Априлци (област Пазарджик)

Тази страница е категория.

---

За да попадне някоя страница в тази категория, отворете статията и щракнете на „редактиране“ или я създайте, ако все още не съществува, и в края на текста добавете [[Категория:Априлци (област Пазарджик)]]. Не създавайте категория само за 1 страница!

---

Дърво на категорията • Априлци (област Пазарджик) в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Априлци.

---

Априлци
Априлци 42.312148, 24.291626 Априлци
Общи данни
Население	492 души (15 март 2024 г.) 29,7 души/km²
Землище	16.567 km²
Надм. височина	287 m
Пощ. код	4445
Тел. код	03524
МПС код	РА
ЕКАТТЕ	00571
Администрация
Държава	България
Област	Пазарджик
Община    – кмет	Пазарджик Петър Куленски (ПП – ДБ; 2023)
Кметство    – кмет	Априлци Марин Манолов (Новото време)
Априлци в Общомедия

Априлци е село в Южна България. То се намира в община Пазарджик, Област Пазарджик.

География

Село Априлци се намира в северната покрайнина на Пазарджишкото поле, разположено от двете страни на Елшишка река (или още Черешова) с южно изложение. Над селото са средногорските хълмове, на север на около 5 км разстояние - височината Сакарджа (416 м), а на запад, на около 3 км - височината Иланджа (400 м).

По отношение на релефа си землището на Априлци се разделя на две части: северна - хълмиста и южна - равнинна. В северната изпъкват споменатите височини Сакарджа и Иланджа. Южната е ниската част от землището на Априлци и се спуща към равнината на юг.

История

В древни времена, землището на селището е обитавано от траките. Множество открития при правените разкопки са доказателство за това. Бронзова монета на тракийския владетел Амадок I, намерена в околностите е един от множеството примери.Относно въпроса, кога е създадено селото, няма единно мнение. Знае се, че първоначално то е било турски военен обект при калето Сакарджа, където след това се заселва турско население. Това може би се случва през XV - XVIвек. Първото споменаване на селище с наименование Абдуларе, датира от 1576г., когато в един османски регистър пише, че в селото имало двама турци, едри овцевъди. Разпространени са редица легенди, споменаващи за село под името Бодерово, което се е намирало в югозападната част на днешното землище (дн. Белия бряг), но по една или друга причина е изселено от там. Според най-новите изследвания посветени на цялата област, може да се твърди че през 1625г. в селото вече има християнски семейства. Като цяло през целия период на Османското владичество, селото се развива като селище с преобладаващо мюсюлманско население, като за известни периоди от време се заселват и християни. През 1870г. известния възрожденски учител от Татар Пазарджик - Стефан Захариев, в своята книга, посветена на Татарпазарджишката кааза, споменава, за село под името Абдуларе (Бодерово). В него живеели 200 жители турци, имало 1 джамия и 60 къщи. В същия текст, той посочва, че през 1620г. в селото имало българи, които се разбягали от чумата. По време на Освобождението (1878) селото е с чисто турско население. Турците се разбягват и на тяхно място се заселват българи от пострадалите заради Априлското въстание и последвалата война, райони. Започва един нов живот за селището. Строят се църкви и се развива духовния живот. Силно е влиянието на евангелизма. То води началото си още от 1889г. когато се създава първото евангелистко общество. През 1909г. се създава и евангелистка църква. Православната църква се построява през 1903г. А през 1908г. е създадено и читалище "Съзнание". Основна фигура за неговото раждане е Георги Йорданов. Изявен земеделски деец, достигнал до министерско кресло през 1931г. През 1934г. под решението на новите закони, се стига но преименуване на селото. Известният земеделски писател Трифон Кунев, съветва Георги Йорданов, че селото трябва да носи името "Априлци", заради това, че хората преселили се тук са пряко свързани с Априлските събития от 1876г. Така от 1934г. селото носи днешното си име.

Известни личности

В селото има три църкви - православна, протестантска и петдесятна, читалище, здравна служба, няколко магазина и едно кафене. Има и училище, но от няколко години то не функционира. Край Априлци има множество обработваеми земи, където се произвеждат плодове и зеленчуци. В покрайнините на селото са открити златни ракли и накити, а върху сегашните къщи някога е имало турски гробища. На север от Априлци има руини от старо турско селище, а в коритото на местната река - Черешка са намерени сребърни прибори и съдове!

Известни личности

Георги Йорданов (БЗНС).

Редовни събития

Всяка трета събота от месец септември, в селото се провежда събор.

Други

В последните няколко години в селото преобладава ромското население, от българите са останали предимно пенсионери. Въпреки това хората живеят в мир и разбирателство. Основният поминък на населението е земеделието, всяка къща в селото има голям двор, където се отглеждат домашни животни, бобови, житни култури и зеленчуци. Климатът на селото е мек и предразполага за отглеждането на смокини, нарове, черници, лешници и др.

Кухня

Традиционни за селото са т.нар. зелници - баница със зеле, по уникален начин тук се приготвят пълнени чушки, ориз с месо, както и много странни палачинки на основата на кисело мляко.

Галерия

• 
  Православната църква Св. Димитър
• 
  Протестантската църква
• 
  Евангелска Петдесятна Църква в с. Априлци
• 
  Кметство и Здравна служба в с. Априлци

Външни препратки

• Сайт на Област Пазарджик