La donna è mobile

Тази статия е за оперната ария. За българския игрален филм вижте La Donna E Mobile.

---

La donna è mobile (ит.) е сред най-прочутите и често изпълнявани оперни арии на света - песента на Херцога на Мантуа (тенор) в третото, последно действие на Вердиевата „Риголето“ (1851).

В превод заглавието означава „Жената е изменчива/вятърничава/непостоянна“, а текстът на либретиста Франческо Мария Пиаве гласи приблизително следното: „Лекоподвижна, като перце на вятъра, е жената - така сменя тона и разположението си. Всяко мило личице, все едно дали плаче или се смее, е лъжовно. Зле свършва онзи, който разчита на жената, който непредпазливо й доверява сърцето си. Но пък онзи, който не се опива с любов от нейната гръд, никога не се чувства напълно щастлив.“

Либрето

Оригинален текст на италиански

Примерен превод на български

La donna è mobile Qual piuma al vento, Muta d'accento — e di pensiero. Sempre un amabile, Leggiadro viso, In pianto o in riso, — è menzognero. Ref. La donna è mobil qual piuma al vento Muta d'accento e di pensier! e di pensier! e di pensier! È sempre misero Chi a lei s'affida, Chi le confida — mal cauto il cuore! Pur mai non sentesi Felice appieno Chi su quel seno — non liba amore! Ref. La donna è mobil qual piuma al vento, Muta d'accento e di pensier! e di pensier! e di pensier!

Жената е изменчива Като перце по вятъра, Лесно мени туй що е на езика, и на ума й. Винаги обичлива, Лице красиво, През сълзи и през смях, измамна е винаги тя. Припев Жената е изменчива Като перце по вятъра, Лесно мени туй що е на езика, и на ума й. И на ума! И на ума! Винаги е нещастен Тоз, който вярва в нея, Тоз, който й се доверява, о, сърце лековерно! И все пак не се чувства никога Напълно щастлив, Тоз, който от тази гръд любов не суче! Припев Жената е изменчива Като перце по вятъра, Лесно мени туй що е на езика, и на ума й. И на ума! И на ума!

Външни препратки

• *La donna è mobile