Лъв I Тракиец

Лъв I Тракиец
византийски император
Управление	457 - 474
Коронация	7 февруари 457
Наследил	Маркиан
Наследник	Лъв II
Лични данни
Роден	ок. 401 ? Тракия
Починал	18 януари 474 Константинопол
Семейство
Династия	Династия на Лъв
Брак	Елия Верина
Потомци	Елия Ариадна Леонция
Лъв I Тракиец в Общомедия

Флавий Валерий Лъв (на латински: Flavius Valerius Leo), известен като Лъв I Тракиец (Шаблон:Lang-el), също още и като Лъв Бес, или Лъв Велики е римски император, управлявал Източната Римска империя от 457 до 474 година.

Възкачване

Родом от провинция Дакия Аврелиана, родът на Лъв произхождал от романизираното тракийското племе беси. Според някои от слуховете, на младини работил като месар в Константинопол заедно с жена си Верина. Преди възкачването си Лъв служи в столичната гвардия и заема длъжността комит.

Лъв Тракиец става последен от серията императори, дошли на власт благодарение на алана Аспар (военен магистър), който посочва за наследник именно Лъв, един от своите подчинени, като разчитал той да управлява съгласно волята му. Опрян на варварските наемници, Аспар е скритата сила зад трона, но сам той няма възможност да бъде признат за император, тъй като е с неримско потекло, а и изповядва арианската ерес.

Коронацията на Лъв за владетел на 7 февруари 457 г. е първата, която включва константинополския патриарх. Това става традиция при следващите императори, с цел да се придаде легитимност на властта им.

Управление

В първите години позицията на Аспар е много силна, но Лъв I е несъгласен да остане задълго негова марионетка на трона и сключва съюз с полунезависимото анадолско племе на исаврийците, населяващо планините на Северна Сирия. Лъв включва много от исаврийците във войската и започва да ги фаворизира и ги противопоставя на готските наемници, с което в крайна сметка императорът успява да намали влиянието на Аспар. Цената на този съюз е сватбата на дъщерята на Лъв I – Елия Ариадна за Тарасикодиса, лидер на исаврийски клан. Под името Зенон той става военачалник и впоследствие наследява императорската власт през 474 година.

При император Лъв Тракиец е реформирана и дворцовата охрана на владетеля - предишната гвардия на палатинските схоли е заменена с нова такава, а именно тази на екскубиторите (или ескувити), съществувала докъм средата на 8 век.

Изображение на magister militum Аспар и неговият син Ардабур

По време на управлението на Лъв I Балканите са опустошавани няколко пъти и отново от вестготите и хуните. Все пак тези нападатели са неспособни да превземат Константинопол благодарение на стените му, които са възстановени и подсилени от умели инженери при управлението на Теодосий II.

Управлението на Лъв І също е забележително и заради влиянието му в разпадащата се Западна Римска империя, белязано с назначаването на Антемий за император на Западната империя през 467 г., след период на междуцарствие. Лъв се опитва да отбележи политически успех с мащабна военно-морска експедиция срещу вандалите в Северна Африка, организирана през 468 г., съвместно със Западната империя. Вандалите обаче побеждават чрез коварство неспособния шурей на Лъв, командващия похода Василиск. Това нещастие лишава империята от военна сила и пари - близо половината боен флот бива унищожен. Загубите възлизат на 9 млн. златни солида и 600 кораба.

Вътрешното спокойствие на Източната Римска империя бива нарушено от борбите между различни фракции в армията, след като Лъв Тракиец предприема решителни мерки, за да намали политическото влияние на готско-аланските наемници и командира им магистър милитум Аспар.

През 470 г. Аспар успява да принуди императора да обяви сина му Патрикий за цезар, зет и престолонаследник, но това води до бунт сред народа на Хиподрума в столицата, понеже Патрикий е арианин и полу-варварин. Не след дълго (471 г.), Аспар и синът му Ардабур са издебнати и убити от придворни евнуси в императорския дворец, безспорно като резултат на заговор. На Балканите се разразява истинска вътрешна война между имперските сили, подкрепени от исаврийски контингенти, срещу войските на варварските федерати, поддържащи готската фракция.

Безмилостната разправа на императора с опонентите му спечелва прякора Macellus (ὁ Μακέλλης, "Касапинът") сред жителите на Константинопол.

Римска западна и източна империя ок. 460 г.

Голямото влияние на император Лъв на Запад проличава отново когато остготският крал Теодорих Велики е призован на съд в Константинопол. Там той влиза в дворцовите кръгове, усвоява римската култура и военна тактика, като след години се връща в Италия, за да стане остготски крал. Междувременно, поради провала на войната срещу вандалите, западният император Антемий е свален от варварските наемници на Рицимер през 472 г., а в Италия цари безвластие – тронът остава незает и за кратко време там се изреждат няколко от т.нар. "призрачни императори" – поставени от варварските армии самозванци, притежаващи малко или никаква власт. През 474 г. Лъв І назначава за приемник на запад управителя на Далмация – Юлий Непот, който също е прогонен от варварите в следващата година.

Лъв I умира от дизентерия на 73 години на 18 януари 474 година. Наследен е от петгодишния си внук Лъв II.

Външни препратки

• Hugh Elton, "Leo I (457–474 A.D.)"

Литература

• Brian Croke: Dynasty and Ethnicity. Emperor Leo I and the Eclipse of Aspar, C.H. Beck, Vol. 35, 2005, p. 147–203.
• Stephen Mitchell: A History of the Later Roman Empire. Oxford 2007.
• Stephen Williams, Gerard Friell, The Rome that Did Not Fall The Survival of the East in the Fifth Century, Routledge Press, 1999, ISBN 0415154030
• Gereon Siebigs: Kaiser Leo I. Das oströmische Reich in den ersten drei Jahren seiner Regierung (457–460 n. Chr.) Berlin/New York 2010.