Мордовци: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MerlIwBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: tt:Мордва
Addbot (беседа | приноси)
м Bot: Migrating 27 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q33543 (translate me)
Ред 19: Ред 19:
[[Категория:Угро-фини]]
[[Категория:Угро-фини]]


[[an:Mordovins]]
[[az:Mordvalar]]
[[be:Мардва]]
[[ca:Mordovià]]
[[cs:Mordvinci]]
[[cv:Мордвасем]]
[[da:Mordviner]]
[[de:Mordwinen]]
[[en:Mordvins]]
[[eo:Mordvoj]]
[[es:Mordvinos]]
[[et:Mordvalased]]
[[fi:Mordvalaiset]]
[[fr:Mordves]]
[[hu:Mordvinok]]
[[it:Mordvini]]
[[ja:モルドヴィン人]]
[[ko:모르도바인]]
[[la:Mordua]]
[[nl:Mordwienen]]
[[pl:Mordwini]]
[[ru:Мордва]]
[[sh:Mordvini]]
[[sr:Мордвини]]
[[sv:Mordviner]]
[[tr:Mordvinler]]
[[tt:Мордва]]
[[tt:Мордва]]
[[uk:Мордва]]

Версия от 05:55, 10 март 2013

Мордовците са народност, говореща езици от фино-пермския клон на уралското езиково семейство.

Към 2003 броят им е около 1 млн. души. По-малко от една трета от тях живеят в Мордовия. Останалите са пръснати в Самарска, Пензенска, Оренбургска и Нижегородска област, както и в Татарстан, Средна Азия и Сибир.

Мордовците се делят на 2 групи, говорещи на едноименни езици: ерзянски и мокшански език. Обикновено те не признават определението мордовци и общата си етническа принадлежност. Етническата група каратай живее в Татарстан и говори на татарски език, но с голям брой мордовски думи. Друга мордовска група, -терюхан, живее в Нижегородска област и от 19 век говори руски език. Тези 2 групи се самоопределят с руския термин „мордва“.

История

Според Мелников-Печорски, цитиран от руския Орден „Велес“[1], мордовците произлизат от Нижегородска, Симбирска, Саратовска, Пензенска и северната част на Тамбовска губернии.

Въпреки че са били със статут на свободни хора, те са закрепостявани към манастири и помещици. Бягат и се заселват в средното поречие на Волга, в Самарска губерния. Указ на Петър I изисква от самарския войвода да ги върне обратно, но част от тях бяга на север и още на юг.

Литература

През ХХ век е развита съвременна литература. Класиците са М. Бебан, А. Моро, И. Моръця, З. Дорофеев, М. Безбородов, И. Прончатов, Я. Пинясов, А. Йондол, А. Доронин.

Източници

  1. Языческая Славянская Информационная сеть - Очерки о мордве. П. И. Мельников - Печерский