Либешево: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 52: Ред 52:
* [[1981]] - 121 жители
* [[1981]] - 121 жители
* [[1991]] - 88 жители
* [[1991]] - 88 жители

==Галерия на камъните край Либишево==
<center><gallery caption="">
Image:124 Libeshovo Stones.jpg |
Image:125 Libeshovo Stones.jpg |
Image:126 Libeshovo Stones.jpg |
</gallery></center>


== Личности ==
== Личности ==

Версия от 16:27, 14 февруари 2013

Шаблон:Селище в РГ инфо

Либешево или Либешово или Либишово (Шаблон:Lang-el, Агиос Илиас, до 1927 Λιμπίσοβο, Либисово,[1] до 1949 Αϊλιάς, Айлияс[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Орестида, област Западна Македония. Населението му е 42 души (2001).

География

Селото се намира на 25 километра югозападно от демовия център Хрупища (Аргос Орестико) в полите на планината Одре (Одрия). Южно от селото е разположен Жиковищкият манастир „Свети Атанасий“.

История

В Османската империя

В края на 19 век Либешево е чисто българско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Либешово има 350 жители българи.[3]

В началото на 20 век цялото население на Либешево е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[4] Селото пострадва от гръцки андарти, които изгарят първенеца Х. Павел заедно с цялото му семейство, тъй като отказва да се подчини на заплахите да се обяви за грък.[5]

Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Либисово като село с 310 жители гърци.[6] Според Георги Константинов Бистрицки Лебишово преди Балканската война има 40 български къщи,[7] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Либешево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1927 година селото е прекръстено на Айлияс.

В документ на гръцките училищни власти от 1941 година се посочва, че в Либешево

населението е славянско... говори се на гръцки и на славянски.[10]

По време на Гражданската война селото пострадва силно и населението му драстично намалява. В 1949 година селото е прекръстено отново на Агиос Илияс.

Преброявания

  • 1913 - 323 жители
  • 1920 - 253 жители
  • 1928 - 247 жители
  • 1940 - 224 жители
  • 1951 - 85 жители
  • 1961 - 90 жители
  • 1971 - 56 жители
  • 1981 - 121 жители
  • 1991 - 88 жители

Личности

Родени в Либешево
  • Шаблон:GRC-флаг Евангелос Алезоти (Ευάγγελος Αλεζότι), гръцки андартски деец, епитроп в Либешево, получава издръжка за гръцкото училище от Солунското гръцко консулство[11]
  • Шаблон:GRC-флаг Петрос Николау (Πέτρος Νικολάου), гръцки андартски деец, вероятно от Либешево, заедно с Евангелос Алезоти, управлява парите за училищни нужди от Солунското гръцко консулство[11]
  • Шаблон:BGR-флаг Щерьо Димитров (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, родом от Либешево, живеещ в Костур, четата на Никола Андреев[12]
Починали в Либешево

Външни препратки

Бележки

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Λιμπίσοβο -- Αϊλιάς
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Αϊλιάς -- Άγιος Ηλίας
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.
  4. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.
  5. Жостов, Д. Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VІІІ, август 1905, стр. 722.
  6. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Agios Ilias.
  7. Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.
  8. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 199.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 231 и 859.
  10. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 236.
  11. а б Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 70.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 231.