Правда (област Силистра): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.3) (Робот Добавяне: uk:Правда (Силістринська область)
Ред 42: Ред 42:
За кухнята е характерно широкото използване на млечни продукти - прясно и кисело мляко, сметана, извара, сирене. Бабините рецепти обикновено са със съставки, които могат да се намерят в градината/мазето или да се получат от отглежданите животни. Много известна е млечната супа, чиято основна съставка е млякото, в което се сваряват предварително изсушени тестени гранулки, подобни на кус-кус. По желание се добавя и пилешко месо - обикновено сърце, бъбреци, черен дроб и други дреболии. Предпочитани през пролетта са сармичките от лапад и лопушът. Сармите се правят със стандартната плънка, но вместо лозови се използват богатите на желязо листа от лапад - запарени и охладени. Лопушът се прави също от листа на лапад. Те се запарват и накълцват на дребно. Добавя се ориз и се овкусява с пресен чесън. През лятото на трапезата редовно присъства и млечната яхния. За нея се използват домати и печени чушки, обелени и нарязани на едро. Те се задушават заедно с малко сметана и след извиране се добавя мляко разредено с вода.
За кухнята е характерно широкото използване на млечни продукти - прясно и кисело мляко, сметана, извара, сирене. Бабините рецепти обикновено са със съставки, които могат да се намерят в градината/мазето или да се получат от отглежданите животни. Много известна е млечната супа, чиято основна съставка е млякото, в което се сваряват предварително изсушени тестени гранулки, подобни на кус-кус. По желание се добавя и пилешко месо - обикновено сърце, бъбреци, черен дроб и други дреболии. Предпочитани през пролетта са сармичките от лапад и лопушът. Сармите се правят със стандартната плънка, но вместо лозови се използват богатите на желязо листа от лапад - запарени и охладени. Лопушът се прави също от листа на лапад. Те се запарват и накълцват на дребно. Добавя се ориз и се овкусява с пресен чесън. През лятото на трапезата редовно присъства и млечната яхния. За нея се използват домати и печени чушки, обелени и нарязани на едро. Те се задушават заедно с малко сметана и след извиране се добавя мляко разредено с вода.
== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
http://www.dailymotion.com/relevance/search/ahmetkodak/video/x2vndr_dogrular_people
* http://www.dailymotion.com/relevance/search/ahmetkodak/video/x2vndr_dogrular_people


{{Община Дулово}}
[[Категория: Села в Област Силистра]]
[[Категория: Села в Област Силистра]]
{{Мъниче селища в България}}
{{Мъниче селища в България}}

Версия от 08:13, 24 февруари 2013

Тази статия е за селото в Североизточна България. За селото в Търновско вижте Правда (Област Велико Търново).

Правда
Общи данни
Население1754 души[1] (15 март 2024 г.)
44,2 души/km²
Землище39,676 km²
Надм. височина188 m
Пощ. код7690
Тел. код08640
МПС кодСС
ЕКАТТЕ57995
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСилистра
Община
   кмет
Дулово
Невхис Мустафа
(ДПС; 2023)
Кметство
   кмет
Правда
Турхан Мустафа
(ДПС)

Правда е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, Област Силистра и е най-голямото по площ село в Дуловската община.

География

Село Правда се намира на 17км. от град Главиница. Населението на село Правда е приблизително 2219 души (септември 2010 г.) Населението на селото е предимно турско.

История

Първите данни за село Правда датират от 12-18 век. Селото такова, каквото е днес, е създадено от жителите на две други селища, които в търсене на вода са населили днешните територии. Останки и от двете села са намерени в радиус от около 7 км от селото - каменни основи от сгради, кладенци, огнища и т. н. Навремето село Правда е било известно с многото вятърни мелници - 10 на брой. Последната е унищожена малко след 1989 г.

Два пъти селото е попадало в границите на Румъния, като през 40-те години са си заминали последните румънци. Днес преобладаващото население е турско. Много от възрастните мъже са учили в румънски училища и все още знаят да пишат и говорят на румънски език.

За началото на комунизма старите хора си спомнят с противоречиви чувства. От една страна са им били отнети земите и добитъка, които никога не са били просто начин за препитание, а част от живота им. От друга страна с комунизма е дошъл и краят на глада. През 1985 г. насилствено са сменени имената, забранено им е да говорят на майчин език и да изповядват свободно религията си. През 1989 г. по време на възродителния процес голяма част от населението се изселва в Турция. След 10 ноември 1989 година в резултат на настъпилите демократични промени, заради преживяната носталгия по родните места или неспособни да се приспособят бързо към пазарната икономика, част от хората се връщат.

Културни и природни забележителности

Най-старата и забележителна сграда в селото е джамията, построена още по времето на Османската империя ,през 1867 година,съответстваща на 1283 год. по мюсюлманското летоброене Хиджра. Тя е ремонтирана няколко пъти и е в отлично състояние.

Файл:Windmill(Vyatarna melnitsa),Pravda,Silistra,Bulgaria-.07.1987-Ahmet Kodak.jpg.jpg
Рисунка на вятърна мелница от селото
Джамията, строена преди Освобождението

Редовни събития

За празник на село Правда е избрана датата 1 май. При хубаво време това е повод жителите на селото да се съберат в местността Дерменти. Името на местността идва от турската дума değirmen-мелница. Организират се игри, състезания, канят се танцови и певчески групи.

Други

Кухня

За кухнята е характерно широкото използване на млечни продукти - прясно и кисело мляко, сметана, извара, сирене. Бабините рецепти обикновено са със съставки, които могат да се намерят в градината/мазето или да се получат от отглежданите животни. Много известна е млечната супа, чиято основна съставка е млякото, в което се сваряват предварително изсушени тестени гранулки, подобни на кус-кус. По желание се добавя и пилешко месо - обикновено сърце, бъбреци, черен дроб и други дреболии. Предпочитани през пролетта са сармичките от лапад и лопушът. Сармите се правят със стандартната плънка, но вместо лозови се използват богатите на желязо листа от лапад - запарени и охладени. Лопушът се прави също от листа на лапад. Те се запарват и накълцват на дребно. Добавя се ориз и се овкусява с пресен чесън. През лятото на трапезата редовно присъства и млечната яхния. За нея се използват домати и печени чушки, обелени и нарязани на едро. Те се задушават заедно с малко сметана и след извиране се добавя мляко разредено с вода.

Външни препратки

Шаблон:Мъниче селища в България