Благой Попов: Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
Bulldog4eto (беседа | приноси) |
||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
Участва в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание (1923)]] от 1923 година. В началото на 1925 г. емигрира последователно в Югославия и СССР (1925). |
Участва в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание (1923)]] от 1923 година. В началото на 1925 г. емигрира последователно в Югославия и СССР (1925). |
||
Завършва Академията за комунистическо възпитание в Москва и се завръща в България (1929). След втора емиграция и завръщане е |
Завършва Академията за комунистическо възпитание в Москва и се завръща в България (1929). След втора емиграция и завръщане е член на Политбюро на ЦК на БКП (1931-1932). Получава присъда по [[ЗЗД]], но успява отново да емигрира (1932). |
||
През 1933 г. е в Германия. Заедно с [[Георги Димитров]] и [[Васил Танев]] е подсъдим и оправдан по [[Лайпцигски процес|Лайпцигския процес]]. |
През 1933 г. е в Германия. Заедно с [[Георги Димитров]] и [[Васил Танев]] е подсъдим и оправдан по [[Лайпцигски процес|Лайпцигския процес]]. |
||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
През 1937 г. по време на сталинските репресии е арестуван по обвинение в „заговор за убийството на Георги Димитров и Васил Коларов“. Следствен в затвора „Бутирка“. Чак през 1939 г. е осъден на 15 години строг затвор в трудово-изправителните лагери. Присъдата изтърпява в далечния север в лагера „Дудинка“. |
През 1937 г. по време на сталинските репресии е арестуван по обвинение в „заговор за убийството на Георги Димитров и Васил Коларов“. Следствен в затвора „Бутирка“. Чак през 1939 г. е осъден на 15 години строг затвор в трудово-изправителните лагери. Присъдата изтърпява в далечния север в лагера „Дудинка“. |
||
Освободен и се завръща в България през 1954 г.<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779§ionID=5 Личности в книгата Тодор Живков - мит и истина]</ref>. Работи в системата на Министерството на външните работи. Автор на мемоарните спомени „За да не се повтори никога вече”, С., печатница „Христо Христов“, 2009. |
Освободен и се завръща в България през 1954 г.<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779§ionID=5 Личности в книгата Тодор Живков - мит и истина]</ref>. Работи в системата на Министерството на външните работи. Автор на мемоарните спомени „За да не се повтори никога вече”, С., печатница „Христо Христов“, 2009. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 10:49, 3 март 2013
Тази статия е за българския комунистически деец. За математика от Република Македония вижте Благой Попов (математик). За политика от СР Македония вижте Благоя Попов.
| Благой Попов | |
| деец на БКП | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Партия | Българска комунистическа партия |
Благой Симеонов Попов е български партиен деец от БКП.
Биография
Благой Попов е роден на 22 ноември 1902 г. в село Дрен, Радомирско. Средно образование завършва в Дупнишката гимназия. Студент по специалноста право в Софийския университет (1922-1924). Член на БКМС (1919) и на БКП (1922).
Участва в Септемврийското въстание (1923) от 1923 година. В началото на 1925 г. емигрира последователно в Югославия и СССР (1925).
Завършва Академията за комунистическо възпитание в Москва и се завръща в България (1929). След втора емиграция и завръщане е член на Политбюро на ЦК на БКП (1931-1932). Получава присъда по ЗЗД, но успява отново да емигрира (1932).
През 1933 г. е в Германия. Заедно с Георги Димитров и Васил Танев е подсъдим и оправдан по Лайпцигския процес.
След процеса е екстрадиран в СССР. Работи в изпълкома на Комунистическия интернационал на младежта (КИМ). Студент специалност химия във Всесъюзната промишлена академия „Йосиф Сталин“.
През 1937 г. по време на сталинските репресии е арестуван по обвинение в „заговор за убийството на Георги Димитров и Васил Коларов“. Следствен в затвора „Бутирка“. Чак през 1939 г. е осъден на 15 години строг затвор в трудово-изправителните лагери. Присъдата изтърпява в далечния север в лагера „Дудинка“.
Освободен и се завръща в България през 1954 г.[1]. Работи в системата на Министерството на външните работи. Автор на мемоарните спомени „За да не се повтори никога вече”, С., печатница „Христо Христов“, 2009.