Любен Каравелов: Разлика между версии
Премахната редакция 5443103 на 89.215.219.184 (б.) |
м r2.7.3) (Робот: Променяне от it:Lyuben Karavelov на it:Ljuben Karavelov |
||
| Ред 99: | Ред 99: | ||
[[de:Ljuben Karawelow]] |
[[de:Ljuben Karawelow]] |
||
[[en:Lyuben Karavelov]] |
[[en:Lyuben Karavelov]] |
||
[[it: |
[[it:Ljuben Karavelov]] |
||
[[mk:Љубен Каравелов]] |
[[mk:Љубен Каравелов]] |
||
[[pl:Ljuben Karawełow]] |
[[pl:Ljuben Karawełow]] |
||
[[ro:Liuben Karavelov]] |
[[ro:Liuben Karavelov]] |
||
[[ru:Каравелов, Любен Стойчев]] |
[[ru:Каравелов, Любен Стойчев]] |
||
| ⚫ | |||
[[sv:Ljuben Karavelov]] |
[[sv:Ljuben Karavelov]] |
||
[[tr:Lyuben Stoyçev Karavelov]] |
[[tr:Lyuben Stoyçev Karavelov]] |
||
[[uk:Любен Каравелов]] |
[[uk:Любен Каравелов]] |
||
| ⚫ | |||
Версия от 20:52, 25 февруари 2013
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Каравелов(а).
| Любен Каравелов | |
| karavelov.jpg | |
| Роден | 1834 или 1835[1] |
|---|---|
| Починал | 21 януари 1879 |
| Националност | българин |
| Любен Каравелов в Общомедия | |
Любен Стойчев Каравелов (1834 или 1835 [1] - 21 януари 1879) е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, поборник за освобождението на България от турско робство. Любен Каравелов е по-големият брат на влиятелния следосвобожденски политик Петко Каравелов (1843-1903).
Любен Каравелов допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те на 19 век.
Биография
Произход
Любен Каравелов e роден на 7 ноември 1834 в Копривщица[2]. Майка му е Неделя Доганова, произхождаща от големите копривщенски родове Чалъкови и Доганови[3]. Бащата на Любен Каравелов е Стойчо Каравелов, най-големият син на дядо Либен. Семейството на Стойчо и Неделя има седем деца — четири момчета: Любен, Христо, Петко и Рали и три момичета: Рада, Велика и Мария[4] (майка на Рашко Маджаров).
Образование
Каравелов учи в килийно училище при поп Никита Вапцилката, после в училище на Христо Пулеков по взаимоучителния метод[2]. След откриването на първото българско класно училище от Найден Геров в Копривщица през 1846 г. [2], Каравелов става ученик на Геров. По-късно баща му го изпраща да учи 2 години в гръцко училище [2]. През 1850 г. се премества в училището на Найден Геров в Пловдив, където за първи път чете и руски автори. Изпратен e от баща си в Одрин да учи за чирак, но по-късно се връща отново в Копривщица. През 1854 г. баща му Стойчо го взима със себе си, за да му помага в джелеплъка. Така Любен обикаля из Османската империя и по този начин успява да се запознае с неволите и страданията на българите. През 1856 г. го изпращат в Цариград, но там вместо да се занимава с търговия, той се интересува от политически въпроси от Кримската война, паралелно с което записва и материали за изследователска работа по фолклор и етнография [2].
През 1857 г. заминава за Москва през Одеса, но не се записва в кадетския корпус, а като слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет — поради интересите си към литературата, историята и славянските езици [2].
През 1867 г. заминава за Белград, откъдето изпраща кореспонденции за руските вестници [2]. На 11 октомври същата година е прогонен от там и потегля за Нови Сад. Скоро той отново получава разрешение да се върне в сръбската столица. На Каравелов му е забранено да се занимава с политика и да критикува живота в княжеството. Самият той, макар и свободен, се чувства като в затвор. Затова напуска Белград и отново отива в Нови Сад.
Писателска и революционна дейност
Особено влияние върху Каравелов оказват обществените идеи сред бурната студентска младост като част от руската интелигенция. Тук живее и работи заедно с българите Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Васил Попович, Нешо Бончев и др. Образуват българската дружина „Братски труд“ и започват да издават списание „Братски труд“, в което Каравелов печата първите си стихотворни опити — „Загорец“, „Желание“, „Пастир“ и революционната статия „Славяне в немско“. Участва в студентските вълнения (1861) и бива последовател на руските революционни демократи като влиза в техен забранен кръжок. Поставен е под полицейски надзор (1859). Не успява да се яви на изпити, но чете много Белински, Александър Херцен и Чернишевски (революционни авторитети и образци на критиката и философията), Гогол, Шевченчко и Вовчок, други литературни автори. Пише статии в „Наше время“, „Московские ведомости“ и „Русская речь“. Пише повестите „Войвода“, „Неда“, „Сирото семейство“, „Дончо“ и „Българи от старо време“. След покушението срещу Александър Втори, Любен Каравелов заминава за Белград (1867), откъдето изпраща кореспонденции за руските вестници. От 1869 г. се установява в Букурещ с намерение да редактира свой вестник. Възторжено посреща идеята за създаване на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките).
Редактира вестник „Свобода“ (1869–1873), където автор става Христо Ботев (1872–1873). По-късно двамата редактират вестник „Независимост“ (1873–1874). На 28 април 1873, в бр. 32, Каравелов пише
"Ние сме родени да кърпиме чуждите дрехи", в която разказва как "българете обичат да плачат по чуждите гробища, когато техните собствени родители лежат в земята непрелеяни, неоплакани и непоменени ... Кой помага на чуждите правителства да деморализират народът ни и да го направи неспособен за нищо? - Българете... Ако захване да се гради гръцка черкова, то ние сме първи; а ако захване да са гради българско училище, то сме последни ... чорбаджията-хаджия купува из Ерусалим своите достойнства твърде скъпо, а продава народът си твърде евтино ... В чуждите учебни заведения са свършиле науките си мнозина българе, но тие са останале в чужбината да кърпят чуждите дрехи и да плачат на чуждите гробища; а българете постоянно се оплакват, че нямат учители, че нямат способни списатели и че нямат учени хора... И така, ние сме родени на тоя свят или да кърпиме чуждите дрехи, или да плачеме на чуждите гробища."
Едновременно с издаването на вестник Независимост, Любен Каравелов оглавява Българския революционен централен комитет в емиграция. След трагичната гибел на апостола на свободата Васил Левски, Любен Каравелов ревизира своите младежки революционни възгледи и започва да издава списание „Знание“, научно-популярни книги и сборници.
(1857–1867) Москва — Л. Каравелов издава „Памятники народного быта болгар“ (1861), „Страницы из книги страдании болгарского племени. Повести и рассказы“ (1868), „Българи от старо време“ (1867).
(1868–1869) Белград — на сръбски език издава „Крива ли е съдбата“, „Сока“ и „Наказал я Бог“.
(След 1869) Букурещ — „Три картини из българския живот“ („Маминото детенце“, „Прогресист“ и „Извънреден родолюбец“), повестите „Хаджи Ничо“ и „Децата не приличат на бащите си“.
Умира в Русе на 21 януари 1879 г. от туберкулоза.
Източници
- ↑ а б Енциклопедия „България“. Т.3. С., БАН, 1982, с. 324
- ↑ а б в г д е ж Из "Любен Каравелов. Събрани съчинения в дванадесет тома.", С. 1984, т. I - Любен Каравелов, Биографични бележки, Словото
- ↑ Клинчаров, Иван. Любен Каравелов — биография. София, Придворна печатница, 1925. с. 38.
- ↑ Пеев, Петко. Петко Каравелов, година ІІІ, кн. 10. София, Библиотека Наши времена, 1946. с. 17.
Библиография
- Записки за България и българите, София (1940), 223 с.
- Шаблон:Ru икона Страницы из книги Страданий болгарскаго племени: повести и рассказы. Москва, 1868
- (Каравелов, Л.) Разкази за старовременните хора. I. За старите индийци и египтяне (Превод от руски.) Издала книжарницата на Х. Г. Данова и с-ие в Пловдив, Русчук и във Велес, 1873. (В печатницата на Д. Иванеска в Букурещ)
- (Каравелов, Л.) Разкази за старовременните хора. II. За старите финикияне, асирияне и перси. (Превод от руски.) Издала книжарницата на Х. Г. Данова и с-ие в Пловдив, Русчук и във Велес. 1873.(В печатницата на Д. Иванеска В Букурещ)
- (Каравелов, Л.) Разкази за старовременните хора. III. За старите гърци. (Превод от руски.) Издала книжарницата на Х. Г. Данова и с-ие в Пловдив, в Русчук и във Велес. 1874. (В печатницата на Д. Иванеска в Букурещ)
- (Каравелов, Л.) Разкази за старовременните хора. IV. За старите римляне. (Превод от руски.) Издала книжарницата на Х. Г. Данова и с-ие в Пловдив, в Русчук и във Велес. 1874. (В печатницата на Д. Иванеска в Букурещ)
- (Каравелов, Л.) Разкази за старовременните хора. V. За старите евреи и китайци. (Превод от руски.) Издала книжарницата на Х. Г. Данова и с-ие в Пловдив, в Русчук и във Велес. 1874. (В печатницата на Д. Иванеска в Букурещ)
- (Kаравелов, Л.) Сборник от разни списания за прочитане. (За учебните заведения). (Съставил Сокол). Книга първа. Букурещ, 1875. Издала книжарницата на Д. Манчова и с-ие в Свищов, в Пловдив и в Битоля. (В печатницата на "Знание"). Книга първа. 1875
За Любен Каравелов
- Андрейчин, Любомир, Език и стил на Любен Каравелов, Годишник на Софийския университет, ИФФ, т. 46/1950
- Стоянов, Иван. Любен Каравелов. Нови щрихи към живота и дейността му. В. Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2008, 130 с., ISBN 978-954-524-662-3
Външни препратки
- Творчеството на Любен Каравелов в „Моята библиотека“
- Произведенията на Любен Каравелов, Слово.бг
- Биографични бележки за Любен Каравелов, www.koprivshtitza.com