Конфликт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 5455370 на 130.204.188.2 (б.) |
Редакция без резюме |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
'''Терминът “конфликт” произлиза от английския синоним на сблъсък “Conflict”. Той е приложим в мига, в който е констатиран конкретен сблъсък. сблъсък на интереси, действия, наставления, разбирания''' |
'''Терминът “конфликт” произлиза от английския синоним на сблъсък “Conflict”. Той е приложим в мига, в който е констатиран конкретен сблъсък. сблъсък на интереси, действия, наставления, разбирания''' |
||
Конфликтологията е сравнително нова, модерна и междудисциплинарна научна област, която изучава различни аспекти на социалните противоречия и стълкновения. |
|||
В различните речници и енциклопедии понятието “конфликт” (лат. conflictus – стълкновение, сблъсък, произлиза от “con” – със и “fligo” – блъскам) се определя още и чрез сродните му или синонимни понятия: спор, съперничество, единоборство, борба, скандал, несъвместомост, конкуренция, разногласие, противопоставяне на интереси. Конфликт е стълкновението на поне две противоположности. |
|||
'''Конфликт в ежедневната лексика означава сблъскване на противоположни интереси, стремежи или възгледи'''. Житейското му тълкуване като спор, кавга, скандал се различава съществено от научната му интерпретация. |
|||
Във философията конфликтът се разглежда като борба на противоположни тенденции в една система (биотична, психична и социална). |
|||
В психологичен аспект конфликт възниква тогава, когато се извършва психическа преработка на информация и регулация на поведение и е свързан със силни емоционални преживявания. |
|||
Обект на конфликта е тази ценност (материална или нематериална), към чието притежание се стремят взаимодействащите се страни. На практика всяка материална или духовна ценност от заобикалящия ни свят може да бъде обект на конфликта. |
|||
Предмет на конфликта е обективно съществуващият или субективно възприеманият проблем, който е причина за конфликтно противодействие между страните. |
|||
В научната литература съществуват ярки опити за дефиниране на понятието за конфликти, както и задълбочен анализ на техните основни характеристики и социални проявления. |
|||
Социалдарвинистите приемат борбата за базисна характеристика при обяснението на конфликтите, възникващи между хората. Борбата се разбира като конфронтация или противопоставяне между индивиди или групи и може да се прояви под формата на физическо стълкновение между конфликтуващите страни. |
|||
Според К. Боулдинг чрез точен математически инструментариум, заимстван от теорията на игрите, могат да се изучават почти всички видове конфликти. |
|||
Т. Шелинг предлага специфичентеоретико-игрови модел, в който конфликтите се разглеждат като игра със строго съперничество, без наличие на общи интереси или прояви на сътрудничество. |
|||
А. Рапорт прилага в практиката теоретико-игровия модел при изследването на междуличностните конфликти (тип сражение, тип игра или тип дебат). Според него всички конфликти, които възникват могат да се решават с помощта на математически средства. |
|||
Психологическият подход при изучаването на конфликтите се отличава с относително най-голяма всеобхватност и задълбоченост, като се абсолютизира психичният компонент, който се издига в качеството на съществен фактор. Според неофройдистите причините за възникване на конфликтите се коренят в сериозното противопоставяне между ценностите на личността и нейното реално положение в физическата невъзможност за тяхното непосредствено удовлетворение. |
|||
Според класическата психоанализа (З. Фройд) конфликтите не могат да се избягват, както не може да се предотврати разрушителното им въздействие върху човешката личност. Усилията трябва да бъдат насочени към смекчаване и минимализиране на последиците от тях чрез целенасочени възпитателни въздействия в процеса на социализирането. |
|||
К. Хорни допуща, че възникването на неврозите е пряко обусловено от конфликтите и за преодоляване на проблемните ситуации трябва да се полагат сериозни усилия по посока на хармонизиране на собствената личност в съответствие с изискванията на социалната среда. |
|||
А. Адлер въвежда понятието психична компенсация, което интерпретира като самозащитна активност, използвана във вид на средство за самоутвърждаване и ефективна защита. Според него трудното детство може да доведе до формиране на определени личностни характеристики като егоцентризъм, невъзможност за съвместна работа с други хора, постоянни усещания за опасност и заплаха. |
|||
Според Е. Ериксън вътрешноличностните конфликти възникват като продължение на психосоциалните кризи, проявяващи се във всеки етап от жизненото развитие. |
|||
За Е. Фром причината и двигателят за възникване и протичане на социалните противоречия е т.нар. “синдром на разрушението”, включващ в себе си алчност, егоизъм, агресивност и т.н. |
|||
Ч. Бренут търси причината за конфликта в нарушението по обективни причини “вътрешно равнище на личността”. |
|||
Е. Маслоу твърди, че неудовлетворението на определени човешки потребности може да доведе до възникване на конфликт. |
|||
Според концепцията на конфликтуващите съзнания конфликтите се свързват с нееднаквото възприемане на обективната реалност, дължащо се на различните усещания, емоции, мисли, възприятия, интуиция. |
|||
По мнението на Т. Парсънз, конфликтите са заложени в самия процес на социализация, в хода на който човек се приобщава към общоприети норми и ценности, типични за съответната култура. |
|||
Представителите на доктрините на човешките отношения разглеждат конфликтите като социална болест, която нарушава общественото равновесие и сътрудничество. |
|||
Е. Мейо е убеден, че човекът е социален организъм, ориентиран най-вече към груповата работа. |
|||
Според Р. Дарендорф конфликтите са неизбежна част от йерархичното организираната социална система и хората трябва да ги приемат и да се научат да ги регулират и контролират в някаква степен. |
|||
М. Дойч доразвива теорията за доверие и подозрителност и счита, че поведението на хората в ситуация на конфликт зависи предимно от техните личностни особености, а не толкова от ситуацията. |
|||
Теорията за позитивно-функционалния конфликт (Л. Коузър) твърди, че конфликтите са важен вътрешен компонент на социалната система и не са чужди и аномални за обществото. |
|||
Представители на френската социологическа мисъл, между които А. Турен, приемат, че конфликтите не са противоречие или бунт, а са по-скоро социална форма за обществено самопроизводство, т.е. обществото се самоизгражда чрез конфликти и обществено движение. |
|||
[[Категория:Конфликти| ]] |
[[Категория:Конфликти| ]] |
Версия от 18:10, 27 февруари 2013
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране и структуриране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Конфликтът е сблъсък на интереси, действия, наставления, разбирания и др. Терминът е приложим от момента, в който е започнал конкретния сблъсък. Терминът произлиза от английския синоним за сблъсък Conflict.
Когато сблъсъкът все още не е започнал, но съществуват предпоставки за неговото възникване, говорим за потенциален конфликт. С това означаваме, че вече съществуват ясни различия между определени интереси, действия, разбирания и др.
В зависимост от нивата и областите, където протичат, конфликтите могат да бъдат:
- междуличностен конфликт
- вътрешноличностен конфликт
- емоционален конфликт
- групов конфликт
- организационен конфликт
- конфликт вътре в общността
- вътрешен конфликт (примери: гражданска война, политически конфликт)
- международен конфликт
- уличен конфликт
- конфликт между общности
- конфликт вътре в общността - обществен конфликт
- идеологически конфликт
- дипломатически конфликт
- икономически конфликт
- военен конфликт
- религиозен конфликт
Терминът “конфликт” произлиза от английския синоним на сблъсък “Conflict”. Той е приложим в мига, в който е констатиран конкретен сблъсък. сблъсък на интереси, действия, наставления, разбирания