Рамсарски места: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 37: Ред 37:


{| width=60%
{| width=60%
! align=left | Име !! align=right | Area (km<sup>2</sup>)
! align=left | Име !! align=right | Площ (km<sup>2</sup>)
|-----
|-----
| [[Дойранско езеро]] || align=right | 26,96
| [[Дойранско езеро]] || align=right | 26,96

Версия от 18:21, 3 февруари 2013

Рамсарско място е влажна зона от международно значение (Шаблон:Lang-en), определена от Рамсарската конвенция от 1971 година.

България

В България има 11 Рамсарски места с обща площ 35 273 хектара.[1][2] В България Рамсарската конвенция влиза в сила на 24. 01. 1976 г. Тя е осмата страна подписала конвенцията. Преди това е утвърдена от Министерски съвет на 18. 11. 1974 г. В договора са обявени първите 2 места – резерватите Сребърна и Аркутино (сега в резерват Ропотамо). През 1984 г. са обявени следващите 2 места – резерват Атанасовско езеро (сега поддържан резерват) и природна забележителност Дуранкулак (сега защитена местност). Конвенцията е ратифицирана и обнародвана в Държавен вестник, бр. 56 / 10. 07. 1992 г.[2] В края на 2002 г. страната удвоява броя на своите места и разширява границите на три от предишните.

Отговорността за опазването, управлението и популяризирането на влажните зони носи Министерството на околната среда и водите.

Гърция

В Гърция има 11 рамсарски места.

Република Македония

В Република Македония има 2 рамсарски места

Име Площ (km2)
Дойранско езеро 26,96
Преспанско езеро 189,2

Бележки

Литература

  • Георгиев, Георги. Националните и природните паркове и резерватите в България. Гея-Либрис. София, 2004, ISBN 954-300-028-X, стр. 29 - 31