Голански възвишения: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[картинка:Golan heights rel89-orig.jpg|мини|дясно|Карта на Голанските възвишения към 1989г.]]
[[картинка:Golan heights rel89-orig.jpg|мини|дясно|Карта на Голанските възвишения към 1989г.]]
..'''Голанските възвишения''' (на [[арабски]]: الجولان ; на [[иврит]]: רמת הגולן) са слабо населена и хълмиста област в [[Близък изток|Близкия изток]]. По силата на международното право принадлежат на [[Сирия]], но от 1967 г. са окупирани от [[Израел]], а от 1981 г. в областта са в сила и израелските закони.
'''Голанските възвишения''' (на [[арабски]]: الجولان ; на [[иврит]]: רמת הגולן) са слабо населена и хълмиста област в [[Близък изток|Близкия изток]]. По силата на международното право принадлежат на [[Сирия]], но от 1967 г. са окупирани от [[Израел]],вследствие т.нар. "шестдневна война", известна също и като "третата арабско-израелска война". От 1981 г. в областта са в сила и израелските закони.


Голанските възвишения имат огромно стратегическо значение както за Сирия (обусловено от близостта им до [[Дамаск]]), така и за Израел (заради водните източници и военния контрол над северната част на еврейската държава). Най-високият връх на израелска територия в момента е връх [[Хермон]] (2224 м), който се намира в тези възвишения. Оттам има възможност за визуален контрол на цял Северен Израел, което при евентуално изтегляне без трайно уреждане на отношенията с Дамаск крие сериозни стратегически рискове. Според израелската гледна точка, пълното или частично изтегляне на Израел от Голанските възвишения трябва да бъде предшествано от сключването на [[мирен договор]] между Израел и Сирия и пълното уреждане на спорните въпроси, особено тези, които касаят водоснабдяването на региона, сигурността и борбата с [[тероризъм|тероризма]].
Голанските възвишения имат огромно стратегическо значение както за Сирия (обусловено от близостта им до [[Дамаск]]), така и за Израел (заради водните източници и военния контрол над северната част на еврейската държава). Най-високият връх на израелска територия в момента е връх [[Хермон]] (2224 м), който се намира в тези възвишения. Оттам има възможност за визуален контрол на цял Северен Израел, което при евентуално изтегляне без трайно уреждане на отношенията с Дамаск крие сериозни стратегически рискове. Според израелската гледна точка, пълното или частично изтегляне на Израел от Голанските възвишения трябва да бъде предшествано от сключването на [[мирен договор]] между Израел и Сирия и пълното уреждане на спорните въпроси, особено тези, които касаят водоснабдяването на региона, сигурността и борбата с [[тероризъм|тероризма]].

Версия от 07:28, 7 март 2013

Карта на Голанските възвишения към 1989г.

Голанските възвишения (на арабски: الجولان  ; на иврит: רמת הגולן) са слабо населена и хълмиста област в Близкия изток. По силата на международното право принадлежат на Сирия, но от 1967 г. са окупирани от Израел,вследствие т.нар. "шестдневна война", известна също и като "третата арабско-израелска война". От 1981 г. в областта са в сила и израелските закони.

Голанските възвишения имат огромно стратегическо значение както за Сирия (обусловено от близостта им до Дамаск), така и за Израел (заради водните източници и военния контрол над северната част на еврейската държава). Най-високият връх на израелска територия в момента е връх Хермон (2224 м), който се намира в тези възвишения. Оттам има възможност за визуален контрол на цял Северен Израел, което при евентуално изтегляне без трайно уреждане на отношенията с Дамаск крие сериозни стратегически рискове. Според израелската гледна точка, пълното или частично изтегляне на Израел от Голанските възвишения трябва да бъде предшествано от сключването на мирен договор между Израел и Сирия и пълното уреждане на спорните въпроси, особено тези, които касаят водоснабдяването на региона, сигурността и борбата с тероризма.

Към Голанските възвишения спадат и фермите Шебаа, за които претендира и Ливан. Сирия твърди, че е отстъпила спорните ферми още през 1951 г. на Ливан, за което обаче няма доказателства и което не се признава от международната общност.

През 2000 г. Ехуд Барак прави неуспешен опит да ги върне на Сирия, а на 25 май 2008 г. външният министър Ципи Ливни поставя като условие за тяхното връщане скъсването на връзките на Сирия с Ислямска Република Иран и определени пропалестински организации. [1]

Източници

  1. Radio France Internationale, Емисия новини от 25 май 2008, 19:30(ЕЕТ)