Карен Хорни: Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот Добавяне: sr:Карен Хорнај |
Ilikeliljon (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 36: | Ред 36: | ||
{{СОРТКАТ:Хорни, Карен}} |
{{СОРТКАТ:Хорни, Карен}} |
||
[[Категория:Германски психоаналитици]] |
[[Категория:Германски психоаналитици]] |
||
[[Категория:Анализанти на Карл Абрахам]] |
|||
[[Категория:Немски психолози]] |
[[Категория:Немски психолози]] |
||
[[Категория:Философи от 20 век]] |
[[Категория:Философи от 20 век]] |
Версия от 18:22, 4 февруари 2013
Карен Хорни Karen Horney | |
германско-американски психоаналитик | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Погребана | САЩ |
Учила във | Фрайбургски университет Хумболтов университет на Берлин Гьотингенски университет |
Семейство | |
Съпруг | Ерих Фром (1942 – 1952) |
Карен Хорни в Общомедия |
Част от статиите на тема |
Психоанализа |
---|
Концепции |
Важни личности |
Важни произведения |
Училища на мисълта |
Карен Хорни (Шаблон:Lang-de) е германска психодинамична психоложка от норвежки и холандски произход. Нейните теории поставят под въпрос някои традиционни Фройдистки гледни точки, особено неговата теория за сексуалността, както и инстинктивната ориентация на психоанализата и нейната генетична психология. Като такава често е класифирацана като неофройдист.
Теория
Хорни подчертава значението на социалните условия и факторите на средата при формирането на личността. В първата си книга очертава едно от най-важните си понятия - базисната тревожност. Това чувство у детето възниква от факта, че е "изолирано и безпомощно в потенциално враждебен свят" и затова не е вродено, а е продукт на нашата култура и възпитание. Тази тревожност е основното условие за по-нататъшните личностни трудности. От нея възниква базисния импулс към сигурност: да се чувстваш сигурен означава свободен от тревожност. Чрез взаимодействието си с обществото хората придобиват и други потребности. Хорни ги разделя на 3 групи:
1. да се придвижваш към хората (приближаване, привързаност)
2. да се движиш срещу хората (власт, експлоатация)
3. да се отдалечаваш от хората (ограничаване на собствения живот, самодостатъчност).
Тези три сили очевидно могат да влязат в конфликт една с друга. Нормалният човек разрешава конфликта, като ги интегрира. Конфликтите могат да се разрешат или да се избегнат, ако детето е отгледано сред любов и уважение, ако се е чувствало желано и сигурно и е било обградено с доверие. Когато човек приеме едната ориентация за сметка на другите, могат да възникнат три типа личност в зависимост от ориентацията: отстъпчив тип (движещ се към хората), враждебен тип (движещ се срещу хората) и откъснат тип (отдалечаващ се от хората). Другото основно понятие на Хорни - идеализираният образ, също е свързано с конфликтите. Тук има несъответствие между Аз-образа на човека и реалното му Аз.
Източници
- Енциклопедия Психология, Наука и Изкуство, С 1998, ред. Дж. Корсини