Сятища: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м дата на поискване на източника
Редакция без резюме
Ред 21: Ред 21:


== География ==
== География ==

⚫
[[Файл:Siatista, Kozani prefecture, Greece - City Hall - 01.jpg|ляво|мини|250п|Демархията (кметството) в Сятища.]]
Сятища е разположен в южните склонове на планината [[Синяк]] (Аскио) над прохода, отделящ планината от [[Червена гора]] (Вуринос) на юг.
Сятища е разположен в южните склонове на планината [[Синяк]] (Аскио) над прохода, отделящ планината от [[Червена гора]] (Вуринос) на юг.


== История ==
== История ==
=== В Османската империя ===
=== В Османската империя ===
⚫
[[Файл:Siatista, Kozani prefecture, Greece - City Hall - 01.jpg|ляво|мини|250п|Демархията (кметството) в Сятища.]]
Смята се, че Сятища е основан преди [[Сисани]] - в 16 век. В края н 17 век митрополит [[Зосим II]] мести тук седалището на епархията от Сисани. В 1710 година е отворено гръцко училище.<ref>{{cite book |title= О цинцарима |last= Поповић |first= Јован |authorlink= |coauthors= |year= 1998 |publisher= Прометеj |location= Београд |isbn= 86-82363|pages= 42 |url= http://www.scribd.com/doc/79608310/Jovan-Popovic-%D0%9E-Cincarima |accessdate= 23 февруари 2013 г.}}</ref> Според [[Спиридон Гопчевич]] градчето първоначално е изцяло [[арумъни|арумънско]], но към 1889 година от 10 - 12 000 души едва четвърт разбират [[арумънски език|арумънски]], като всички използват гръцки език като домашен. Според [[Густав Вайганд]] Сатища също някога е било арумънско селище, но с прииждане на пръшълци от Сисани е погърчено. Когато Вайганд минава през паланката, само старите хора говорили арумънски.<ref>{{cite book |title= О цинцарима |last= Поповић |first= Јован |authorlink= |coauthors= |year= 1998 |publisher= Прометеj |location= Београд |isbn= 86-82363|pages= 43 |url= http://www.scribd.com/doc/79608310/Jovan-Popovic-%D0%9E-Cincarima |accessdate= 23 февруари 2013 г.}}</ref>

В началото на 1830-те години албанските лидери Тафил Бузи и Аслан бей нападат Сятища, но срещат твърдата съпротива на жителите му.<ref>Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 23.</ref>
В началото на 1830-те години албанските лидери Тафил Бузи и Аслан бей нападат Сятища, но срещат твърдата съпротива на жителите му.<ref>Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 23.</ref>


Версия от 10:09, 23 февруари 2013

Шаблон:Селище в РГ инфо

Ся̀тища (изписване до 1945 година Сѣтища, произнасяно в най-близкия български говор Сячишча, Шаблон:Lang-el, Сятиста) е град в Република Гърция, център на дем Горуша (Войо) в област Западна Македония. Градът има население от 5 642 души. Градът е и център на Сисанийската и Сятищката епархия на Гръцката православна църква.

География

Сятища е разположен в южните склонове на планината Синяк (Аскио) над прохода, отделящ планината от Червена гора (Вуринос) на юг.

История

В Османската империя

Демархията (кметството) в Сятища.

Смята се, че Сятища е основан преди Сисани - в 16 век. В края н 17 век митрополит Зосим II мести тук седалището на епархията от Сисани. В 1710 година е отворено гръцко училище.[1] Според Спиридон Гопчевич градчето първоначално е изцяло арумънско, но към 1889 година от 10 - 12 000 души едва четвърт разбират арумънски, като всички използват гръцки език като домашен. Според Густав Вайганд Сатища също някога е било арумънско селище, но с прииждане на пръшълци от Сисани е погърчено. Когато Вайганд минава през паланката, само старите хора говорили арумънски.[2]

В началото на 1830-те години албанските лидери Тафил Бузи и Аслан бей нападат Сятища, но срещат твърдата съпротива на жителите му.[3]

В 19 век Сятища е чисто гръцко градче в казата Населица в санджак Серфидже (Сервия) на Османската империя. А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Сятища (Schatista), Сисанийска епархия, живеят 7800 гърци.[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Сятища:

„ Градчето се състои от две махали - Гарица и Хора... Има 1080 къщи и 1930 семейни двойки. Жителите търгуват с добитък и вино, но се срещат и занаятчии. Има две начални училища... и едно по-високо с библиотека от 4000 книги. Има 22 църкви, от които две катедрали и 13 свещеници.[5] “
Църквата „Свети Димитър“, изгоряла в 1910 година

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сачища (Шатиста) има 4800 жители гърци християни.[6]

По данни на секретаря на на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сачища (Satchichta) има 5250 гърци.[7]

Според гръцка статистика от 1904 година в Сятиста живеят 7000 гърци елинофони.[8] Към 1912 година в Сачища действа четата на капитан Трендафилос.[9] В Сиатиста през ХІХ век живеят и българи.Интересно е че по това време тук е имало сръбско училище ,което несъмнено е било създадено за тях. Българин е известния местен зограф Димитър Йоанович Зузура (Димитър Молер,Димитър Попгеоргиев).Подписващ се като произхождащ "от Сечища".От него са известни гравюри датиращи от 1812 година.Той е и спомосъществувател на книгите издавани от Христофор Жефарович,както и на Йоаким Кърчовски. В града има музей посветен на творчеството му.[източник? (Поискан преди 4091 дни)]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Сятища остава в Гърция.

Личности

Евангелос Статис
Теодорос Нацинас
Георгиос Цирсиотис (Захардзис), деец на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония от Сятища
Кутулас и четник
Родени в Сятища
Починали в Сятища

Литература

  • Τεντοκάλης Θ., Χώρα-Γεράνεια, Θεσσαλονίκη 1994, 85-118 (Σιατιστινό γλωσσάρι)
  • Χατσιούλης, Μιχαήλ Γ., Τα Σιάτσνα: Το σιατιστινό γλωσσικό ιδίωμα: Συλλογή από λέξεις και φράσεις, Σιάτιστα: [χ.ε.] 1992 (Διαδίκτυο)

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Сятища.

Бележки

  1. ↑ Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеj, 1998. ISBN 86-82363. с. 42. Посетен на 23 февруари 2013 г.
  2. ↑ Поповић, Јован. О цинцарима. Београд, Прометеj, 1998. ISBN 86-82363. с. 43. Посетен на 23 февруари 2013 г.
  3. ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 23.
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
  5. ↑ Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 137-138.
  6. ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 274.
  7. ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226-227.
  8. ↑ Σπανός, Κωνσταντίνος. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  9. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 276-277.
  10. ↑ www.siatistanews.gr
  11. ↑ www.siatistanews.gr
  12. ↑ Συλλογή Φωτογραφιών
  13. ↑ Српски биографски речник, том 2, с. 3.
  14. ↑ www.siatistanews.gr
  15. ↑ Српски биографски речник, том 5.


Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сятища&oldid=5447101“.