Битка при Римник: Разлика между версии
м r2.7.3) (Робот Добавяне: ka:რიმნიკის ბრძოლა |
м r2.6.5) (Робот Добавяне: fr:Bataille de Râmnic |
||
| Ред 42: | Ред 42: | ||
[[el:Μάχη του Ρίμνικ]] |
[[el:Μάχη του Ρίμνικ]] |
||
[[en:Battle of Rymnik]] |
[[en:Battle of Rymnik]] |
||
[[fr:Bataille de Râmnic]] |
|||
[[he:קרב רימניק]] |
[[he:קרב רימניק]] |
||
[[ka:რიმნიკის ბრძოლა]] |
[[ka:რიმნიკის ბრძოლა]] |
||
Версия от 17:21, 22 февруари 2013
| Сражение при Римник | |||
| Руско-турска война (1787-1792) | |||
 | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 22 септември 1789 г. | ||
| Място | Влахия | ||
| Резултат | пълен разгром на турската армия | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
| Битка при Римник в Общомедия | |||
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
Битката при река Римник (или Ръмник), недалеч от селището Ръмнику Сърат (Râmnicu Sărat) във Влахия е ключово сражение, водено през Руско-турската война 1787–1792.
Предистория и маневри
След победата при Фокшани Потьомкин изтегля основната част от руските войски към Бендери. Междувременно, 100-хилядна турска армия под командването на Великия везир Юсуф паша отново приближава Фокшани, където е разположен австрийския корпус под ръководството на принц Фридрих Йосия Сакс-Кобург-Заалфелдски. Друг един отряд пашата е изпратил на изток от Прут, за да заблуди руснаците. Преследването на този отряд е възложено на генерал Репнин. На помощ на австрийските съюзници отново се отзовава Суворов. Той и отрядът му изминават 100 км 60-часов денонощен марш и се присъединяват към австрийците. На 22 септември 1789 г. обединените войски под командването на Суворов (25 хиляди души), независимо от четирикратното преимущество на турците, незабавно форсират река Ръмник и атакуват турските войски.
Стратегически развой
Равносметка
Сражението при Римник, (Румъния) продължава 12 часа и завършва с пълен разгром на турската армия, която губи към 20 хиляди убити. Загубите на съюзните войски възлизат на 600 души (400 австрийци и 200 руси). За победата в сражението при Римник Суворов получава титлата граф Римникски и орден „Свети Георги“ I-ва степен (седмият награден за цялата история на ордена), както и титлата граф на Австрийската империя. Намесата на войските на Суворов в подкрепа на австрийските съюзници спасява кампанията на последните, запазва активното им участие във войната и в крайна сметка подсигурява фланга на руската офанзива, тъй като австрийските войски окупират трайно Влахия.
Награждаването с орден „Свети Георги“ I-ва степен извънредно радва Суворов. Той пише на дъщеря си: "Чу ли, сестрице[1]? От моята щедра Майчица[2]! (…) Над всички награди е „Свети Георги“. Ето какъв е твоя татко. Едва не умрях от радост!"