Тамбура: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 5450339 на 84.40.124.137 (б.)
м r2.7.2) (Робот Добавяне: en:Tamburica
Ред 41: Ред 41:
[[cs:Tambura]]
[[cs:Tambura]]
[[de:Tambura]]
[[de:Tambura]]
[[en:Tamburica]]
[[es:Tambura]]
[[es:Tambura]]
[[hr:Tambura]]
[[hr:Tambura]]

Версия от 10:58, 1 март 2013

4-струнна тамбура

Тамбура̀та е музикален инструмент от групата на струнните инструменти. Характерен е за България, особено за югоизточните части и Пиринско, Република Македония и Балканските страни. Сходен е с близкоизточните инструменти от Узбекистан и Казахстан, познати с имената танбур, тамбур, шаркия, будурк.[1]

Тамбурата е народен струнен музикален инструмент с крушовиден корпус, изработван от явор или круша, с размери 22-45 cm дължина, 12-26 cm ширина и 9-20 cm дебелина. Горната дъска е с дебелина 3 mm и е направена от смърч. Върху нея са изрязани два звукови отвора с диаметър 1,5-2 cm. Срещат се тамбури и с един отвор, но тогава той е с по-големи размери. Грифът е тесен приблизително като при цигулката, но доста по-дълъг. В горната му част се намират ключовете (чивии, клечки) с които се настройва инструментът и които обикновено имат Т-образна форма. Близо до звуковия отвор е поставено магаренцето, върху което се опъват струните. Всички те са метални, като дебелината им отговаря приблизително на струна "е" при цигулката и мандолината. Звукоизвличането става чрез плектрум (перце).[1]

Опитите, правени от някои народни ансамбли да заменят тънките струни с по-дебели не дават добри резултати, тъй като се губи характерната нежност на звука на тамбурата. Най-старите инструменти имат по две единични струни, а по-новите - две двойни, две тройни и даже понякога, макар и рядко, и три четворни. Най-често срещаната тамбура е с две двойни струни и 18 позиции на грифа, подредени по полутонове. Настройването става по няколко начина:[1]

  • Първа група - с11, втора - g-c1
  • Първа група - с11, втора - f-c1
  • Първа група - с11, втора - g-g
  • Първа група - с11, втора - f-f

Тоновият обем най-често е от "g" на малката до "g" на втора октава.[1]

Външни препратки

Източници

  1. а б в г Шаблон:Bg икона Светослав Четриков, "Музикален терминологичен речник"/изд. "Наука и изкуство", София/1969/стр.323

Шаблон:Мъниче България Шаблон:Музикален инструмент-мъниче


Шаблон:Link FA