Георги Андрейчин

Георги Андрейчин
български политик, американски синдикалист, съветски политик, комунист, синдикалист, троцкист
Роден	20 януари 1884 Белица, днес България
Починал	1950 неизвестно, СССР, разстрелян
Георги Андрейчин в Общомедия

Георги Илиев Андрейчин (на английски: George Andreytchine), известен и като Джордж Балканец, е американски, съветски и български профсъюзен деец, журналист, политик и дипломат, комунист.

Биография

Андрейчин е роден на 7(19) януари 1894 година в разложкото село Белица, което тогава е в Османската империя, понастоящем в Благовеградска област. Има две сестри: Мария (по мъж Станчева) и Яна (по мъж Мавродиева). В справки за социалния стаус на семейството се твърди, че е "бедно" или "средно" селско семейство. Самият Андрейчин пред НКВД през 1935 г. посочва, че произхожда от "средно селско семейство". След Илинденското въстание, когато родното му село е опожарено, той пристига в София. Там като сирак е взет под закрила на цивилната листа на двореца и учи в пансион до завършване на гимназиалното си образование в Самоков, България. През тези години се запознава с един от "Солунските атентатори" - Павел Шатев. При избухването на Балканската война се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение. През 1913 г., по време на Междусъюзническата война е ранен край Кукуш. Скоро след това емигрира за САЩ и се настанява в щата Минесота. През 1915 г. получава повиквателна да се яви на наборна комисия в България, но отказва да се върне и се превръща в дезертьор.

В края на 1913 година емигрира в Съединените щати, където работи като миньор в железодобивните мини на компанията "Оливър" в гр. Хибинг,Минесота. Става член на профсъюзната организация „Индустриални работници на света“ (Industrial Workers of the World - IWW) и редактира органа ѝ „Солидарити“. Участва в организацията на стачки и през 1916 г. е интерниран на Елис Айлънд под заплаха от екстрадиция. Установява с в Ню Йорк и се свързва с дейци на Американската социалистическа партия, която е на антивоенни позиции. Като деен член на IWW Андрейчин е обвинен, по силата на влезлия в сила през 1917 г. Закон за шпионажа в про-германска, саботажна дейност, за което през 1917 г. в Чикаго е осъден на 20 години затвор и голяма глоба. Излежава по-малко от година в затвора Лийвънуърт в Канзас. Освободен е под гаранция след намесата на американски работнически организации. Андрейчин редактира излизащите на български език вестници „Работническо дело“ (1918 - 1919) и „Работническа мисъл“ (1920). Сътрудничи на различни левичарски и профсъюзни издания като "Уан Биг Юниън Мантли" (One Big Union Monthly), "Индъстриал пайъниър" (Industrial Pioneer). При разпадането на Американската социалистическа партия на три крила Андрейчин и неговите приятели и сподвижници от IWW симпатизират на Американската комунистическа партия на труда (Communist Labor Party of America), която отхвърля догматичния болшевизъм и поставя като приоритет мощното синдикално движение.

През есента на 1920г. Андрейчин се запознава лично с Чарли Чаплин на вечеря в квартала на нюйоркската интелектуална общност Гринидж Вилидж, където той общува и с други интелектуалци като Теодор Драйзер, Дъдли Фийлд Малоун, Флойд Дел и Арт Йънг.

В 1921 година осъденият Андрейчин тайно заминава за Съветска Русия. В 1921 година участва в Учредителния конгрес на Профинтерна в Москва като американски делегат и влиза в Изпълнителното му бюро. Оттогава датират по-близките му отношения с Лев Троцки и Соломон Абрамович Дридзо (Лозовски). Същата година става член на болшевишката партия и съветски гражданин. През 1922 година за кратко посещава България. Работи в Госплан (1923 - 1924), Промбанк (1926). Специален съветски емисар във Великобритания и Австрия. Подкрепя троцкистите и в 1927 година е изключен от болшевишката партия и заточен в Казахстан. През 1930 година е освободен и работи в Народния комисариат на търговията до 1935 и Интурист до 1936 година. Отново е арестуван и заточен в Сибир. Освободен е след началото на Германо-съветската война в 1941 година. През войната работа като помощник-началник на отдела за англосаксонските страни в Совинформбюро.

След деветосептемврийския преврат Андрейчин се установява в България през 1945 година. Началник на канцеларията на Временното председателство на републиката и пълномощен министър на министерството на външните работи (1948 - 1949). Участник е на Парижката мирна конференция.

Андрейчин е арестуван на 29 април 1949 година и изчезва. Години след това се разбира, че е разстрелян от НКВД през 1950 г. Реабилитиран е след смъртта на Сталин. Андрейчин е женен за руската немкиня Илза Карловна Рихтер. Българският социолог Андрей Райчев е син на дъщерята на Андрейчин – Кира Андрейчина.

Литература

• Баев, Йордан и Костадин Грозев. Българинът Джордж. Одисея в два свята. София: Труд, 2008.
• Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995.
• Асиова, Бойка. „Обратите на съдбата. Безпощаден разказ за невероятния живот на българина Джордж – Георги Андрейчин“, Земя, 31 март, 2008.

• Портал „Македония“