Благой Попов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 18: Ред 18:
Участва в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание (1923)]] от 1923 година. В началото на 1925 г. емигрира последователно в Югославия и СССР (1925).
Участва в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание (1923)]] от 1923 година. В началото на 1925 г. емигрира последователно в Югославия и СССР (1925).


Завършва Академията за комунистическо възпитание в Москва и се завръща в България (1929). След втора емиграция и завръщане е Член на Политбюро на ЦК на БКП (1931-1932). Получава присъда по [[ЗЗД]], но успява отново да емигрира (1932).
Завършва Академията за комунистическо възпитание в Москва и се завръща в България (1929). След втора емиграция и завръщане е член на Политбюро на ЦК на БКП (1931-1932). Получава присъда по [[ЗЗД]], но успява отново да емигрира (1932).


През 1933 г. е в Германия. Заедно с [[Георги Димитров]] и [[Васил Танев]] е подсъдим и оправдан по [[Лайпцигски процес|Лайпцигския процес]].
През 1933 г. е в Германия. Заедно с [[Георги Димитров]] и [[Васил Танев]] е подсъдим и оправдан по [[Лайпцигски процес|Лайпцигския процес]].
Ред 26: Ред 26:
През 1937 г. по време на сталинските репресии е арестуван по обвинение в „заговор за убийството на Георги Димитров и Васил Коларов“. Следствен в затвора „Бутирка“. Чак през 1939 г. е осъден на 15 години строг затвор в трудово-изправителните лагери. Присъдата изтърпява в далечния север в лагера „Дудинка“.
През 1937 г. по време на сталинските репресии е арестуван по обвинение в „заговор за убийството на Георги Димитров и Васил Коларов“. Следствен в затвора „Бутирка“. Чак през 1939 г. е осъден на 15 години строг затвор в трудово-изправителните лагери. Присъдата изтърпява в далечния север в лагера „Дудинка“.


Освободен и се завръща в България през 1954 г.<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 Личности в книгата Тодор Живков - мит и истина]</ref>. Работи в системата на Министерството на външните работи. Автор на мемоарните спомени „За да не се повтори никога вече”, С., печатница „Христо Христов“, 2009.
Освободен и се завръща в България през 1954 г.<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=940&elementID=1006999779&sectionID=5 Личности в книгата Тодор Живков - мит и истина]</ref>. Работи в системата на Министерството на външните работи. Автор на мемоарните спомени „За да не се повтори никога вече”, С., печатница „Христо Христов“, 2009.


== Източници ==
== Източници ==

Версия от 10:49, 3 март 2013

Тази статия е за българския комунистически деец. За математика от Република Македония вижте Благой Попов (математик). За политика от СР Македония вижте Благоя Попов.

Благой Попов
деец на БКП

Роден
Починал
ПартияБългарска комунистическа партия

Благой Симеонов Попов е български партиен деец от БКП.

Биография

Благой Попов е роден на 22 ноември 1902 г. в село Дрен, Радомирско. Средно образование завършва в Дупнишката гимназия. Студент по специалноста право в Софийския университет (1922-1924). Член на БКМС (1919) и на БКП (1922).

Участва в Септемврийското въстание (1923) от 1923 година. В началото на 1925 г. емигрира последователно в Югославия и СССР (1925).

Завършва Академията за комунистическо възпитание в Москва и се завръща в България (1929). След втора емиграция и завръщане е член на Политбюро на ЦК на БКП (1931-1932). Получава присъда по ЗЗД, но успява отново да емигрира (1932).

През 1933 г. е в Германия. Заедно с Георги Димитров и Васил Танев е подсъдим и оправдан по Лайпцигския процес.

След процеса е екстрадиран в СССР. Работи в изпълкома на Комунистическия интернационал на младежта (КИМ). Студент специалност химия във Всесъюзната промишлена академия „Йосиф Сталин“.

През 1937 г. по време на сталинските репресии е арестуван по обвинение в „заговор за убийството на Георги Димитров и Васил Коларов“. Следствен в затвора „Бутирка“. Чак през 1939 г. е осъден на 15 години строг затвор в трудово-изправителните лагери. Присъдата изтърпява в далечния север в лагера „Дудинка“.

Освободен и се завръща в България през 1954 г.[1]. Работи в системата на Министерството на външните работи. Автор на мемоарните спомени „За да не се повтори никога вече”, С., печатница „Христо Христов“, 2009.

Източници

Външни препратки