Мордовци: Разлика между версии
м Робот Добавяне: tt:Мордва |
м Bot: Migrating 27 interwiki links, now provided by Wikidata on d:q33543 (translate me) |
||
Ред 19: | Ред 19: | ||
[[Категория:Угро-фини]] |
[[Категория:Угро-фини]] |
||
[[an:Mordovins]] |
|||
[[az:Mordvalar]] |
|||
[[be:Мардва]] |
|||
[[ca:Mordovià]] |
|||
[[cs:Mordvinci]] |
|||
[[cv:Мордвасем]] |
|||
[[da:Mordviner]] |
|||
[[de:Mordwinen]] |
|||
[[en:Mordvins]] |
|||
[[eo:Mordvoj]] |
|||
[[es:Mordvinos]] |
|||
[[et:Mordvalased]] |
|||
[[fi:Mordvalaiset]] |
|||
[[fr:Mordves]] |
|||
[[hu:Mordvinok]] |
|||
[[it:Mordvini]] |
|||
[[ja:モルドヴィン人]] |
|||
[[ko:모르도바인]] |
|||
[[la:Mordua]] |
|||
[[nl:Mordwienen]] |
|||
[[pl:Mordwini]] |
|||
[[ru:Мордва]] |
|||
[[sh:Mordvini]] |
|||
[[sr:Мордвини]] |
|||
[[sv:Mordviner]] |
|||
[[tr:Mordvinler]] |
|||
[[tt:Мордва]] |
[[tt:Мордва]] |
||
[[uk:Мордва]] |
Версия от 05:55, 10 март 2013
Мордовците са народност, говореща езици от фино-пермския клон на уралското езиково семейство.
Към 2003 броят им е около 1 млн. души. По-малко от една трета от тях живеят в Мордовия. Останалите са пръснати в Самарска, Пензенска, Оренбургска и Нижегородска област, както и в Татарстан, Средна Азия и Сибир.
Мордовците се делят на 2 групи, говорещи на едноименни езици: ерзянски и мокшански език. Обикновено те не признават определението мордовци и общата си етническа принадлежност. Етническата група каратай живее в Татарстан и говори на татарски език, но с голям брой мордовски думи. Друга мордовска група, -терюхан, живее в Нижегородска област и от 19 век говори руски език. Тези 2 групи се самоопределят с руския термин „мордва“.
История
Според Мелников-Печорски, цитиран от руския Орден „Велес“[1], мордовците произлизат от Нижегородска, Симбирска, Саратовска, Пензенска и северната част на Тамбовска губернии.
Въпреки че са били със статут на свободни хора, те са закрепостявани към манастири и помещици. Бягат и се заселват в средното поречие на Волга, в Самарска губерния. Указ на Петър I изисква от самарския войвода да ги върне обратно, но част от тях бяга на север и още на юг.
Литература
През ХХ век е развита съвременна литература. Класиците са М. Бебан, А. Моро, И. Моръця, З. Дорофеев, М. Безбородов, И. Прончатов, Я. Пинясов, А. Йондол, А. Доронин.
Източници
- ↑ Языческая Славянская Информационная сеть - Очерки о мордве. П. И. Мельников - Печерский