Иван Михайлов (генерал): Разлика между версии
Ред 48: | Ред 48: | ||
* Удостоен е с званието [[Герой на социалистическия труд]] — 06.03.1962 г. |
* Удостоен е с званието [[Герой на социалистическия труд]] — 06.03.1962 г. |
||
* Награждаван e с орден [[Георги Димитров (орден)|Г. Димитров]] — 1955, 1957, 1959, 1962, 1967, 1972 г. |
* Награждаван e с орден [[Георги Димитров (орден)|Г. Димитров]] — 1955, 1957, 1959, 1962, 1967, 1972 г. |
||
* Награден е с орден Ленин — 05.03.1977 г. |
* Награден е с орден [[Ленин|Ленин(орден)]] — 05.03.1977 г. |
||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 09:59, 13 февруари 2013
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Михайлов.
Иван Михайлов | |
български генерал и политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Партия | Българска комунистическа партия |
Награди | Орден „Ленин“ Червена звезда Октомврийска революция Герой на Народна република България Герой на социалистическия труд Орден „Георги Димитров“ |
Народен представител в: II НС III НС IV НС V НС VI НС VII НС VIII НС | |
Семейство | |
Братя/сестри | Христо Михайлов |
Иван Михайлов Попов е български политик, военен и държавен деец. Активист на Българската комунистическа партия, дълги години член на Политбюро на ЦК на БКП, министър на народната отбрана (1958 — 1962).
Биография
Роден е в гр. Фердинанд (дн. Монтана) на 22 февруари 1897 година. Брат е на друг популярен комунистически деец — Христо Михайлов. Завършва врачанската мъжка гимназия през 1916 г. От септември 1916 г. отбива редовна военна служба във Враца, по време на която е преведен в Школата за запасни подпоручици в Княжево, София. През май 1918 г. е произведен в чин подпоручик, а от август е назначен за началник на звукометричната команда в 16-ти артилерийски полк от 3-та пехотна балканска дивизия. Завършва висше юридическо образование през 1921 г. и стажува в Ломския окръжен съд. Работи като адвокат в адвокатската кантора на Замфир Попов и Исай Иванчев в гр. Фердинанд.
Политическа дейност в България до 1925 г.
Член на БРСДП (т.с.) от 1919 г. Участва активно в подготовката на Септемврийското въстание от 1923 г. в родния си край, по време на което е въстанически командир. Емигрира в Югославия след поражението на въстанието, осъден е задочно на 7 г. и 6 мес. лишаване от свобода по ЗЗД. През юни–септември 1925 г. работи нелегално в България за възстановяване на партийните и военни организации на БКП. Осъден е на смърт по ЗЗД на 14 септември 1925 г. Заминава за Москва по решение на Задграничното бюро на БКП.
В СССР от 1925 до 1945 г.
През 1925 — 1930 г. е слушател във Военно-техническата академия „Ф. Е. Джерджински“ в Ленинград, която завършва със специалност „инженер-артилерист“. Стажува в 11-ти артилерийски полк в Ленинград. Служи от 1931 г. до 1939 г. в Главното артилерийско управление на Съветската армия. От 1939 до 1945 г. е на служба в Тамбовското артилерийско техническо училище като старши преподавател и началник на учебния отдел. Произведен в звание „инженер-полковник“ през 1944 г. Награден с орден „Червена звезда“, 29 март 1944 г. Освободен от Съветската армия на 26 юни 1945 г.
В България след Втората световна война
Иван Михайлов пристига в България на 16 юли 1945 г. На 15 август 1945 г. е назначен за началник на Оръжейния отдел на Генералния щаб на Министерството на войната и е произведен в звание „генерал-майор“. През 1947 г. е назначен за първи командващ на българската артилерия в новосъздаденото Командване на артилерията при Министерство на народната отбрана.
През 1950 г. е назначен за заместник-министър на народната отбрана и на 9 февруари 1950 г. е произведен в звание „генерал-лейтенант“.
Избиран е от Народното събрание за подпредседател, впоследствие за заместник-председател на Министерския съвет непрекъснато, във всички правителства от 4 януари 1951 г. до 9 юли 1971 г., като едновременно е бил:
- министър на транспорта и съобщенията от 01.02.1957 г. до 09.06.1958 г.,
- министър на народната отбрана от 09.06.1958 г. до 17.03.1962 г.,
- началник на Гражданската отбрана от 09.06.1962 г. до 1971 г.,
- заместник-председател на Държавния комитет на отбраната от 1957 г. до 1973 г.
Избран е за член на новосъздадения висш държавен орган Държавен съвет на Народна република България от 8 юли 1971 г. до 18 юни 1981 г.
Военни звания и отличия в БНА
- генерал-майор — от 15 август 1945 г.
- генерал-лейтенант — от 9 февруари 1950 г.
- генерал-полковник — от 21 април 1951 г.
- армейски генерал — от 21 септември 1954 г.
- Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за армейски генерал — 08.05.1978 г.
Награди
- Удостоен е с званието Герой на Народна република България — 06.03.1967 г.
- Удостоен е с званието Герой на социалистическия труд — 06.03.1962 г.
- Награждаван e с орден Г. Димитров — 1955, 1957, 1959, 1962, 1967, 1972 г.
- Награден е с орден Ленин(орден) — 05.03.1977 г.
Източници
- Септемврийското въстание 1923 — енциклопедия
|