Христо Белчев: Разлика между версии
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
||
| Ред 36: | Ред 36: | ||
{{DEFAULTSORT:Белчев, Христо}} |
{{DEFAULTSORT:Белчев, Христо}} |
||
[[Категория:Български политици (1878-1918)]] |
[[Категория:Български политици (1878-1918)]] |
||
[[Категория:Жертви на политически убийства в България]] |
|||
[[de:Christo Beltschew]] |
[[de:Christo Beltschew]] |
||
[[mk:Христо Белчев]] |
[[mk:Христо Белчев]] |
||
Версия от 16:16, 24 февруари 2013
Тази статия е за българския политик. За футболиста вижте Христо Белчев (футболист).
| Христо Белчев | |
| български политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Загребски университет |
| Семейство | |
| Съпруга | Мара Белчева |
| Христо Белчев в Общомедия | |
Христо Минчев Белчев е български политик от Народнолибералната партия. Като поет използва псевдонима Чебел. Христо Белчев е женен за поетесата Мара Белчева.
Христо Белчев е роден през 1857 година в Търново. Завършва търновското класно училище (1869) и гимназия в Загреб (1872-1876), където публикува стихове на хърватски език. Учи около година в Загребския университет, но прекъсва следването си и работи като чиновник в Севлиево, Търново и София (1878-1881), след което завършва икономика в Париж (1881-1884), като стипендиант на българското правителство. От 1885 до 1890 година е чиновник в Министерството на финансите, като заема длъжностите главен ревизор и главен секретар. През 1890 година става министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов.
През 1891 година е убит в центъра на София при покушение срещу министър-председателя.[1] На последвалия процес на 11 юли са издадени 4 смъртни присъди. Като подбудител е осъден невинният Петко Каравелов, който е затворен в Черната джамия. Друг осъден на процеса е Трайко Китанчев[2]. По същото дело са обесени Светослав Миларов, Константин Попов, Тома Георгиев, Александър Карагюлев, а Спас Лепавцев е помилван[3]. Истинските извършители на атентата са Наум Тюфекчиев, Димитър Ризов, Кръстьо Ножаров, Михаил Ставрев (Хальо) и Никола и Димитър (Денчо) Тюфекчиеви[4].
През 1905 Пенчо Славейков публикува част от творчеството на Христо Белчев под „Избрани Съчинения“ с обширен предговор (препечатан и в “Мисъл”).[5]
Литература
- Убийството на Христо Белчев, откъс от Крум Благов: 50-те най-големи атентата в българската история
Външни препратки
- Кратка Биография на стр. на Финансовото Министерство
Източници
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Иван Богаднов: Критика и антикритика: литературни въпроси, Народна просвета, 1967 стр. 221
- ↑ 1891-1895 ГЛАВА VII Горките тирани! Княз Фердинанд, Стефан Стамболов, http://ekipirane.com
- ↑ Благоев, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Христо Белчев
- ↑ БОРИС АНГЕЛОВ ДЕБАТЪТ СЛАВЕЙКОВ - ВАЗОВ ИЛИ ИДЕОЛОГЪТ НА "МИСЪЛ" СРЕЩУ ИДЕОЛОГЪТ НА НАЦИЯТА
| Георги Живков | → | министър на финансите (14 ноември 1890 – 27 март 1891) | → | Григор Начович |