DVB-T

DVB-T (Digital Video Broadcasting-Terrestrial - Цифрово видео радиоразпръскване -наземно) е стандарт, дефиниран от европейския консорциум DVB . Той определя изискванията за наземно цифрово излъчване на телевизионни програми. Първата версия на стандарта е публикувана през 1997 г., а първото излъчване по този стандарт е осъществено във Великобритания през 1998 г. Основната същност на DVB-T стандарта е, че няколко телевизионни програми се разпространяват едновременно в един комплексен цифров информационно-програмен пакет - „мултиплекс". Стандартът DVB-T е сертифициран и публикуван от ETSI (Европейски институт по стандартизация в далекосъобщенията) под номер EN 300 744. Допълнително в техническата спецификация ETSI TS 101 154 относно използването на видео и аудио кодирането в радиоразпръскването са публикувани детайлните технически параметри на двете методики за кодиране на транспортния поток: по-старата MPEG-2 и съвременната H.264/MPEG-4 AVC. Технологията DVB-T позволява многократно увеличаване на броя на излъчваните програми, както и приемането на HDTV картина. Наземното цифрово телевизионно радиоразпръскване осигурява телевизионни програми с по-високо качество на картината и звука. Освен това дава възможност и за допълнителни услуги, включително аудио описание, аудио субтитри, специализирани субтитри и език на знаците за хората с увреждания.