Никола Юруков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 26: Ред 26:
След [[Кюстендилска акция на ВМРО|Кюстендилската акция на ВМРО]] в 1922 година Юруков заедно с [[Филип Атанасов]] се установява в Пловдив, където се опитват да създадат база за действие срещу ВМРО.<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 221.</ref> Убит е от дейци на ВМРО в 1923 година<ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник. София, 1993, стр. 279.</ref>, най-вероятно от [[Стефан Каркалашев]]<ref>[http://www.scribd.com/doc/71937702/%D0%88%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B5%D0%BD-%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D0%B7%D0%B0-%D0%95%D0%B3%D0%B5%D1%98%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-2010-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0 Литовски, Александар. Jубилеен календар од егејскиот дел на Македонија во 2010, стр.20]</ref>.
След [[Кюстендилска акция на ВМРО|Кюстендилската акция на ВМРО]] в 1922 година Юруков заедно с [[Филип Атанасов]] се установява в Пловдив, където се опитват да създадат база за действие срещу ВМРО.<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 221.</ref> Убит е от дейци на ВМРО в 1923 година<ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник. София, 1993, стр. 279.</ref>, най-вероятно от [[Стефан Каркалашев]]<ref>[http://www.scribd.com/doc/71937702/%D0%88%D1%83%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%B5%D0%BD-%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80-%D0%B7%D0%B0-%D0%95%D0%B3%D0%B5%D1%98%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D0%B5%D0%BB-%D0%BD%D0%B0-%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%98%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-2010-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0 Литовски, Александар. Jубилеен календар од егејскиот дел на Македонија во 2010, стр.20]</ref>.


== Проекти на „Фингов-Ничев-Юруков“ ==
== Проекти на „Фингов-Ничев-Юруков“ в София ==
[[Image:DZI-hq-sofia-ifb.jpg|right|thumb|250px|Сградата на ДЗИ, проектирана от „Фингов-Ничев-Юруков“]]
[[Image:DZI-hq-sofia-ifb.jpg|right|thumb|250px|Сградата на ДЗИ, проектирана от „Фингов-Ничев-Юруков“]]
* Основни училища (1910 - 1912):
** „Граф Игнатиев“
** „Георги Сава Раковски“
** „Константин Фотинов“
** „Христо Ботев“
** „Антим I“
** „Екзарх Йосиф“
* Софийска търговско-индустриална камара, по-късно централно управление на [[СИБАНК]], в София, улица „[[Славянска]]“ №2 (кръстовището с „Бенковска“, 1912)
* Софийска търговско-индустриална камара, по-късно централно управление на [[СИБАНК]], в София, улица „[[Славянска]]“ №2 (кръстовището с „Бенковска“, 1912)
* Софийска банка, по-късно централно управление на [[Банка ДСК]], в София, улица „[[Московска]]“ №19 (кръстовището с „Бенковска“, 1914)
* Софийска банка, по-късно централно управление на [[Банка ДСК]], в София, улица „[[Московска]]“ №19 (кръстовището с „Бенковска“, 1914)
* Българска търговска банка, улица „Граф Игнатиев“ и улица „Ангел Кънчев“ (1921)
* Българска търговска банка, улица „Граф Игнатиев“ и улица „Ангел Кънчев“ (1921)
* Чиновническо кооперативно спестовно застрахователно дружество на булевард „Цар Освободител“ и улица „Бенковска“ (1926)
* Чиновническо кооперативно спестовно застрахователно дружество на булевард „Цар Освободител“ и улица „Бенковска“ (1926)
* [[Феникс палас]], сградата на Акционерно застрахователно дружество „[[Български феникс]]“, булевард „Дондуков“ (1927)<ref name="ЕБ">Енциклопедия България, Академично издателстно „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 554.</ref><ref>Коцев, Г., Л. Стоилова и др. Австрийски архитектурни влияния в София, Музей за история на София, 1998, ISBN 954-8853-12-4 (с библиография)</ref>
* [[Феникс палас]], сградата на Акционерно застрахователно дружество „[[Български феникс]]“, булевард „Дондуков“ (1927)<ref name="ЕБ">Енциклопедия България, Академично издателстно „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 554.</ref><ref>Коцев, Г., Л. Стоилова и др. Австрийски архитектурни влияния в София, Музей за история на София, 1998, ISBN 954-8853-12-4 (с библиография)</ref>


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 06:40, 10 март 2013

Никола Юруков
български архитект и революционер
Роден
Починал
Семейство
Братя/сестриХристо Юруков

Никола Юруков е виден български архитект и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Македонската федеративна организация.

Биография

Никола Юруков е роден в 1880 година в костурското село Лобаница. Гимназиалното си образование получава в Пловдив. През 1901 г. завършва архитектура във Висшето техническо училище във Виена. С Георги Фингов и Димо Ничев основава архитектурното бюро „Фингов-Ничев-Юруков“, което през 1911-1912 г. печели множество конкурси за проектиране и построяване на училищни и административни сгради в София и Пловдив. В творбите си бюрото изполва ъглов куполообразен елемент, съчтан със скулптурни мотиви, който довежда до съвършенство.[1]

Юруков участва активно в национално-освободителното движение на македонските българи. В 1913 година заедно с още 13 души от тези околии подписва „Меморандум до Великите сили“, в който се настоява за пръсъединяване на Костурско, Леринско и Кайлярско към България. В „Меморандума“ се казва:

„ Ако Крит с цената на своите епически борби, си извоюва отдавна правото да бъде неразделна част от гръцкото отечество и Гърция никога не би се отрекла от него, то нашият роден край е запачетал своето единство с България чрез страданията и сълзите на едно измъчено население, члез кръвта на хиляди, пролята в името на българската национална идея. И днес, когато българското преме даде нови, скъпи жертви за съкрушение на вековния общ враг на балканските народи, България има повелителен дълг да събере всички български земи, да се пожертвува нито един кът от тях, толкоз повече от ония, които през толкоз изпитания високо са държали знамето на народния идеал.[2] “

След Първата световна война Юруков е избран за председател на Костурското благотворително братство в София. Той е сред организаторите на създаването на Временната комисия на македонската емиграция, прераснала в Македонската федеративна организация и противопоставяща се на ВМРО[3].

Юруков развива дейност за създаване на независима Македония като част от бъдещата Балканска федерация на V конгрес на дружествата на ОН в 1921 в Женева и на Международната конференция на лигата на потиснатите народи в 1922 година в Лондон.

След Кюстендилската акция на ВМРО в 1922 година Юруков заедно с Филип Атанасов се установява в Пловдив, където се опитват да създадат база за действие срещу ВМРО.[4] Убит е от дейци на ВМРО в 1923 година[5], най-вероятно от Стефан Каркалашев[6].

Проекти на „Фингов-Ничев-Юруков“ в София

Сградата на ДЗИ, проектирана от „Фингов-Ничев-Юруков“
  • Основни училища (1910 - 1912):
    • „Граф Игнатиев“
    • „Георги Сава Раковски“
    • „Константин Фотинов“
    • „Христо Ботев“
    • „Антим I“
    • „Екзарх Йосиф“
  • Софийска търговско-индустриална камара, по-късно централно управление на СИБАНК, в София, улица „Славянска“ №2 (кръстовището с „Бенковска“, 1912)
  • Софийска банка, по-късно централно управление на Банка ДСК, в София, улица „Московска“ №19 (кръстовището с „Бенковска“, 1914)
  • Българска търговска банка, улица „Граф Игнатиев“ и улица „Ангел Кънчев“ (1921)
  • Чиновническо кооперативно спестовно застрахователно дружество на булевард „Цар Освободител“ и улица „Бенковска“ (1926)
  • Феникс палас, сградата на Акционерно застрахователно дружество „Български феникс“, булевард „Дондуков“ (1927)[1][7]

Бележки

  1. ↑ а б Енциклопедия България, Академично издателстно „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 554.
  2. ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 32 - 33.
  3. ↑ Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.107.
  4. ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 221.
  5. ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник. София, 1993, стр. 279.
  6. ↑ Литовски, Александар. Jубилеен календар од егејскиот дел на Македонија во 2010, стр.20
  7. ↑ Коцев, Г., Л. Стоилова и др. Австрийски архитектурни влияния в София, Музей за история на София, 1998, ISBN 954-8853-12-4 (с библиография)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Юруков&oldid=5491119“.