Иван Михайлов (генерал)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Михайлов.

---

Иван Михайлов
български генерал и политик
Роден	22 февруари 1897 Фердинанд, Княжество България
Починал	16 май 1982 България
Партия	Българска комунистическа партия
Награди	Орден „Ленин“ Червена звезда Октомврийска революция Герой на Народна република България Герой на социалистическия труд Орден „Георги Димитров“
Народен представител в: II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС
Семейство
Братя/сестри	Христо Михайлов

Иван Михайлов Попов е български политик, военен и държавен деец. Активист на Българската комунистическа партия, дълги години член на Политбюро на ЦК на БКП, министър на народната отбрана (1958 — 1962).

Биография

Роден е в гр. Фердинанд (дн. Монтана) на 22 февруари 1897 година. Брат е на друг популярен комунистически деец — Христо Михайлов. Завършва врачанската мъжка гимназия през 1916 г. От септември 1916 г. отбива редовна военна служба във Враца, по време на която е преведен в Школата за запасни подпоручици в Княжево, София. През май 1918 г. е произведен в чин подпоручик, а от август е назначен за началник на звукометричната команда в 16^-ти артилерийски полк от 3^-та пехотна балканска дивизия. Завършва висше юридическо образование през 1921 г. и стажува в Ломския окръжен съд. Работи като адвокат в адвокатската кантора на Замфир Попов и Исай Иванчев в гр. Фердинанд.

Политическа дейност в България до 1925 г.

Член на БРСДП (т.с.) от 1919 г. Участва активно в подготовката на Септемврийското въстание от 1923 г. в родния си край, по време на което е въстанически командир. Емигрира в Югославия след поражението на въстанието, осъден е задочно на 7 г. и 6 мес. лишаване от свобода по ЗЗД. През юни–септември 1925 г. работи нелегално в България за възстановяване на партийните и военни организации на БКП. Осъден е на смърт по ЗЗД на 14 септември 1925 г. Заминава за Москва по решение на Задграничното бюро на БКП.

В СССР от 1925 до 1945 г.

През 1925 — 1930 г. е слушател във Военно-техническата академия „Ф. Е. Джерджински“ в Ленинград, която завършва със специалност „инженер-артилерист“. Стажува в 11^-ти артилерийски полк в Ленинград. Служи от 1931 г. до 1939 г. в Главното артилерийско управление на Съветската армия. От 1939 до 1945 г. е на служба в Тамбовското артилерийско техническо училище като старши преподавател и началник на учебния отдел. Произведен в звание „инженер-полковник“ през 1944 г. Награден с орден „Червена звезда“, 29 март 1944 г. Освободен от Съветската армия на 26 юни 1945 г.

В България след Втората световна война

Иван Михайлов пристига в България на 16 юли 1945 г. На 15 август 1945 г. е назначен за началник на Оръжейния отдел на Генералния щаб на Министерството на войната и е произведен в звание „генерал-майор“. През 1947 г. е назначен за първи командващ на българската артилерия в новосъздаденото Командване на артилерията при Министерство на народната отбрана.

През 1950 г. е назначен за заместник-министър на народната отбрана и на 9 февруари 1950 г. е произведен в звание „генерал-лейтенант“.

Избиран е от Народното събрание за подпредседател, впоследствие за заместник-председател на Министерския съвет непрекъснато, във всички правителства от 4 януари 1951 г. до 9 юли 1971 г., като едновременно е бил:

• министър на транспорта и съобщенията от 01.02.1957 г. до 09.06.1958 г.,
• министър на народната отбрана от 09.06.1958 г. до 17.03.1962 г.,
• началник на Гражданската отбрана от 09.06.1962 г. до 1971 г.,
• заместник-председател на Държавния комитет на отбраната от 1957 г. до 1973 г.

Избран е за член на новосъздадения висш държавен орган Държавен съвет на Народна република България от 8 юли 1971 г. до 18 юни 1981 г.

Военни звания и отличия в БНА

• генерал-майор — от 15 август 1945 г.
• генерал-лейтенант — от 9 февруари 1950 г.
• генерал-полковник — от 21 април 1951 г.
• армейски генерал — от 21 септември 1954 г.
• Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за армейски генерал — 08.05.1978 г.

Награди

• Удостоен е с званието Герой на Народна република България — 06.03.1967 г.
• Удостоен е с званието Герой на социалистическия труд — 06.03.1962 г.
• Награждаван e с орден Г. Димитров — 1955, 1957, 1959, 1962, 1967, 1972 г.
• Награден е с орден Ленин(орден) — 05.03.1977 г.

Източници

• Септемврийското въстание 1923 — енциклопедия