Арсений II Охридски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
'''Арсений Охридски''' е [[Православие|православен]] [[духовник]], последен [[Списък на Охридски архиепископи и патриарси|охридски архиепископ]] през 1763 - 1767 година. |
'''Арсений Охридски''' е [[Православие|православен]] [[духовник]], последен [[Списък на Охридски архиепископи и патриарси|охридски архиепископ]] през 1763 - 1767 година. |
||
Според народни предания е потомък на българския охридски род Баласчеви.<ref>Енциклопедия България, т. 1, София, 1978, стр. 123.</ref> Преди да стане архиепископ Арсений е [[Пелагония|пелагонийски]] [[митрополит]]. Той заема охридската катедра през 1763 година. През 1767 година е принуден от патриарх [[Самуил Ханджери]] да напусне поста, след което [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]] е закрита и епархиите ѝ са подчинени на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и присъединени към Драчка епархия.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_3.html#3_3 Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.]</ref> След тези събития Арсений се оттегля в [[Зографски манастир|Зографския манастир]] в [[Атон]], където остава до смъртта си.<ref>{{Снегаров-ИОА-2|210}}</ref><ref>{{Възрожденска интелигенция}}, стр. 47 |
Според народни предания е потомък на българския охридски род Баласчеви.<ref>Енциклопедия България, т. 1, София, 1978, стр. 123.</ref> Преди да стане архиепископ Арсений е [[Пелагония|пелагонийски]] [[митрополит]]. Той заема охридската катедра през 1763 година. През 1767 година е принуден от патриарх [[Самуил Ханджери]] да напусне поста, след което [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]] е закрита и епархиите ѝ са подчинени на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и присъединени към [[Драчка епархия|Драчката епархия]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_3.html#3_3 Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.]</ref> След тези събития Арсений се оттегля в [[Зографски манастир|Зографския манастир]] в [[Атон]], където остава до смъртта си.<ref>{{Снегаров-ИОА-2|210}}</ref><ref>{{Възрожденска интелигенция}}, стр. 47 |
||
</ref> |
</ref> |
||
Версия от 09:09, 5 февруари 2013
| Арсений Охридски | |
| духовник | |
| Роден |
?
вероятно Охрид, Османска империя |
|---|---|
| Починал | ?
|
| Религия | православие |
Арсений Охридски е православен духовник, последен охридски архиепископ през 1763 - 1767 година.
Според народни предания е потомък на българския охридски род Баласчеви.[1] Преди да стане архиепископ Арсений е пелагонийски митрополит. Той заема охридската катедра през 1763 година. През 1767 година е принуден от патриарх Самуил Ханджери да напусне поста, след което Охридската архиепископия е закрита и епархиите ѝ са подчинени на Цариградската патриаршия и присъединени към Драчката епархия.[2] След тези събития Арсений се оттегля в Зографския манастир в Атон, където остава до смъртта си.[3][4]
Бележки
- ↑ Енциклопедия България, т. 1, София, 1978, стр. 123.
- ↑ Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 210.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988., стр. 47
| Ананий | → | охридски архиепископ (1763 – 1767) | → | — |
