Коста Георгиев: Разлика между версии
пунктоална грешка |
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
| починал-място = [[София]], [[България]] |
||
}} |
}} |
||
'''Коста Георгиев''' е [[българи|български]] просветен деец и [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. |
'''Коста Георгиев''', с псевдоним '''Гурко'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.30</ref>, е [[българи|български]] просветен деец и [[революция|революционер]], деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. |
||
==Биография== |
==Биография== |
||
Версия от 09:34, 12 февруари 2013
| Коста Георгиев | |
| български революционер и просветен деец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Религия | православие |
| Учил в | Одринска българска мъжка гимназия Женевски университет |
| Партия | Съюз на българските конституционни клубове |
| Псевдоним | Гурко |
| Коста Георгиев в Общомедия | |
Коста Георгиев, с псевдоним Гурко[1], е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Коста Георгиев е роден на 21 ноември 1877 година в Енимахале, Лозенградско(тогава в Османската империя). Завършва прогимназия в Лозенград и Одринската българска мъжка гимназия, където се и присъединява към ВМОРО. През 1899 година заминава за Женева като екзархийски стипендиант и завършва физико-математическия факултет на Женевския университет. В Края на 1903 г. се завръща в Тракия, за да се включи в Преображенското въстание, но го заварва вече потушено и се заема с настаняването на бежанците от Турция в Бургаския край.
През учебната 1905-1906 година Коста Георгиев преподава математика и физика в Битолската българска мъжка гимназия. Член е на Битолския окръжен революционен комитет, при чието разкриване е осъден на 101 години затвор от турските власти и прекарва почти три години в затвора Еди куле - Солун. След Хуриета е амнистиран, но интерниран в Баба Ески. От есента на 1909г. е директор на Лозенградската прогимназия, в последствие и секретар на Одринската митрополия, като през 1910г. започва да преподава математика, физика и френски език в гимназията в Одрин. Отново е в центъра на революционните борби и съответно, в навечерието на Балканската война, пак е осъден и заточен от властите в Сивас, Армения, където прекарва една година. В края на 1913г. се завръща и започва работа като учител в Девическата гимназия в Стара Загора. След 1915г. отново е в Западна Тракия, като председател на Окръжната постоянна комисия. Като член на Върховния административен съвет на Тракия от 21.12.1919г той е един от хората(заедно с д-р Страшимир Дочков), които разясняват на генерал Шарпи българския характер на Тракия. Включва се в създаването на Тракийската организация, а по-късно оглавява отцепническото крило(Хасковското ВТРО), като впоследствие, през 1925г. става и председател на Върховния изпълнителен комитет на легалната Организация.
Умира на 29 август 1932 година в София.[2][3]
Бележки
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.30
- ↑ Биография от сайта на ВМРО
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 31.
