Берлински конгрес: Разлика между версии
м Bot: Migrating 41 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q151423 (translate me) |
|||
| Ред 67: | Ред 67: | ||
[[Категория: История на България (1878-1918)]] |
[[Категория: История на България (1878-1918)]] |
||
[[Категория:Геополитически форуми]] |
[[Категория:Геополитически форуми]] |
||
[[ar:مؤتمر برلين]] |
|||
[[az:Berlin konqresi]] |
|||
[[be:Берлінскі кангрэс]] |
|||
[[be-x-old:Бэрлінскі кангрэс]] |
|||
[[bs:Berlinski kongres]] |
|||
[[ca:Congrés de Berlín]] |
|||
[[cs:Berlínský kongres]] |
|||
[[da:Berlinerkongressen]] |
|||
[[de:Berliner Kongress]] |
|||
[[el:Συνέδριο του Βερολίνου]] |
|||
[[en:Congress of Berlin]] |
|||
[[eo:Kongreso de Berlino]] |
|||
[[es:Congreso de Berlín]] |
|||
[[fi:Berliinin kongressi]] |
|||
[[fr:Congrès de Berlin]] |
|||
[[gl:Congreso de Berlín de 1878]] |
|||
[[he:קונגרס ברלין]] |
|||
[[hr:Berlinski kongres]] |
|||
[[hu:Berlini kongresszus]] |
|||
[[hy:Բեռլինի կոնգրես]] |
|||
[[it:Congresso di Berlino]] |
|||
[[ja:ベルリン会議 (1878年)]] |
|||
[[ka:ბერლინის კონგრესი]] |
|||
[[kk:Берлин конгресі]] |
|||
[[ko:베를린 회의 (1878년)]] |
|||
[[la:Consilium Berolinense]] |
|||
[[mk:Берлински конгрес]] |
|||
[[nl:Congres van Berlijn]] |
|||
[[no:Berlin-kongressen]] |
|||
[[pl:Kongres berliński]] |
|||
[[pt:Congresso de Berlim (1878)]] |
|||
[[ro:Congresul de la Berlin]] |
|||
[[ru:Берлинский конгресс]] |
|||
[[sh:Berlinski kongres]] |
|||
[[sk:Berlínsky kongres]] |
|||
[[sl:Berlinski kongres]] |
|||
[[sq:Kongresi i Berlinit]] |
|||
[[sr:Берлински конгрес]] |
|||
[[sv:Berlinkongressen]] |
|||
[[uk:Берлінський конгрес]] |
|||
[[zh:1878年柏林會議]] |
|||
Версия от 15:18, 9 март 2013
Берлинският конгрес е проведен в министерската сграда Радзвил в Берлин от 13 юни до 13 юли 1878 г. Разглежда намаляването на влиянието на Русия върху Балканите, в резултат от спечелената от нея Руско-турската война (1877-1878). Това означава подялбатата на България и нейното разпокъсване.
Други разглеждани въпроси са статута на Цариград, проливите Босфор и Дарданели, Румъния,Сърбия, Черна гора; териториална подялба на османски владения и др.
В заключение се подписва Берлинския договор.
Исторически контекст
Идеята за свикване на Берлинския конгрес се заражда в хода на Руско-турската война (1877-1878). Първоначалното виждане е за международна конференция, на която шестте Велики сили / Великобритания, Австро-Унгария, Русия, Франция, Германия, Италия / да обсъдят резултатите от Руско-турската война (1877-1878); създаване на Българска държава; статута на Цариград, Босфора, Дарданелите, Румъния, Сърбия, Черна гора; териториална подялба на османски владения и др. След сключването на Одринското примирие и Санстефанския мирен договор мeжду Русия и Османската империя, свикването му е превърнато от правителствата на Великобритания и Австро-Унгария в условие за запазване на мира с Русия. Изисква се ревизиране на Санстефанския договор. Главен проблем е разкъсване единството на българския народ в неговите етнически граници, олицетворявани от Българската държава предвидена със Санстефанския договор. Позицията на руското правителство на конгреса е предопределена от предварително даденото съгласие за неговото свикване и компетентност. Както и от изчерпаните в хода на войната възможности за противопоставяне на евентуален въоръжен натиск.
Подготовка
За място на провеждане са обсъждани различни варианти: Виена, Санкт Петербург, Дрезден, Баден-Баден. Постигнато е споразумение за провеждане в Берлин.
Организирането на конгреса започва след сключване на Англо-руско споразумение, което предрешава основните въпроси от работата на конгреса. Във връзка с неговата работа са сключени и предварителни споразумения: Англо-австроунгарско и Англо-турско. [1]
Участници
Съдбата на България е решена без нито един българин. Методий Кусевич, тогава архимандрит и протосингел при Пловдивската митрополия обръща публично внимание на подготвяните от Англия и Австро-Унгария несправедливости спрямо българския народ и организира подписки от всички земи, които да бъдат занесени до Берлинския конгрес. В Македония подписките са организирани от Шапкарев, а в Пловдив от самия Методий. Адресите от Македония, Шапкарев ги предава на велешкия търговец Весов, който ги предава в руското посолство. Пловдивските адреси също попадат в руското посолство, след като Костаки Пеев съобщава на руските власти за събраните подписки. Без подписките да да получат гласност, нито един български представител не отива и не присъства на конгреса[2].
Участници, решили съдбата на България, са :
- Великобритания: Бенджамин Дизраели, Роберт Гаскойн-Сесил, Одо Ръсел ,
- Австро-Унгария: Андраши, Алойс Граф Кароли, Хайнрих Карл фон Хаймерле ,
- Германия: Ото фон Бисмарк, Бернхард Ернст фон Бюлов, Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст ,
- Италия: Луиджи Корти, Едуардо до Лоней,
- Русия: Александър Горчаков, Пьотър Шувалов, Барон д'Убри,
- Франция: Уилиям Анри Уадингтон, Сен Валие, Пол Депри и
- Османска империя: Александър-паша Каратеодори, Карл Детроа ( Мехмед Али паша ), Садуллах бей, Мъкртич Хримиян
- Румъния: Михаил Когълничану, Йон Братиану,
- Гърция: Теодорос Делигянис, Петрос Браилас-Арменис
- Сърбия: Йован Ристич
- Черна гора: неизвестен представител
 |
| 1. Хайнрих Карл фон Хаймерле (Австро-Унгария). 2. Алойс Граф Кароли (Австро-Унгария). 3. Едуардо до Лоней (Италия). 4. Александър Горчаков (Русия). 5. Уилиям Анри Уадингтон (Франция). 6. Бенджамин Дизраели (Англия). 7. Йозеф Мария фон Радовиц (представител, Германия). 8. Хлодвиг цу Хохенлое-Шилингсфюрст (Германия). 9. Луиджи Корти (Италия). 10. де Мун (протоколант, Франция). 11.Сен Валие (Франция). 12. Пол Депри (Франция). 13.Барон д'Убри (Русия). 14. Андраши (Австро-Унгария). 15. Лотар Бухер (Германия) 16. Ото фон Бисмарк (Германия) 17. Пьотър Шувалов (Русия) 18. Бернхард Ернст фон Бюлов (Германия) 19. Фридрих фон Холщайн (Германия) 20. Мориц Буш (германски публицист) 21. Херберт Бисмарк (секретар на баща си) 22. Садуллах бей (Османска империя) 23. Одо Ръсел (Великобритания) 24. Роберт Гаскойн-Сесил (Великобритания). 25. Александър-паша Каратеодори (Османска империя) 26. Мехмед паша (Османска империя) |
Провеждане
Берлинският конгрес е открит в 14:00 часа на 1 / 13 юни 1878 г. в двореца Раздевил. За председател е избран германският канцлер Ото фон Бисмарк. Официалният език е френски.
Възприета е следната процедура: най-важните въпроси да бъдат обсъждани и предварително решавани на частни срещи между пълномощници на заинтересованите страни; след постигане на споразумение да бъдат внасяни за обсъждане и решаване на пленарни заседания. Основно място заема обсъждането на въпросите, свързани с България. Особени спорове предизвиква съдбата на Софийския санджак (който в крайна сметка е присъединен към Княжество България), Източна Румелия и др. Английският представител Бенджамин Дизраели прибягва до ултимативен натиск, за да наложи допускането на османски военни гарнизони по билото на Стара планина и запазването на реалната политическа власт на Високата порта в Източна Румелия.
Последиците от Берлинския конгрес
Конгресът завършва на 1 / 13 юли 1878 г. с подписването на Берлинския договор. Извършено е разделянето на българския народ на седем части, с пет различни начина на управление в неговата етническа територия. Създаден е възел от противоречия, които ще определят развитието на Балканския полуостров за десетилетия напред.
Англия постига почти всичките си цели — създаването на автономна българска държава с много по-малка територия, отколкото според Санстефанския договор, анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария и ограничаването на териториалните печалби на Русия до бесарабските територии. Усилията на Русия се оказват напразни. [1]
Руснаците обвиняват Бисмарк и холандците за неуспеха си и добрите до тогава германско-руски отношения са разрушени. На Балканския полуостров се раждат само три суверенни държави — Черна Гора, Сърбия и Румъния. Тъй като балканските славяни не се освобождават напълно от турското иго и частично са принудени да станат част от Австро-Унгария Балканският полуостров се превръща в „бурето с барут на Европа“, което ще се взриви през 1914 г. и ще даде началото на Първата световна война. [1]
Вижте също
Източници
- ↑ а б в Шаблон:De икона Weltgeschichte: Schicksale dер Menschheit von dер Frühgeschichte bis ins Atomzeitalter, Dr. Hermann Meyer, Bertelsmann (Gütersloh), 1963, стр. 399-400
- ↑ Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Захарий Стоянов, 2004. ISBN 978-954-739-303-5.
- Освободителната война 1877-1878, ДИ "П.Берон", София, 1986, с. 46-47
- Т.Икономов. Протоколите на Берлинския конгрес. С. 1885 г.[[1]]
- К.КОСЕВ.САН-СТЕФАНСКИЯТ МИРЕН ДОГОВОР: ЗАД КУЛИСИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА [[2]]
- К.КОСЕВ. ЗАД КУЛИСИТЕ НА БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС И РОДИЛНИТЕ МЪКИ НА ТРЕТАТА БЪЛГАРСКА ДЪРЖАВА. С. 2008 г.[[3]]
Външни препратки
- Ж.Войников. БЪЛГАРСКОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ И ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ПЕРИПЕТИ СВЪРЗАНИ С НЕГО. [[4]]