Произход на турците: Разлика между версии
Премахната редакция 5152301 на 87.126.46.148 (б.) |
|||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
==Произход== |
==Произход== |
||
От историята е известно, че територията на [[Анатолия]] (Анадола) е сравнително гъсто заселена още от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]]. |
От историята е известно, че територията на [[Анатолия]] (Анадола) е сравнително гъсто заселена още от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]]. |
||
По оценки по времето на "втория териториален разцвет" на [[Византийска империя| |
По оценки по времето на "втория териториален разцвет" на [[Византийска империя|Ромейската империя]] през [[11 век|ХІ век]] населението на анатолийските [[провинция|провинции]] на [[империя]]та (в общи линии припокриващи се с територията на днешна Турция) възлиза на около 12 милиона. |
||
Пак по разчети след [[битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] през [[12 век| |
Пак по разчети след [[битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]] през [[12 век|ХІІ]] и [[13 век|ХІІІ век]] в Анатолия се заселват приблизително 1 милион [[огуз]]и. Въпросите за генофонда, генокода и степента на [[антропология|антропологично]]то въздействие на огузите върху завареното население на [[Мала Азия]] - [[византийци]], [[кюрди]], [[арменци]], [[асирийци]] и др - са предмет на няколко специализирани изследвания в миналото и днес. |
||
Тези проучвания стигат в последно време до заключението, че съвременните [[турци]] не са основно с произход от [[Централна Азия]], а предимни турцизирано местно население и потомци на преселници от Балканите и Близкия |
Тези проучвания стигат в последно време до заключението, че съвременните [[турци]] не са основно с произход от [[Централна Азия]], а предимни турцизирано местно население и потомци на преселници от Балканите и Близкия изток.<ref>The paradox of Turkish nationalism and the construction of official identity. Author: Aye Kadiolu. DOI: 10.1080/00263209608701110, Middle Eastern Studies, Volume 32, Issue 2 April 1996 , pages 177 - 193.</ref><ref>The role of culture, history and language in Turkish national identity building: An overemphasis on Central Asian roots, Didem Mersin Alici, Boazii University, Istanbul, DOI: 10.1080/02634939608400947, Central Asian Survey, Volume 15, Issue 2 June 1996 , pages 217 - 231.</ref><ref>Arnaiz-Villena, A.; Gomez-Casado, E; Martinez-Laso, J (2002). "Population genetic relationships between Mediterranean populations determined by HLA allele distribution and a historic perspective". Tissue Antigens 60 (2):2002.</ref><ref>Excavating Y-chromosome haplotype strata in Anatolia. Hum Genet (2004) 114 : 127–148, Springer-Verlag 2003</ref> |
||
=== "Турците" в българската книжнина === |
=== "Турците" в българската книжнина === |
||
Версия от 07:46, 1 март 2013
Въпросът за произхода на турците от много време е спорен и дискусионен между учените. През последните години в помощ на разрешаването му се присъединява генетиката.
Произход
От историята е известно, че територията на Анатолия (Анадола) е сравнително гъсто заселена още от бронзовата епоха. По оценки по времето на "втория териториален разцвет" на Ромейската империя през ХІ век населението на анатолийските провинции на империята (в общи линии припокриващи се с територията на днешна Турция) възлиза на около 12 милиона. Пак по разчети след битката при Манцикерт през ХІІ и ХІІІ век в Анатолия се заселват приблизително 1 милион огузи. Въпросите за генофонда, генокода и степента на антропологичното въздействие на огузите върху завареното население на Мала Азия - византийци, кюрди, арменци, асирийци и др - са предмет на няколко специализирани изследвания в миналото и днес. Тези проучвания стигат в последно време до заключението, че съвременните турци не са основно с произход от Централна Азия, а предимни турцизирано местно население и потомци на преселници от Балканите и Близкия изток.[1][2][3][4]
"Турците" в българската книжнина
Името на турците се появява в българската книжнина едва през втората половина на XVIII век, т.е. с началото на Възраждането условно определяно със съставянето на "История славянобългарска" (1760/62 г.). До тогава, за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите "агаряни" и "измаилтяни", което ще рече че османските мюсюлмани са алегорично чада на библейската Агар, робиня на Авраам, и техния син Исмаил, т.е. че те са рожби на кръвосмешение или верско престъпление[1]. В този книжовен и исторически контекст се поставя и въпроса за произхода на османците, т.е. не на членовете на управляващата империята османска династия, а на първите османски войни тръгнали от Сьогют. Най-сериозните изследователи по темата Арнолд Тойнби и Стивън Рънсиман[5] виждат техните корени в окончателно отритнатата от Палеолозите и приела исляма като външна маскировка стара военно-поземлена византийска аристокрация от Мала Азия (виж и иконоборство и туркопули). До кърджалийското време, спрямо мюсюлманите в Османската империя са се използвали епитети като "варвари", "асирийци", "неверници", "езичници", "дяволи", "безбожници", "сарацини", "проклети", "зверове" или "сластолюбци". В апокрифната книжнина като техен символ е определяна змията (виж и змийска яма), която в християнската митология е натоварена с много отрицателни внушения, включително и от времето на богомилството, което проповядвало, че от всички земни божии твари, единствено змията било позволено да се убива.
Вижте още
Външни препратки
Бележки
- ↑ The paradox of Turkish nationalism and the construction of official identity. Author: Aye Kadiolu. DOI: 10.1080/00263209608701110, Middle Eastern Studies, Volume 32, Issue 2 April 1996 , pages 177 - 193.
- ↑ The role of culture, history and language in Turkish national identity building: An overemphasis on Central Asian roots, Didem Mersin Alici, Boazii University, Istanbul, DOI: 10.1080/02634939608400947, Central Asian Survey, Volume 15, Issue 2 June 1996 , pages 217 - 231.
- ↑ Arnaiz-Villena, A.; Gomez-Casado, E; Martinez-Laso, J (2002). "Population genetic relationships between Mediterranean populations determined by HLA allele distribution and a historic perspective". Tissue Antigens 60 (2):2002.
- ↑ Excavating Y-chromosome haplotype strata in Anatolia. Hum Genet (2004) 114 : 127–148, Springer-Verlag 2003
- ↑ Английският историк Стивън Рънсиман в известното си изследване "Падането на Константинопол" изяснява, че от легендарния основател на османската династия Ертогрул съществувал назад цял списък от 21 родители водещи до Ной, като имало и други 31, после прибавени, за да направят хронологията по-убедителна. Линията на османците минавала през еконимния Огуз хан, родоначалник на огузите и през неговия син Тьок Алп и внука му Шамандур. Шамандурското племе било погълнато от османците в самия край на 13 век, оставайки враждебно на владичеството им. Друга легендарна версия сочи, че османският клон води началото си от най-старото огузко племе от общо 24-те. Тази легенда датира от 14 век след създаването на еничарския корпус, а през втората половина на 15 век придворните ласкатели на Мехмед Завоевателя (носещ името на Мохамед) отпреди османската династия да се отдаде на валидета-европейки, съчинили ново родословие на османците, водещо началото си от пророка Мохамед. Самият Мехмед пък за да направи впечатление и да привлече към османската кауза гръцките си поданици, твърдял, че неговата фамилия води началото си от един княз от имперския дом на Комнините който емигрирал в Коня, приел исляма и се оженил за селджукска принцеса. В този смисъл едва ли е възможно, а и необходимо изясняването на произхода на родословното дърво на османците, понеже самите те са искали да прикрият първоначалната липса на благородническа кръв в стеблото му. В своя фундаментален труд "Изследване на историята", Арнолд Тойнби привключва османската империя и култура къмто византийската източноправославна цивилизация. Стивън Рънсиман. Падането на Константинопол, стр. 41-42 // Издателство на Отечествения фронт, 1984, второ издание. Посетен на 13 юни 2011 г. (на български)