Искър (град): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 49: Ред 49:
== Личности ==
== Личности ==
*[[Аспарух поп Исаков]] (1914-1989), български общественик
*[[Аспарух поп Исаков]] (1914-1989), български общественик
*Цветан Цеков-Карандаш (1924-2010) - виден художник
*[[Карандаш|Цветан Цеков-Карандаш]] (1924-2010) - виден художник
*Даниел Стефанов — журналист
*Даниел Стефанов — журналист
*Васил Детелинов Георгиев - журналист
*Васил Детелинов Георгиев - журналист

Версия от 05:43, 1 февруари 2013

Вижте пояснителната страница за други значения на Искър.

Искър
Общи данни
Население3253 души[1] (15 март 2024 г.)
Надм. височина250 m
Пощ. код5868
Тел. код06516
МПС кодЕН
ЕКАТТЕ55782
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПлевен
Община
   кмет
Искър
Иван Йолов
(Републиканци за България; 2023)
Уебсайтwww.iskarbg.com

Искър е град в Северна България, намира се в Плевенска област и е в близост до градовете Плевен и Долни Дъбник. Старото му име (до 1998 г.) е Пелово. Градът е административен център на Община Искър.

География

Градът се намира на 1500 m от река Искър, на 32 км от Плевен, на 18 км от Кнежа и на 5 км от съседното село Писарово

. В територията на общината са селата Долни Луковит, Староселци и Писарово.[1]

История

Територията и околностите на днешната община Искър (Пелово) са били обитавани още от дълбока древност заради благоприятното географско положение и близостта на реката. Първите сведения за човешко присъствие в този район датират от IV-III хилядолетие пр.н.е., но по- определени сведения има от епохата на римското владичество. На километър и половина северно от града се намират следи от старото римско селище Калето, където са намерени късноримски монети от IV-V век, съдове за бита, украшения. Селището е имало връзка с големия римски град Улпия-Ескус, за което свидетелства римският път, водещ до него.

По предания на местни жители може да се предположи, че град Искър води началото си от началото на XVII в. Първите заселници дошли от съседните села и живеели в около 20 къщи в близост до реката. Поради малкия брой жители селището било наречено „Махалата”, а по-късно Горум махала и Писаревска махала. През 1957 г. с. Махалата е преименувано на гр. Пелово. От 1978 г. е общински център, а от 1998 г. градът носи името Искър. През 1829 г. в с. Махалата се открива частното училище в дома на Горан Петровски. Това училище просъществувало до построяването на черквата,през 1837 г., която съществува и до днес и носи името „Св. Димитрий”. По същото време в югозападната част на черковния двор е построено и килийното училище. Махленци участват активно в националноосвободителното движение. През 1872 г. в черквата е основан таен революционен комитет от Васил Левски. След едно посещение на В. Левски, участниците в революционния комитет са арестувани и отведени в околийския център Плевен. Църквата „Св. Димитрии” е регистрирана в Министерството на културата като паметник на културата II степен.

С помощта на населението и без достатъчно финансови средства през 1897 г. е завършена новата учебна сграда с 6 големи и 2 малки стаи. В края на 1924 г. Училищното настоятелство взима решение за надстрояване на втория етаж на централното училище. Първоначалното училище се приобщава към прогимназията и се нарича Махленско основно училище „Отец Паисий”. На 15 септември 1999 г. е открита новата учебна сграда.

Съборът на града първоначално е на Спасов ден, но тъй като той мени датата си всяка година, за удобство на гостите е избрана втората неделя от месец Юни.

Политика

Забележителности

  • Полувкопана църква на повече от 150 години;
  • Белият брег - местност в близост до река Искър, за която се носят легенди за старото римско селище "Калето".

Редовни събития

  • Едно от най-забележителните празненства е така нареченият "панаир на града". Провежда се всяка година, като за начало се взема вторият петък от месец юни. Празниците продължават три дни.
  • Друго масово събиране на жителите на града е Абитуриентският бал. Провежда се всяка година около 24-ти май. Абитуриентите дефилират с тоалетите си на централния площад на града.

[2]

Личности

  • Аспарух поп Исаков (1914-1989), български общественик
  • Цветан Цеков-Карандаш (1924-2010) - виден художник
  • Даниел Стефанов — журналист
  • Васил Детелинов Георгиев - журналист
  • Митко Николов Димитров - журналист
  • Свобода Маданска — журналист
  • Мито Ангелов, македоно-одрински опълченец, 45-годишен, земеделец, 1 рота на 11 серска дружина, носител на сребърен медал „За военна заслуга“ и на орден „За храброст“ IV степен[2]

+ Нюйоркски Митрополит Йосиф (Величко Диков Иванов) 1907-1987)

Външни препратки

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 30.

Шаблон:Селище-България-мъниче