Весталка

Весталка - жрица на богинята Веста. В храма на богинята имало шест весталки, чиито главни задължения се състояли в поддържането на свещенния огън. В Древен Рим те заемали почетно положение - тяхните показания в съда имали решаващо значение, обида отправена към весталка се наказвала със смърт, а ако тя срещала престъпник, осъден на смърт, екзекуцията се отменяла. Подборът на кандидатките за весталка бил много строг: от патрицианските семейства по жребий се излъчвали 20 девойки на възраст от 6 до 10 години /без физически недъзи/. След това pontifex maximus избирал от тях 6, които постъпвали за десет години на обучение при старшите весталки. След посвещаването и принасянето в жертва на отрязаните си коси, момичетата били обличани в бели дрехи и към името им добавяли "Амата". После 10 години жриците изпълнявали служба в храма. Следващите 10 години те обучавали новите млади весталки, след което /след 30 години в храма/ могли най-накрая да се завърнат в родния си дом и да се омъжат. Най-голямото провинение на една весталка било загуба на целомъдрието - това се считало за осквернение на светостта на храма на Веста: виновната весталка била заравяна жива в земята. Друго провинение било загасването на свещения огън, което било тълкувано като лоша поличба за града - тогава провинилата се жрица била бичувана от понтифекса.