Дервишка могила: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
| Ред 48: | Ред 48: | ||
{| class="wikitable" border="1" |
{| class="wikitable" border="1" |
||
|- |
|- |
||
| Година |
|||
| година |
|||
| 1895 |
| 1895 |
||
| 1926 |
| 1926 |
||
| Ред 60: | Ред 60: | ||
| 2012 |
| 2012 |
||
|- |
|- |
||
| Население |
|||
| население |
|||
| 821 д. |
| 821 д. |
||
| 1038 д. |
| 1038 д. |
||
Версия от 18:05, 2 март 2013
| Дервишка могила | |
  Дервишка могила  Дервишка могила | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 19 души[1] (15 март 2024 г.) 0,475 души/km² |
| Землище | 40,257 km² |
| Надм. височина | 516 m |
| Пощ. код | 6539 |
| Тел. код | 03778 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 20674 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Свиленград Анастас Карчев (ГЕРБ; 2019) |
Дервишка могила е село в Южна България. То се намира в община Свиленград, Област Хасково.
География
Село Дервишка могила се намира в Сакар планина.
История
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Дервишка могила са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2] В момента там живеят 20-ма души.
Село Дервишка могила се намира на юг от Сакар планина до три големи могили. На най-високата могила е имало манастир, откъдето се предполага, че е дошло и самото име (ДЕРВИШ -КАЛУГЕР). Селото е заселено още преди падане на БЪЛГАРИЯ под турско робство. Населението е дошло откъм ГАБРОВО и ПАНАГЮРИЩЕ като овчари на предполагаемия манастир. С течение на времето те се заселели на северозапад от могилите и образували днешното село. Главният им поминък е бил скотовъдство. След разрушаване на манастира те са иззидали черква от пръти и я покрили с лозови пръчки, значи населението е било християнско. През 1846 г.селяните са изградили храм от камъни, покрит с керемиди.
При нашествие на турските пълчища на 7.06.1913 г. (стар стил) църквата СВ. ЙОАН БОГОСЛОВ в селото е ограбена, опожарена и разрушена до основи. През 1921 г държавата отпуска 58000 лв. и от доброволни помощи църквата струва 150000 лв. пише в църковния регистър свещеник Стоян Христов Нешев. През 1924 г била осветена от св. Стара Загорски митрополит Павел. Като пръв свещеник в него е служил Стою Д. Колачев.
Единственото килийно училище се разкрива към 1890 г.само за първо отделение. В 1891 е дошъл като учител Кръстю Желязков. Новото училище е построено през 1950 г.
Дервиш Могила винаги е била военна сратегическа точка.
През 796 г. българският хан Кардам, обиден от византийския император Константин VI, нахлува с войските си по долината на р. Тунджа и достига до планината Обраслия Авролева (Сакар планина), където се разполага на лагер в гората и зачаква противника си, а Константин VI се промъква до Гория Авролева (ДервишкаМогила), където войските стояли 17 дни.
Тогава сключват договор за ненападение между България и Византия. Мястото, където се разполагат войските в Сакар планина, се казва Стана. В 813 г. по същите места минава и хан Крум, който завладява днешен Одрин. През 1205 г. минава и цар Калоян, който разбива армията на рицарите кръстоносци и пленява император Балдуин в крепостта Букелон.
С падането на България под турско робство могилата от Авролева става Дервиш Тепе. Тогава построяват манастира, който се намира на днешната могила. И така минават дни векове, идва 1878 Руско-турската война. България е освободена, но селото остава под турско. Не се сбъдва мечтата да остане в България и към 80-те години на 19 век няколко семейства се изселват в село Везенково, община Сунгурларе.
При установяването на границите между Българското княжество и Турция през 1879 г. една част от землището на Дервиш Могила остава в Турция и създава проблеми при обработване на земята. Една част от населението около 40 семейства преминават границата и построяват малки къщи от пръст и глина. Предлагат селото да носи името на Хан Крум (КРУМОВО) днешно село ПЛАНИНОВО [3].
В Илинденското въстание дервишени вземат активно участие. На 19 юли 1903 г. е убит кмета на селото Тодор Налбантов край Станева Чешма, а по късно през 1913 г. е убит от турските башибозуци синът му Ганьо едва 16 годишен. На това място през 1927 г. е издигнат паметник.
През 1912-1913 г. по време на Балканската война турските башибозуци отново идват и разграбват селото. Много семейства се изселват около околните села като Лисово, Планиново, Мрамор. Връщат се 1918-1920 г., след като границата се премества на днешното място.
През годините селото се развива земеделие и скотовъдство. На 14.12.1923 г е основана кредитна Кооперация Сакар даване на заеми. В началото на 1950 г започва изселване на населението в град Свиленград, с.Черганово, Казанлъшка околия и другаде.
Население
| Година | 1895 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1972 | 1980 | 2000 | 2012 |
| Население | 821 д. | 1038 д. | 1179 д. | 1191 д. | 921 д. | 415 д. | 274 д. | 136 д. | 41 д. | 22 д. |
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.
- ↑ Утвърдено със указ № 161 от 30.03.1889 г. който е обнародван в Държавен вестник брой 40 същата година.