Режим на пълномощията

Княз Александър I

Режимът на пълномощията (1881-1883) е оглавяван от княз Александър I Батенберг режим в Княжество България, установен с държавен преврат на 27 април 1881 година. По време на него Търновската конституция е отменена и в страната действат военновременни закони.

От самото начало на управлението си, княз Александър не одобрява Търновската конституция, тъй като смята, че прекалено ограничава правомощията му и предоставя ненужно широки граждански свободи. Това естествено го противопоставя на Либералната партия, която е основен идеолог на Конституцията.

Князът намира удобен повод за действие срещу противниците си при убийството на руския император Александър II от привърженици на народничеството в Русия на 1 март 1881 г. При посещението на погребението на императора в Санкт Петербург, той убеждава наследника му - Александър III, че българските либерали са съидейници на атентаторите. Така той спечелва негласната подкрепа на Русия за бъдещите си действия. Заради потеклото си, княз Александър е гледан благосклонно и от Германия и Австро-Унгария.

При извършването на преврата е свалено законно избраното правителство на Либералната партия, начело с Петко Каравелов. Дотогавашният военен министър - руският офицер Казимир Ернрот - поема функциите на министър-председател. Конституцията е отменена и в страната неофициално е въведено военно положение. Територията на Княжеството е разделена на пет области, като начело на тях застават "чрезвичайни (извънредни) комисари" - руски офицери. На съдилищата е заповядано да издават само две присъди - едномесечен затвор или смърт. Правителството на Ернрот има за задача да подготви и проведе избори за Велико Народно събрание, което да одобри исканията на княза.

Скоро след преврата Либералната партия се съвзема и започва пропагандна кампания срещу монарха. В отговор, при провеждането на изборите за Велико народно събрание нейните привърженици масово не са допуснати да гласуват. Репресии помрачават цялата кампания, на много места в страната избухват сблъсъци между полицията и либералите. В резултат, почти всички от избраните депутати са поддръжници на каузата на княза.

Великото народно събрание се събира на 1 юли 1881 година в Свищов. Князът прочита изявление, в което иска извънредни властови пълномощия (оттам името на режима) за следващите 7 години. Декларацията е приета с овации, без обсъждане. Князът получава правото да управлява с укази, а след изтичането на седемгодишния период - да свика Велико народно събрание, което да приеме изменения в Конституцията.

Първото правителство, което князът съставя, не включва представители на Консервативната партия, макар че тя подкрепя действията му. Деятелите на Либералната партия са подложени на преследване, вследствие на което почти всички емигрират (най-вече в Източна Румелия) или са интернирани. В партията се оформят две крила - умереното, начело с Драган Цанков, е склонно да приеме определени промени в Конституцията, ако тя бъде възстановена; крайното крило, водено от Петко Каравелов, иска пълно възстановяване на основния закон. Каравелистите издигат лозунга "Има Конституция - има княз. Няма Конституция - няма княз."

Правителството натоварва професор Марин Дринов със задачата да помири либерали и консерватори, която е обречена от самото начало. Междувременно отношенията на консерваторите с Русия се влошават, защото те подкрепят австро-унгарския проект за железопътна мрежа в България.

Князът решава да избегне напрежението с Петербург и същевременно да запази подкрепата на консерваторите. На 23 юни 1882 княз Александър образува правителство, начело с генерал Леонид Соболев, и с участието на генерал Александър Каулбарс - и двамата руски офицери. Места в кабинета получават видни консерватори.

Скоро след това започват борби между руските генерали и дейците на Консервативната партия. В центъра на противоречието отново е железопътния въпрос. Генералите подкрепят руския проект, консерваторите - австро-унгарския. И двете страни започват да търсят подкрепата на либералите.

Под ръководството на княза, консерваторите започват преговори с либералите на Драган Цанков. В началото на август 1883 те подписват споразумение, според което Консервативната партия поема ангажимент за възстановяване на Конституцията, а цанковистите - да приемат мерки за изменението ѝ. Князът възлага на Цанков министър-председателския пост, начело на ново правителство, съставено от умерени либерали и консерватори. Приет е проектът на Австро-Унгария за строителство на железопътната мрежа на България. На 5 декември 1883 е прокаран Закон за изменение и допълнение на Конституцията.

В това време отстранените от власт руски генерали се съюзяват с крайните либерали на Каравелов и подемат кампания срещу правителството. На проведените през май 1884 избори, каравелистите удържат пълна победа. На княза не остава друг избор, освен да им възложи съставянето на правителство. То е формирано на 29 юни 1884, начело застава Петко Каравелов. Новата власт напълно възстановява Конституцията, с което окончателно се слага край на режима на пълномощията.