Мара Бранкович

Мария Бранкович

Мара Бранкович, известна сред българския народ още и като Мара Султанката, Мара Царкинята, Каломариа и Мара бяла българка [1] е съпруга на Мурад II и мащеха на Мехмед II.

Мария е родена през 1412 година и е дъщеря на владетеля на Смедеревското деспотство Георги Бранкович. Тя произхожда от рода на Бранковичите или Бранкови, чийто родоначалник е най-верния царски властел Бранко Младенович или Бранко Младенов, управлявал Охрид по времето на Стефан Душан. Фамилията Бранковичи е с преимуществено български корени ^{[източник? (Поискан преди 4165 дни)]}, но сръбската историография я третира като сръбска владетелска династия. Неслучайно историците от 15 век като Дука говорейки за владенията на Георги Бранкович назовават деспота господар или владетел на Сърбия и България.

Мария е дадена в харема на Мурад II по политически съобръжения и като залог за мира между Георги Бранкович и султана. Деспотството на баща ѝ е принудено да съществува през 15 век в размирно време на възобновена османска експанзия към Централна Европа след поражението при Ангора. Деспотатът с център Смедерево представлява буферно държавно образувание между въздигащата се Османска империя и могъщото унгарско кралство.

Деспотът, за да запази владенията си, е принуден да лавира между двете велики сили в европейския югоизток. Това е причината Мария да стане заложничка в османския харем. Тя няма деца и умира бездетна, но е много уважавана от султанския наследник Мехмед II Завоевателя.

След смъртта на Мурад II през 1451 година неговият наследник Мехмед II потвърждава васалните отношения на Георги Бранкович и Мара Бранкович е върната с почести в родината си. През 1451 отхвърля предложението за династичен брак на император Константин XI Палеолог.^{[източник? (Поискан преди 4165 дни)]}

След смъртта на баща си е за кратко регентка на Смедеревското деспотство наставлявайки ослепения си брат Стефан. Застъпва проосмански политически позиции поради слабата унгарска подкрепа за деспотата и нарастващата османска военна мощ в края на 15 век.^{[източник? (Поискан преди 4165 дни)]}

През 1457 година Георги Бранкович умира и е наследен от сина си Лазар. Мария бяга на османска територия, опасявайки се за безопасността си. Ок. 1459 г. Мехмед ѝ дарява Ежово и околните Серски села. По-късно тя получава и бивши манастирски земи около Солун., както и поземлено владение в областта Дубочица около днешен Лесковац. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти. Така в края на 1474 година с нейно посредничество започват преговори между султана и Венецианската република, които по това време воюват дванадесета поредна година.

Мария Бранкович издейства султански ферман за пренасяне на мощите на свети Иван Рилски от старата българска столица Търновград в Рилския манастир. Шествието, с което през 1469 година са пренесени мощите, е художествено описано от Владислав Граматик, според когото на преноса им е „западните български земи пак да се осветят и да се напътят към добро“.[2] Мария дарява Рилския манастир и с друго едно от най-ценните му притежания - иконата на Света Богородица.

Доживява старини и умира на 14 септември 1487 година в Ежово.

Източници

Цитирани източници

• Имбър, Колин. Османската империя 1300-1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. (на български)

• Портал „Македония“