Марк Клавдий Тацит: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м r2.7.3) (Робот Добавяне: oc:Marcus Claudius Tacite |
||
Ред 91: | Ред 91: | ||
[[nl:Tacitus (keizer)]] |
[[nl:Tacitus (keizer)]] |
||
[[no:Marcus Claudius Tacitus]] |
[[no:Marcus Claudius Tacitus]] |
||
[[oc:Marcus Claudius Tacite]] |
|||
[[pl:Tacyt (cesarz rzymski)]] |
[[pl:Tacyt (cesarz rzymski)]] |
||
[[pt:Marco Cláudio Tácito]] |
[[pt:Marco Cláudio Tácito]] |
Версия от 03:44, 1 февруари 2013
Марк Клавдий Тацит | |
45-ти император на Римската империя | |
Бюст на Марк Клавдий Тацит в Лувъра | |
Управление | септември 275–юни 276 г. |
---|---|
Наследил | Аврелиан |
Наследник | Флориан |
Лични данни | |
Роден | ок. 200 г.
|
Починал | |
Пълно име | Цезар Марк Клавдий Тацит Август (като император) |
Марк Клавдий Тацит в Общомедия |
Марк Клавдий Тацит (лат. Marcus Claudius Tacitus) (c.200 - 276) е римски император от 25 септември 275 г. до юни 276 г. Той е роден в Интерамна (Терни) в Умбрия.
Тацит е изтъкнат сенатор и приемник на Аврелиан. По време на своя дълъг живот заема няколко държавни поста, включително и консул през 273 г. Качва се на трона след шестмесечно междуцарствие. Войските в Тракия които пожелали да се разграничат от убийците на Аврелиан призовали Сенатът в Рим да посочи кандидат когото да подкрепят за император. Шест месеца след убийството на Аврелиан, сенаторите предлагат императорския трон на Тацит. Той неохотно се съгласява с това предложение. Тацит е на 75 години, когато войската и народа тържествено го провъзгласяват за император.
Според думите на Вописк, императорът е потомък на знаменития историк Корнелий Тацит, гордее се с това и почита паметта му - разпорежда във всяка обществена библиотека да има екземпляр от съчиненията на неговия предтеча и ежегодно да се правят 10 копия за сметка на държавата. Някои съвременни изследователи поставят под съмнение разказа за родството на Тацит с историка.
След възкачването си на трона Тацит наказва убийците на Аврелиан и се отправя да оглави легионите на изток. Налага се да воюва с аланите, готите и другите събрани от Аврелиан варварски наемници, които, след провала на похода срещу Персия, опустошавали крайбрежието на Мала Азия. Тацит побеждава в няколко битки, лично предвождайки войската.
Шест месеца след качването му на престола, Тацит умира в Тиана (Кападокия). Според едни източници (Евтропий, Аврелий Виктор), той починал от болест, а според други (Зосим) — е убит от войниците. Своето огромно състояние завещава на империята.
Външни препратки
- McMahon, Robin, "Tacitus (275-276 A.D)", De Imperatoribus Romanis
- История на императорите, Vita Taciti, английски превод
Римски императори | ||
Аврелиан (270 - 275) |
Тацит (275 - 276) | Флориан (276) |
---|---|---|
Римска империя |
|