Аул на хан Омуртаг: Разлика между версии
Ред 16: | Ред 16: | ||
== Литература == |
== Литература == |
||
* „Аулът на |
* „Аулът на хан Омуртаг при Чаталар“, [[Вера Антонова]], [[Цветана Дермсизова - Нелчинова]], ДИ "Септември", 1981 г. |
||
==Източници== |
==Източници== |
||
* [http://www.bulgariainside.com/bg/articles/%D0%90%D1%83%D0%BB-%D1%85%D0%B0%D0%BD-%D0%9E%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B3/824/index.html Аул хан Омуртаг] |
* [http://www.bulgariainside.com/bg/articles/%D0%90%D1%83%D0%BB-%D1%85%D0%B0%D0%BD-%D0%9E%D0%BC%D1%83%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%B3/824/index.html Аул хан Омуртаг] |
Версия от 11:50, 8 февруари 2013
Аулът на хан Омуртаг е български дворец, изграждането на който се свързва със строителните дейности на хан Омуртаг. Той е произведение на Плисковско-Преславската култура. Смята се, че това е дворецът, споменат в Чаталарския надпис. Аулът се свързва и с предходен културен пласт датиран в IV - V век, който говори за готско присъствие в района. През 1976 г. тук е открита църква от IV в. със запазени останки от най-ранните християнски стенописи по българските земи.
Археологическите проучвания на аула започват през 1957 година под ръководството на ст. н. с. Вера Антонова и ст. н. с. Цветана Дремсизова-Нелчинова от Народния музей - гр. Коларовград (Регионален исторически музей - гр. Шумен) и продължават до началото на 80-те. От 2002 година работата е подновена под ръководството на н.с. Тодор Балабанов от филиала на Археологическия институт към БАН в гр. Шумен.
Разположение
Аулът е разположен в местността „Хисар кале“ в землището на община Велики Преслав на около 2 km южно от село Хан Крум и река Камчия и на около 10 km от градовете Шумен и Велики Преслав. До него се достига по черен път обслужващ по-скоро местните земеделски стопани отколкото археологическия обект. Освен указателните табели по пътя между Велики Преслав и Шумен липсват други такива, които да насочват към двореца. С изключение на един от обектите мястото е необлагородено и в процес на археологическо проучване.
Готски период
Датирането на готското присъствие в района се дължи на н.с. Тодор Балабанов. До момента в района са разкрити пет църкви. Проучванията показват, че това е готски ариански епископски център. Под могила е открита голяма епископска църква. В близост до могилата има и друга готска църква датирана също от IV век. В нея са открити и най-ранните християнски стенописи в България. Смята се, че тази църква е лична и вероятно е била на готския епископ Вулфила, създал древно-германската азбука и превел библията на готски. Тук са открити следи от селище, готска и тракийска керамика. Разкрити са и гробове с козметично-медицински комплекти (пинсети, лъжичка и кюрета), токи от колани, златни готски накити и фибули в тях. В един от гробовете е погребана жена с характерна изкуствено създадена деформация на черепа, показващ благороден произход. Смята се, че районът е плячкосан и разрушен в резултат на хунските нашествия в края на V век.
Български период
Аулът е изграден през 822 г. по време на управлението на кан Омуртаг. Построен по модела на столицата на първата българска държава Плиска. Южната част на голямата готска църква е пресечена от палисада. Разкрито е пространство около половин декар, което според учените е представлявало езическо култово съоръжение, където са правени жертвоприношения. Открит е каменен блок, върху който е оформен канал за изтичане на кръвта на жертвените животни. Открити са и кости на кучета и зайци вероятно принесени в жертва. Все още не е изяснена ролята на аула във военната система на първата българска държава.
Литература
- „Аулът на хан Омуртаг при Чаталар“, Вера Антонова, Цветана Дермсизова - Нелчинова, ДИ "Септември", 1981 г.
Източници
- Аул хан Омуртаг
- в-к Дума, „От епископ Вулфила до хан Омуртаг“
- Антични тайни в Омуртаговия аул
- Готско сребро в аула на Омуртаг
- Немските племена готи са четвъртият най-важен елемент в нашата история
Външни препратки