2008

Шаблон:21 век 2008 (MMVIII) е високосна година, започваща във вторник според Григорианския календар.

• Световна година на планетата Земя.
• Международна година на картофа.
• Световна година на езиците.
• Германия — година на математиката.
• Русия — Съюзът за защита на птиците в Русия обявява година на червенушката.
• Година на жабата.

Събития

Януари

• 1 януари — Кипър и Малта приемат еврото.
• 1 януари — Словения започва председателството си в Европейския съюз, като първата от новите членки.
• 1 януари — В Португалия и Франция е забранено тютюнопушенето на обществени места.
• 4 януари — Поради заплахи за терористични нападения Рали Дакар е отменено.
• 10 януари — Космическата совалка Атлантис излита на мисия STS-122, за да скачи европейския лабораторен модул Калъбъс към Международната космическа станция.
• 18 януари — Официално посещение на президента на Русия Владимир Путин в България.
• 23 — 27 януари — В Давос, Швейцария се провежда световният икономически форум.
• 24 януари — Иракският парламент сменя националния флаг на Ирак, като маха трите звезди — символ на партията БААС.
• 27 януари — Новак Джокович и Мария Шарапова са победителите на Откритото първенство на Австралия по тенис.
• 30 януари — Учените предвиждат шанс 1 към 75 астероидът 2007 WD5 да удари Марс, по-късни измервания дават шанс 1 към 10 000, но сблъсък не се осъществява.

Февруари

• 2 февруари — Бунтовници нахлуват в столицата на Чад, Н'джамена.
• 2 февруари — Френският президент Никола Саркози се жени за Карла Бруни.
• 3 февруари — Борис Тадич е преизбран за президент на Сърбия.
• 5 февруари — Посещение на президента на Унгария Ласло Шойом в България.
• 12 февруари — Стивън Спилбърг се отказва от поста директор на церемониите по откриването и закриването на Олимпийските игри в Пекин, защото китайското правителство не е направило необходимото за прекратяване на огъня в Дарфур, Судан.
• 17 февруари — Косово едностранно обявява независимост.
• 19 февруари — Избори за президент на Армения.
• 21 февруари — Демонстрация в Белград против провъзгласената независимост на Косово.
• 24 февруари — Фидел Кастро се оттегля от поста Президент на Куба, след като близо 50 години изпълнява тази длъжност.
• 28 — 29 февруари — Влак изгаря в близост на Червен бряг, причините за което не са изяснени.
• 29 февруари — Мило Джуканович е преизбран за министър-председател на Черна Гора.

Март

• 2 март — Президентски избори в Русия — Дмитрий Медведев е избран за президент.
• 3 март — 130 години от освобождението на България от турско робство.
• 5 март — Сайтът worldmathsday.com обявява световен ден на математиката.
• 5 март — Посещение на президента на Македония Бранко Цървенковски в България.
• 8 март — Посещение на Ангела Меркел в Русия.
• 10 март — Работно посещение на Георги Първанов в Азербайджан, среща с президента на Азербайджан Илхам Алиев.
• 13 — 14 март — Провежда се конференция на Организация Ислямска конференция.
• 19 март — Европейският парламент отбелязва 50-годишнината си.
• 22 март — Палестинските групировки Хамас и Фатах подписват примирие в столицата на Йемен Сана.
• 25 март — Юсуф Реза Гилани е избран за министър-председател на Пакистан.
• 25 март — Официално посещение на Георги Първанов в Израел, среща с президента на Израел Шимон Перес.
• 26 март — Посещение на Георги Първанов в Палестина, среща с президента на Палестина Махмуд Абас.
• 28 март — Жозе Мануел Барозу получава орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите си заслуги за разрешаването на казуса с българските медици в Либия и за завръщането им в България.
• 29 март — Президентски и парламентарни избори в Зимбабве.
• 29 март — „Часът на Земята“ (от 20:00 часа до 21:00 часа).

Април

• 2 април — В Букурещ е проведена 20-та среща на НАТО.
• 5 април — Посещение на Джордж Буш в Сочи, Русия.
• 6 април — Президентски избори в Черна Гора.
• 8 април — Официално посещение на Георги Първанов в Полша, среща с президента на Полша Лех Качински.
• 9 април — Парламентарни избори в Южна Корея.
• 14 април — Официално посещение на Георги Първанов е Египет, среща с президента на Египет Хосни Мубарак.
• 15 — 20 април — папа Бенедикт XVI е на посещение в САЩ.
• 19 април — Открито е Световното първенство по снукър в Шефилд, Великобритания.
• 20 април — Фернандо Арминдо Луго Мендес е избран за президент на Парагвай.

Май

• 2 и 3 май — Среща на високо равнище в Охрид 2008.
• 5 май — Рони О'Съливан печели за трети път Световното първенство по снукър.
• 7 май — Дмитрий Медведев става третият президент на Русия.
• 11 май — Местни и парламентарни избори в Сърбия.
• 15 — 17 май — В Тбилиси, Грузия се провежда Международна олимпиада по информационни технологии. България е представена от Александър Коларски, който печели златен медал.
• 16 май — Украйна става 152-та държава-членка на Световната търговска организация.
• 16 май — Пета среща на върха на държавните и правителствени ръководители на държавите от Латинска Америка, Карибския регион и Европейския съюз в Лима, Перу.
• 18 — 22 май — Световна среща на българските медии е Мадрид, Испания.
• 19 май — Среща на Георги Първанов с краля на Испания Хуан Карлос в кралския дворец „Сарсуела“.
• 23 май — Посещение на генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер в София.
• 24 май — Песента на Дима Билан „Believe“ печели Евровизия, провела се в Белград, Сърбия.
• 25 май — Ген. Мишел Сюлейман е избран за президент на Ливан.
• 27 май — Министърът на външните работи на Канада Максим Берние подава оставка.
• 28 май — Държавата Непал е обявена за република.

Юни

Че Гевара

• 1 юни — Парламентарни избори в Македония.
• 1 юни — Местни избори в Румъния.
• 1 юни — Проведен е държавен зрелостен изпит по български език и литература, като на него се явяват 75 793 зрелостници от цяла България.
• 5 юни — Залата за пресконференции в Европейския парламента в Брюксел е преименувана в чест на Анна Политковская.
• 7 юни — Открито е Европейското първенство по футбол в Австрия и Швейцария.
• 7 юни — Ана Иванович става шампионка на Откритото първенство на Франция.
• 7 юни — Земетресение в Алжир с магнитуд 5,5 по скалата на Рихтер.
• 7 юни — В Куба са разрешени операциите за смяна на пола.
• 7 юни — Икономически форум в Санкт Петербург.
• 8 юни — Земетресение на п-ов Пелопонес, Гърция с магнитуд 6,5 по скалата на Рихтер.
• 8 юни — Рафаел Надал става шампион на Откритото първенство на Франция.
• 8 юни — Мощите на Свети Панталеймон, Свети Трифон, Свети Теодор Тирон и Свети Теодор Стратилат са върнати в манастира Свети Козма и Дамян, край село Гигинци (Пернишко).
• 12 юни — На референдум Ирландия отхвърля приемането на Договора от Лисабон.
• 13 юни — Среща на върха на страните от Югоизточна Европа в Атина на тема „Междукултурните контакти по линия на морските, речните и езерни пътища в Югоизточна Европа“.
• 14 юни — Откриване на Експо 2008 в Сарагоса, Испания.
• 14 юни — Земетресение в Япония с магнитуд от 7,0 по скалата на Рихтер.
• 14 юни — По случай 80-годишнината от рождението на Че Гевара в родния му град Росарио, Аржентина е издигната бронзова статуя на революционера.
• 15 юни — Влиза в сила конституцията на Косово.
• 18 юни — За Председател на БАН е избран акад. Никола Съботинов.
• 22 юни — Морган Цвангирай се оттегля от надпреварата за президент на Зимбабве, като по този начин на президентските избори на 27 юни се явява единствено дотогавашният президент на Зимбабве Робърт Мугабе.
• 23 юни — 4 юли — Дни на България във френските градове Монпелие и Карно, България е представена от град Хасково.
• 23 юни — 6 юли — За 122-и път се провежда най-старият тенис турнир Уимбълдън.
• 26 юни — Долната камара на испанския парламент одобрява Договора от Лисабон.
• 27 юни — Втори тур на президентските избори в Зимбабве; избран е единственият кандидат и дотогавашен президент Робърт Мугабе.
• 28 юни — В катастрофа с хеликоптер загива министърът на вътрешните работи на Гватемала Винисио Гомес.
• 29 юни — Закриване на Европейското първенство по футбол 2008. Победител е Испания.
• 30 юни — В Мадрид се провежда световен петролен конгрес.

Юли

Радован Караджич

• 1 юли — В Холандия се забранява тютюнопушенето на обществени места.
• 1 юли — Франция поема председателството на ЕС от Словения.
• 1 юли — Президентът на Полша Лех Качински отказва да ратифицира договора от Лисабон.
• 2 юли — ЛДУ Кито побеждава отбора на Флуминензе във втората финална среща на копа Либертадорес чрез дузпи 5:5 (1:3 д.).
• 2 юли — В Колумбия е освободена Ингрид Бетанкур — бивша кандидатка за президент на страната, държана в плен от екстремистката групировка ФАРК в продължение на 6 години.
• 3 юли — В склад разположен до Челопечене се взривяват боеприпаси (за повече информация вижте Инцидент в поделение 18 250 край София).
• 4 — 6 юли — В Копривщица се провежда IV международен екологичен фестивал „Зелена вълна“.
• 4 юли — Президентите на Република Южна Осетия и Приднестровие Едуард Кокойти и Игор Смирнов подписват редица споразумения за партньорство в търговско-икономическата, научно-техническата и културната сфера — „Протокол за сътрудничество и консултации между министерството на външните работи на Република Южна Осетия и министерството на външните работи на Приднестровието“ и „Споразумение за сътрудничество между град Тираспол и град Цхинвали“.
• 5 — 14 юли — Провеждане на фестивала Свети Фермин в Памплона, Испания.
• 5 — 27 юли — 95-а колоездачна обиколка на Франция, по-известна като „Тур дьо Франс“.
• 6 юли — Григор Димитров е новият шампион на тенис турнира Уимбълдън при юношите.
• 7-9 юли — 34-а среща на Г-8 в Япония.
• 7 юли — Полага клетва новото правителство на Сърбия с министър-председател Мирко Цветкович.
• 8 юли — Чехия става 18-а държава-членка на Европейската космическа агенция.
• 8 — 13 юли — В Шумен се провежда Балканска олимпиада по информатика за деца до 15 години и половина. Победител на олимпиадата е отборът на България. Златни медали печелят Калина Петрова и Румен Христов.
• 9 юли — Албания и Хърватия подписват протоколи за присъединяване към НАТО.
• 10 — 22 юли — В Мадрид се провежда 49-та международна олимпиада по математика. Българският отбор завоюва 2 златни, 1 сребърен и 3 бронзови медала.
• 13 юли — В Париж се учреждава Средиземноморски съюз.
• 14 юли — В Нячанг (Виетнам) за 57-и път се провежда конкурсът „Мис Вселена“. Носителката на титлата „Мис Вселена 2008“ е Даяна Мендоса от Венецуела.
• 14 — 18 юли — В Брюксел се провежда четвърти кръг от преговорите между страните от ЕС и Централна Америка за постигане на споразумение за стратегическо асоцииране.
• 15 юли — Цената на билетите на градския транспорт в България стига 1 лев (в цялата страна).
• 17 юли — Великобритания ратифицира договора от Лисабон.
• 18 юли — В църквата на димитровградското село Светлина за първи път е изографисан образът на Васил Левски.
• 18 юли — В Белград е арестуван Радован Караджич.
• 20 — 29 юли — Провежда се международна олимпиада по физика в Ханой, Виетнам. Българският отбор печели 1 златен, 2 сребърни и 1 бронзов медал.
• 23 юли — Първият президент на Непал Рам Баран Ядав полага клетва.
• 26 юли — Студенти от Нова Зеландия предлагат 7 400 долара за задържането на Кондолиза Райс заради отговорността ѝ за смъртта на най-малко 600 иракчани, убити от началото на инвазията на коалицията, ръководена от САЩ, в Ирак.
• 30 — 31 юли — Провежда се среща на Асоциация за регионално сътрудничество в Южна Азия.
• 30 юли — 5 август — В Сеул се провежда Световен конгрес на философията.

Август

• 1 август — Крал Джордж Тупоу V е коронясан повторно за крал на Тонга в западен стил.
• 1 август — Слънчево затъмнение видимо от Северна Америка, северния полюс, Европа (без най-южните части), Русия, Монголия и Китай. В България то е частично, с малка фаза.
• 3 — 9 август — В Мексико се провежда 17-та Международна конференция по проблемите на СПИН.
• 6 август — В Мавритания е извършен държавен преврат.
• 5 август — Публикуван е доклад за ролята на Франция в геноцида в Руанда, в който се казва, че френски политици, дипломати и военни лидери, сред които тогавашният президент Франсоа Митеран, министър-председател Едуар Баладюр и външният министър Ален Жупе, са били съучастници при извършването на геноцида.
• 8 август — Открити са Олимпийските игри в Пекин.
• 15 август — Бившият президент на Чад Хисен Хабре е осъден заедно с още 11 души на смърт за престъпления срещу държавата.
• 16 август — Румяна Нейкова печели златен медал на Олимпиадата в Пекин в дисциплината скиф.
• 18 август — Первез Мушараф подава оставка като президент на Пакистан.
• 19 — 21 август — Проведен е 39-и Форум на тихоокеанските острови.
• 24 август — Закрити са Олимпийските игри в Пекин.
• 26 август — Президентът на Русия Дмитрий Медведев подписва укази, с които се признава независимостта на Абхазия и Южна Осетия.

Септември

• 1 септември — На извънредна среща на ЕС е приета резолюция, която осъжда действията на Русия в Южна Осетия и признаването на независимостта на Абхазия и Южна Осетия.
• 5 септември — Лидерите на страните-членки на ОДКС подкрепят действията на Русия в Южна Осетия.
• 5 — 6 септември — В Ангола се провеждат парламентарни избори. Това са първите избори в страната от 1992 година.
• 26 септември — УЕФА потвърждава, че на европейските първенства по футбол от 2016 година ще участват 24 отбора, вместо дотогавашните 16. Също така е променен форматът на Европейския клубен турнир за купата на УЕФА, който е преименуван на УЕФА Лига Европа от сезон 2009 — 2010.
• 28 септември — В Беларус са проведени парламентарни избори. Опозицията не печели места в парламента.

Октомври

• 15 октомври — В Азербайджан се провеждат президентски избори; с 89% печели дотогавашният президент Илхам Алиев.
• 18 октомври — На конгрес в Габрово е променено името на партия Национално движение Симеон Втори на Национално движение за стабилност и възход.
• 24 — 25 октомври — В Китай се провежда Седмата среща на върха на държавните и правителствени ръководители на страните от Азиатско-европейския форум.

Ноември

• 1 — 3 ноември — Във Варна се провежда първият велик събор на българите по света. Взимат участие над хиляда българи от 28 държави. Избира се и Световен парламент на българите. Той се състои от 200 депутати и към него ще действат 7 комисии.
• 4 ноември — За 44-и президент на САЩ е избран Барак Обама.
• 7 ноември — На посещение в Узбекистан президентът на България Георги Първанов отстрелва защитен вид козел — архар (Ovis ammon), който е световнозастрашен вид в международната Червена книга.
• 22 — 23 ноември — 20-а среща на Азиатско-Тихоокеанско икономическо сътрудничество в Лима (Перу).
• 25 ноември — В Гренландия се провежда референдум за по-голяма автономия на острова от Дания.
• 26 ноември — Серия от терористични атентати в Мумбай, Индия — жертвите са 160 души, а ранените са над 327.

Декември

• 1 декември — КНДР затваря изцяло границата си с Южна Корея като по този начин са прекъснати и жп връзките с двете страни.
• 3 декември — В Осло е подписана Международна конвенция за забрана на касетъчните боеприпаси.
• 3 — 5 декември — Провежда се Международен младежки фестивал по математика в Лакнау (Индия), взимат участие 64 отбора от 12 държави. България е представена от учениците от СМГ: Никола Клинкачев, Вито Миланов и Димитър Христов, Димитър Христов, Дин Фан Анх и Георги Керчев, които печелят 11 златни и 1 сребърен медал.
• 5 декември — С ДНК-експертиза е потвърдено, че намерените през 1991 година кости в близост до Екатеринбург действително принадлежат на последния цар на Русия Николай II.
• 6 декември — В Зимбабве е пусната банкнота с номинал 200 000 000 зимбабвийски долара, тъй като инфлацията в страната е 231 000 000%.
• 12 декември — Швейцария става 25-та държава, присъединила се към Шенгенската зона..
• 27 декември — Въздушни атаки над ивицата Газа от страна на Израел; убити са около 375 души, от които 60 цивилни, а ранените са над 1700.

Починали

• Катя Костова, българска художничка (р. 1940 г.)
• 3 януари — Александър Абдулов, руски актьор (р. 1953 г.)
• 11 януари — Иля Талев, български писател и езиковед (р. 1937 г.)
• 11 януари — Едмънд Хилари, първият човек изкачил Еверест (р. 1919 г.)

Едмънд Хилари

• 16 януари — Никола Клюсев, първият министър-председател на Македония (р. 1927 г.)
• 17 януари — Боби Фишер, американски шахматист, световен шампион по шахмат (р. 1943 г.)
• 22 януари — Венец Цонев, български статистик и социолог (р. 1917 г.)
• 22 януари — Хийт Леджър, американски киноактьор, носител на „Оскар“ (р. 1979 г.)
• 27 януари — Мухамед Сухарто, индонезийски генерал и политик, президент на Индонезия (1967 — 1998) (р. 1921 г.)
• 27 януари — Гордън Хинкли, американски религиозен водач (р. 1910 г.)
• 5 февруари — Асен Попов, български скулптор (р. 1925 г.)
• 10 февруари — Рой Шайдър, американски актьор (р. 1932 г.)

Рой Шайдър

• 12 февруари — Аркадий Патаркацишвили, грузински бизнесмен, по-известен като Бадри Патаркацишвили (р. 1955 г.)
• 13 февруари — Анри Салвадор, френски певец (р. 1917 г.)
• 20 февруари — Живко Сталев, български юрист (р. 1912 г.)
• 23 февруари — Янез Дрновшек, словенски политик — два пъти министър-председател на Словения (р. 1950 г.)
• 27 февруари — Бойд Кодиктън, американски автомобилен дизайнер (р. 1944 г.)
• 28 февруари — Рашо Рашев, български историк (р. 1943 г.)

Артър Кларк

Пол Скофийлд

• 3 март — Антон Лебанов, известен банатски българин, общественик, юрист, журналист и поет (р. 1912 г.)
• 9 март — Александър Лепавцов, политик и журналист от Република Македония (р. 1935 г.)
• 15 март — Стефан Геренски, български футболист (р. 1926 г.)
• 18 март — Антъни Мингела, британски кинорежисьор (р. 1954 г.)
• 19 март — Артър Кларк, британски писател и изобретател (р. 1917 г.)
• 19 март — Хюго Клаус, белгийски писател (р. 1929 г.)
• 19 март — Пол Скофийлд, британски актьор (р. 1922 г.)
• 29 март — Белчо Белчев, български финансист и политик (р. 1932 г.)
• 1 април — Петър Славов, български барабанист (р. 1941 г.)
• 5 април — Чарлтън Хестън, американски актьор (р. 1923 г.)
• 6 април — Георги Тишков, български скулптор (р. 1946 г.)
• 11 април — Клод Аб, френски футболист-вратар (р. 1927 г.)
• 14 април — Хорст Бингел, немски поет и белетрист (р. 1933 г.)
• 20 април — Ксенте Богоев, македонски политик, академик и университетски професор (р. 1919 г.)
• 29 април — Алберт Хофман, швейцарски учен (р. 1906 г.)

Сидни Полак

• 10 май — Джесика Джейкъбс, австралийска актриса и певица (р. 1990 г.)
• 12 май — Ирена Сендлерова, полска активистка от Съпротивата (р. 1910 г.)
• 13 май — Саад I ал-Абдула ал-Салем ал-Сабах, емир на Кувейт (р. 1930 г.)
• 22 май — Робърт Асприн, американски писател (р. 1946 г.)
• 26 май — Сидни Полак, американски режисьор, актьор и продуцент, носител на „Оскар“ (р. 1934 г.)
• 1 юни — Йозеф Лапид, израелски журналист и политик (р. 1931 г.)
• 2 юни — Ив Сен Лоран, френски моден дизайнер (р. 1936 г.)
• 3 юни — Григорий Романов, съветски политик (р. 1923 г.)
• 8 юни — Петер Рюмкорф, немски поет, белетрист и драматург (р. 1929 г.)
• 9 юни — Алгис Будрис, американски писател (р. 1931 г.)
• 9 юни — Карен Асрян, арменски шахматист, гросмайстор (р. 1980 г.)
• 10 юни — Любен Дилов (баща), български писател (р. 1927 г.)
• 22 юни — Джордж Карлин, американски комик (р. 1937 г.)
• 29 юни — Димитър Екимов (Дими от „Сленг“), музикант (р. 1970 г.)

Георги Китов

• 6 юли — Нона Мордюкова, съветска и руска киноактриса (р. 1925 г.)
• 11 юли — Майкъл Дебейки, американски кардиохирург (р. 1908 г.)
• 12 юли — Вили Казасян, български джаз музикант, композитор и диригент (р. 1934 г.)
• 27 юли — Христо Ганев, български географ
• 30 юли — Валентина Топузова, българска преводачка (р. 1918 г.)
• 30 юли — Ивайла Вълкова, българска журналистка (р. 1925 г.)
• 3 август — Александър Солженицин, руски писател и историк, лауреат на Нобелова награда за литература през 1970 година (р. 1918 г.)
• 28 август — Фил Хил, бивш американски автомобилен състезател и пилот от Формула 1 (р. 1927 г.)
• 29 август — Даниела Сеизова, българска журналистка и репортер на БТВ
• 14 септември — Георги Китов, български археолог (р. 1943 г.)
• 15 септември — Ричард Райт, английски музикант, пианист в групата Пинк Флойд (р. 1943 г.)
• 26 септември — Пол Нюман, американски актьор, носител на „Оскар“ (р. 1925 г.)
• 27 септември — Ивелин Димитров, български музикант (р. 1931 г.)
• 29 септември — Константин Павлов, български поет и киносценарист (р. 1933 г.)
• 11 октомври — Йорг Хайдер, австрийски политик (р. 1950 г.)
• 15 октомври — Людмила Добринова, български музикален деятел (р. 1932 г.)
• 23 октомври — Димитър Киров, български художник (р. 1935 г.)

Алексий II

• 1 ноември — Димитър Калчев, български политик, бивш министър на държавната администрация и кмет на Русе (р. 1945 г.)
• 4 ноември — Майкъл Крайтън, американски писател (р. 1942 г.)
• 9 ноември — Мириам Макеба, южноафриканска певица (р. 1932 г.)
• 12 ноември — Мич Мичъл, британски барабанист (р. 1947 г.)
• 14 ноември — Цветанка Христова, българска състезателка по хвърляне на диск, европейска и световна шампионка (р. 1962 г.)
• 2 декември — Леон Даниел, български театрален режисьор (р. 1927 г.)
• 5 декември — Алексий II, 16-ият патриарх на Москва и цяла Русия и примас на православната църква (р. 1929 г.)
• 9 декември — Юрий Глазков, съветски космонавт (р. 1939 г.)
• 18 декември — Мейджъл Барет, американска актриса (р. 1932 г.)
• 24 декември — Иван Татарчев, български юрист (р. 1930 г.)
• 24 декември — Харолд Пинтър, британски драматург, поет, режисьор и актьор, лауреат на Нобелова награда за литература през 2005 година (р. 1930 г.)
• 25 декември — Ърта Кит, американска актриса, певица и кабаретна звезда (р. 1927 г.)

Нобелови лауреати

• Икономика — Пол Крюгман
• Литература — Жан-Мари Густав
• Медицина — Люк Монтание, Франсоаз Баре-Синуси и Харалд цур Хаузен
• Мир — Марти Ахтисаари
• Физика — Йоичиро Намбу, Макото Кобаяши и Тошихиде Масакава
• Химия — Мартин Чалфи, Осаму Шимомура и Роджър Циен

Вижте също

• Календара за тази година