези в долната част на коремчето. Всички паяци го отделят, но не всички го използват за изтъкаването на паяжина. Някои използват коприната за да си помагат при катерене, за направата на гладки стени за дупки, за обвиване на плячката с пашкул, и др.

С изключение на един единствен растителнояден вид Bagheera kiplingi, описан през 2008 година[4][5], всички паяци са хищници, хранещи се предимно с насекоми, други паяци и в редки случаи птици и гущери. Паяците използват различни стратегии за улавянето на плячката – оплитането в предварително изтъкани мрежи, хващането и в във висящи ласа и дори активно преследване и хващане. Повечето паяци усещат плячката по вибрациите в мрежите си, но активните паяци-ловци имат добре развито зрение и в редица случаи като например паяците от род Portia избират различни тактики за улов и дори откриват нови начини. Червата на паяците са твърде тесни в диаметър, поради което те втечняват уловената плячка преди да я погълнат. Това става с помощта на храносмилателни ензими, които често се инжектират в тялото на уловеното животно.

Мъжките паяци имат сложни ритуали за ухажване, целта на които е да не бъдат изядени от женските при чифтосване. Повечето мъжки успяват да оцелеят няколко чифтосвания, като животът им е с ниска продължителност поради естествената им смърт. Женските често полагат яйцата си в предварително изтъкан пашкул, в който могат да се поберат стотици яйца. Има и случаи при които женски носят своите малки след излюпване и ги хранят за известен период. Малка част от паяците са социални животни, изграждащи колонии от няколко до 50 000 индивида. Социалното поведение варира от временен толеранс един към друг, до кооперация при ловуване и разделяне на плячката. Въпреки, че повечето паяци живеят до около 2 години, някои тарантули и редица други мигаломорфни паяци могат да доживеят до 25 години в плен.

Животни, подобни на паяците, способни да произвеждат коприна се появяват през Девон (преди около 386 милиона години), но при тях липсват същински паяжинни жлези. Фосили на истински паяци са намерени в скали от Карбон, датирани от преди 318 до 299 милиона години. Устройството на тялото е сходно с това на примитивните представители на подразред Mesothelae. Повечето паяци от Mygalomorphae и Araneomorphae се появяват за пръв път през Триас преди около 200 милиона години.

Докато отровата на някои паяци е опасна за хората, при други видове отровата се използва за производството на лекарства и дори за пестициди. Паяковата коприна комбинира леко тегло, издръжливост на опън и еластичност, като по качества превъзхожда всички синтетични материали. В резултат на своето поведение паяците са често използван синвол в изкуството и фолклора, олицетворяващи търпение, жестокост и градивен потенциал.

Произход на думата „арахнология“

Думата „арахниди“ (буквално „потомци на Арахна“) произхожда от древногръцката митология: Според мита, смелата и непокорна тъкачка Арахна, уверена в своите умения, се осмелява да премери сили с богинята Атина Палада, известна като най-умелата тъкачка сред богините. Победата е присъдена на Атина, а Арахна е превърната в паяк, чийто потомци и до ден днешен висят на своята мрежа и непрестанно я тъкат. Дори и тези, които не плетат ловни мрежи, не извървяват и крачка без контролната нишка, влачена по земята, защото тя е нишката на живота им.

Учените нарекли с името на Арахна целия род Паякообразни — Арахнида (Arachnida).

Общи сведения

Сутрин по нишките на паяжината може да се натрупа роса
Анатомична схема на паяк: 1-мозък; 2-око; 3-отровна жлеза; 4-отровен канал; 5-зъб; 6-хранопровод; 7-стомах; 8-???; 9-сляпо черво; 10-аорта; 11-сърце; 12-бял дроб; 13-черво; 14-digestive tubule; 15-яйчник; 16-malpighian tubule; 17-stercoral pocket; 18-анус; 19-яйцепровод; 20-sperm receptacle; 21-silk gland; 22-паяжинна жлеза

Оказва се,някои хора предпочитат за домашни любимци...паяци.Тарантулите, например, са видове паяци, които не се срещат по нашите земи,но пък са ценни заради отровата си.Малки, ала в сравнение с човешките размери. В света на паяците те са гиганти. От кобалтово синя до сива или тъмно кафява, понякога и черна, достига размери от 9-10 до 17-23 сантиметра, макар тялото ѝ да не е по-голямо от 10 сантиметра. Останалото се пада на краката. Тарантулата живее много дълго — от 25 до 40 години, но това зависи от пола на паяка. Мъжките екземпляри при тарантулите живеят 1-1,5 години след достигане на полова зрялост, която настъпва около 2-3 години след излюпването, а женските живеят средно 10- 15 години след достигане на полова зрялост! Тя е сред най-тежките паяци — цели 80 грама! Не плете паяжини,както другите паяци,а преследва плячката си с дългите си крака и я парализира с отрова. Храни се с дребни насекоми — скакалци, бръмбари, други паяци, дори малки гущери. Невероятно, но тарантулата има осем очи — две отпред и по две отляво, отдясно и на гърба! Обикновено копае дупки в земята, от които си прави жилище.

Разпространение

Паяците са добре застъпени на всички континенти с изключение на Антарктида. Лесно се приспособяват, като се срещат дори в планини, високи 5000 м. За това е помогнала способността им да тъкат паяжини, както и отровата при някои видове.

Начин на живот и хранене

Паяците са двойно дишащи животни.

Допълнителни сведения

Полезни животни, понеже убиват вредители. Отровата на повечето паяци не е опасна за човека, дори на 60-милиметрова тарантула. Някога се вярвало, че танците служат като противоотрова, и оттам идва името на италианския танц тарантела. В България се среща само един вид паяци, опасни за човека.

Източници

  1. Sebastin PA & KV Peter (ed). (2009) Spiders of India. Universities Press. ISBN 9788173716416
  2. Platnick, Norman I. The World Spider Catalog, version 9.5 // American Museum of Natural History, 2009. Посетен на 2009-04-25.
  3. Foelix, Rainer F. Biology of Spiders. 198 Madison Ave. NY, New York, 10016, Oxford University Press, 1996. ISBN 0-19-509593-6. с. 3. Посетен на 2009-04-09.
  4. Meehan, Christopher J. и др. Herbivory in a spider through exploitation of an ant–plant mutualism // Current Biology 19 (19). 2009. DOI:10.1016/j.cub.2009.08.049. с. R892–3.
  5. Vegetarian Spider // Susan Milius. Science News, 2008-08-30. Посетен на 2009-04-09.


Вижте също

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link GA Шаблон:Link GA