Хвърковата чета: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Хвърковатата чета''' е конен отряд, действащ по време на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] ("въстаническата кавалерия"). Четата наброява около 200 въстаници, под водачеството на [[Георги Бенковски]]. |
'''Хвърковатата чета''' е конен отряд, действащ по време на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] ("въстаническата кавалерия"). Четата наброява около 200 въстаници, под водачеството на [[Георги Бенковски]]. |
||
Четата е сформирана набързо от около 50 души в Панагюрище. В нея участва и [[Захари Стоянов]]. Още на [[20 април]] [[1876]] година кавалерията разбунтува село Мечка (сега село [[Оборище (Област Пазарджик)|Оборище]]). На 21 април вдига на бунт селата Поибрене, Баня, [[Мухово]] и други. От селата хората масово се присъединяват към четата на Бенковски и тя достига повече от 130 души. На 22 април четата се връща в [[Панагюрище]]. На 23 април се насочват към въстаническия лагер при с. Петрич. Там четата води единствената си успешна битка с турския башибозук. От там се отправя към въстаническия лагер при връх [[Еледжик]]. Там Хвърковатата чета помага на местните въстаници да отблъснат башибозука. В следващите дни четата настъпва още на юг и влиза в [[Белово]] и околните му села , където в четата се присъединява [[Мария Сутич]]и нейният съпруг. |
Четата е сформирана набързо от около 50 души в Панагюрище. В нея участва и [[Захари Стоянов]]. Още на [[20 април]] [[1876]] година кавалерията разбунтува село Мечка (сега село [[Оборище (Област Пазарджик)|Оборище]]). На 21 април вдига на бунт селата Поибрене, Баня, [[Мухово]] и други. От селата хората масово се присъединяват към четата на Бенковски и тя достига повече от 130 души. На 22 април четата се връща в [[Панагюрище]]. На 23 април се насочват към въстаническия лагер при с. Петрич. Там четата води единствената си успешна битка с турския башибозук. От там се отправя към въстаническия лагер при връх [[Еледжик]]. Там Хвърковатата чета помага на местните въстаници да отблъснат башибозука. В следващите дни четата настъпва още на юг и влиза в [[Белово]] и околните му села , където в четата се присъединява [[Мария Сутич]]и нейният съпруг. Когато се връща на връх Еледжик, бързо тръгва на помощ на Панагюрище. Достигайки връх Лисец, до с. Мечка, войводата вижда горящия град и кавалерията се насочва на запад. Навсякъде попадат на горящи села! |
||
. Когато се връща на връх Еледжик, бързо тръгва на помощ на Панагюрище. Достигайки връх Лисец, до с. Мечка, войводата вижда горящия град и кавалерията се насочва на запад. Навсякъде попадат на горящи села! |
|||
Бенковски разпуска четата и с 3 души поема на север - към Първи революционен окръг. На 12 (24) май войводата е убит в Тетевенския балкан. |
Бенковски разпуска четата и с 3 души поема на север - към Първи революционен окръг. На 12 (24) май войводата е убит в Тетевенския балкан. |
Версия от 12:40, 6 февруари 2013
Хвърковатата чета е конен отряд, действащ по време на Априлското въстание ("въстаническата кавалерия"). Четата наброява около 200 въстаници, под водачеството на Георги Бенковски.
Четата е сформирана набързо от около 50 души в Панагюрище. В нея участва и Захари Стоянов. Още на 20 април 1876 година кавалерията разбунтува село Мечка (сега село Оборище). На 21 април вдига на бунт селата Поибрене, Баня, Мухово и други. От селата хората масово се присъединяват към четата на Бенковски и тя достига повече от 130 души. На 22 април четата се връща в Панагюрище. На 23 април се насочват към въстаническия лагер при с. Петрич. Там четата води единствената си успешна битка с турския башибозук. От там се отправя към въстаническия лагер при връх Еледжик. Там Хвърковатата чета помага на местните въстаници да отблъснат башибозука. В следващите дни четата настъпва още на юг и влиза в Белово и околните му села , където в четата се присъединява Мария Сутичи нейният съпруг. Когато се връща на връх Еледжик, бързо тръгва на помощ на Панагюрище. Достигайки връх Лисец, до с. Мечка, войводата вижда горящия град и кавалерията се насочва на запад. Навсякъде попадат на горящи села!
Бенковски разпуска четата и с 3 души поема на север - към Първи революционен окръг. На 12 (24) май войводата е убит в Тетевенския балкан.