Полигамия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Полигамията''' (от [[гръцки език|гръцки πολύς — «многочислен» и γάμος — «брак»]]) буквално означава "многобрачие" или наличието на повече от един брачен партньор за разлика от [[моногамия]]та. Най релевантният вид полигамия е '''полигинията''' (харем - мъжът има две или повече жени).
'''Полигамията''' (от [[гръцки език|гръцки πολύς — «многочислен» и γάμος — «брак»]]) буквално означава "многобрачие" или наличието на повече от един брачен партньор за разлика от [[моногамия]]та. Най релевантният вид полигамия е '''полигинията''' (харем - мъжът има две или повече жени).
Факт е, че в Библията не съществува изрична заповед, която категорично да забранява полигинията. Въпреки това повечето християнски църкви приемат, пропагандират и внушават, че полигинията се отхвърля в Новия Завет аргументирайки се със спекулации въз основа на текстове като „…Защото мъжът е глава на жената [единствено число]… Който обича жена си [единствено число], себе си обича…Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си [единствено число]… Но и всеки един от вас да обича своята жена [единствено число], както себе си; а жената [единствено число] да се бои от мъжа си.” Привържениците на тази хипотеза не отчитат обстоятелството, че всяка отделна жена (в качеството и на една от съпругите на мъжа) е субект в единствено число. Всяка от жените на този мъж е негова жена (единствнено число) и той обича както жена си Гинка (единствено число), така и жена си Радка (единствено число), но от това не следва, че той има една съпруга. От текста "Вие, мъжете, обичайте жените си" (Eфес. 5:25) може да се направи извод в полза на полигинията. Възможността да се има повече от една законна съпруга съществува официално в някои държави, а в миналото е съществувала при повечето народи. В България тази традиция е прекратена с налагането на християнството (покръстването на българите) от княз Борис I. "Оказва че, харемът е форма на семейство, която е изгодна и за мъжа и за жената, тъй като мъжът получава възможност за разширено възпроизводство, а жената - за осигуряване на стабилност на децата и." (Проф. Иван П. Иванов по данни на Хелън Фишер) Следователно се налага логичният извод, че управляващи кръгове в съответните общества/държави са престанали да допускат и не допускат полигинията, с което са възпрепятствали разширено възпроизводство и стабилност на децата в семейството, като това оказва и своето въздействие върху обществените нагласи.
Факт е, че в Библията не съществува изрична заповед, която категорично да забранява полигинията. Въпреки това повечето християнски църкви приемат, пропагандират и внушават, че полигинията се отхвърля в Новия Завет аргументирайки се със спекулации въз основа на текстове като „…Защото мъжът е глава на жената [единствено число]… Който обича жена си [единствено число], себе си обича…Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си [единствено число]… Но и всеки един от вас да обича своята жена [единствено число], както себе си; а жената [единствено число] да се бои от мъжа си.” Привържениците на тази хипотеза не отчитат обстоятелството, че всяка отделна жена (в качеството и на една от съпругите на мъжа) е субект в единствено число. Всяка от жените на този мъж е негова жена (единствнено число) и той обича както жена си Гинка (единствено число), така и жена си Радка (единствено число), но от това не следва, че той има една съпруга. От текста "Вие, мъжете, обичайте жените си" (Eфес. 5:25) може да се направи извод в полза на полигинията. Възможността да се има повече от една законна съпруга съществува официално в някои държави, а в миналото е съществувала при повечето народи. В България тази традиция е прекратена с налагането на християнството (покръстването на българите) от княз Борис I. "Оказва че, харемът е форма на семейство, която е изгодна и за мъжа и за жената, тъй като мъжът получава възможност за разширено възпроизводство, а жената - за осигуряване на стабилност на децата и." (Проф. Иван П. Иванов по данни на Хелън Фишер) Следователно се налага логичният извод, че управляващи кръгове в съответните общества/държави са престанали да допускат и не допускат полигинията, с което са възпрепятствали разширено възпроизводство и стабилност на децата в семейството, като това оказва и своето въздействие върху обществените нагласи.
= Виж също ==
= Виж също ==

Версия от 13:35, 28 февруари 2013

Полигамията (от гръцки πολύς — «многочислен» и γάμος — «брак») буквално означава "многобрачие" или наличието на повече от един брачен партньор за разлика от моногамията. Най релевантният вид полигамия е полигинията (харем - мъжът има две или повече жени). Факт е, че в Библията не съществува изрична заповед, която категорично да забранява полигинията. Въпреки това повечето християнски църкви приемат, пропагандират и внушават, че полигинията се отхвърля в Новия Завет аргументирайки се със спекулации въз основа на текстове като „…Защото мъжът е глава на жената [единствено число]… Който обича жена си [единствено число], себе си обича…Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си [единствено число]… Но и всеки един от вас да обича своята жена [единствено число], както себе си; а жената [единствено число] да се бои от мъжа си.” Привържениците на тази хипотеза не отчитат обстоятелството, че всяка отделна жена (в качеството и на една от съпругите на мъжа) е субект в единствено число. Всяка от жените на този мъж е негова жена (единствнено число) и той обича както жена си Гинка (единствено число), така и жена си Радка (единствено число), но от това не следва, че той има една съпруга. От текста "Вие, мъжете, обичайте жените си" (Eфес. 5:25) може да се направи извод в полза на полигинията. Възможността да се има повече от една законна съпруга съществува официално в някои държави, а в миналото е съществувала при повечето народи. В България тази традиция е прекратена с налагането на християнството (покръстването на българите) от княз Борис I. "Оказва че, харемът е форма на семейство, която е изгодна и за мъжа и за жената, тъй като мъжът получава възможност за разширено възпроизводство, а жената - за осигуряване на стабилност на децата и." (Проф. Иван П. Иванов по данни на Хелън Фишер) Следователно се налага логичният извод, че управляващи кръгове в съответните общества/държави са престанали да допускат и не допускат полигинията, с което са възпрепятствали разширено възпроизводство и стабилност на децата в семейството, като това оказва и своето въздействие върху обществените нагласи.

Виж също =

Външни препратки

  http://www.blitz.bg/article/3115
  Семейна педагогика - проф. Иван П. Иванов

Шаблон:Антропология-мъниче Шаблон:Право-мъниче [източник?] www.ivanpivanov.com/uploads/sources/21_Semeina-Pedagogika.pdf

Библия

http://www.blitz.bg/article/3115