Чарлз Уитстън: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 15: Ред 15:
== Телеграф ==
== Телеграф ==
Уитстоун изоставил своята идея за предаване на данни чрез механични трептения и създал електрическия телеграф. През 1835 г. той съобщава че електрическият телеграф може да бъде много полезен. Той планирал експерименти по железопътната линия между Лондон и Бирмингам. Преди този план да бъде осъществен обаче той бил посетен от Уилям Кук в дома си на улица Кондуит на 27 февруари 1837 г. Срещата имала важно влияние върху неговото бъдеще.
Уитстоун изоставил своята идея за предаване на данни чрез механични трептения и създал електрическия телеграф. През 1835 г. той съобщава че електрическият телеграф може да бъде много полезен. Той планирал експерименти по железопътната линия между Лондон и Бирмингам. Преди този план да бъде осъществен обаче той бил посетен от Уилям Кук в дома си на улица Кондуит на 27 февруари 1837 г. Срещата имала важно влияние върху неговото бъдеще.

=== Сътрудничество с Кук ===
[[File:Physiker.jpg|right|thumb|Фарадей, Хухлей, Уитстоун, Бревстер и Тиндал]]
Господин Кук бил офицер, който по време на домашния си отпуск се записал да слуша лекции по анатомия в Университета в Хайделберг, където на 6 март 1836 г. бил свидетел на демонстрацията на телеграф от професор Монке. Той бил толкова впечатлен от неговата важност, че захвърлил своите медицински изследвания и насочил усилията си към телеграфа. Скоро след това той се върнал в Лондон и имал възможност да покаже телеграф с три игли през януари 1837 година. За да попълни научните си познания той се консултирал с Фарадей и с д-р Роджет, последният от които го изпратил при Уитстоун.


== Електрически генератор ==
== Електрически генератор ==

Версия от 13:47, 10 март 2013

Шаблон:Учен информация

Сър Чарлз Уитстоун (Charles Wheatstone) е британски учен и изобретател, автор на множество научни постижения по време на Викторианската епоха, включително на английската концертина, стереоскопа (устройство за показване на триизмерни изображения) и шифъра Плейфеър. Най-известен е с приносите си към развитието на електротехниката със създадения от него мост на Уитстоун, първоначално изобретен от Самюъл Хънтър Кристи, както и като значителна фигура в развитието на телеграфията.

Телеграф

Уитстоун изоставил своята идея за предаване на данни чрез механични трептения и създал електрическия телеграф. През 1835 г. той съобщава че електрическият телеграф може да бъде много полезен. Той планирал експерименти по железопътната линия между Лондон и Бирмингам. Преди този план да бъде осъществен обаче той бил посетен от Уилям Кук в дома си на улица Кондуит на 27 февруари 1837 г. Срещата имала важно влияние върху неговото бъдеще.

Сътрудничество с Кук

Фарадей, Хухлей, Уитстоун, Бревстер и Тиндал

Господин Кук бил офицер, който по време на домашния си отпуск се записал да слуша лекции по анатомия в Университета в Хайделберг, където на 6 март 1836 г. бил свидетел на демонстрацията на телеграф от професор Монке. Той бил толкова впечатлен от неговата важност, че захвърлил своите медицински изследвания и насочил усилията си към телеграфа. Скоро след това той се върнал в Лондон и имал възможност да покаже телеграф с три игли през януари 1837 година. За да попълни научните си познания той се консултирал с Фарадей и с д-р Роджет, последният от които го изпратил при Уитстоун.

Електрически генератор

През 1840 г. Уитстоун създава магнито-електрическа машина за генериране на постоянен ток.

Той изпраща на 4 февруари 1867 г. принципът на действие на динамо-електрическата машина в трудовете на Кралското дружество. Десет дена преди това Сименс съобщава за идентично откритие. Двата труда били представени в един и същи ден.

След това в рамките на няколко месеца се появяват идентични описания на принципа на действие независимо от Вернер фон Сименс, Самуел Алфред Варлей и Уитстоун. Варли патентова откритието си на 24 декември 1866 г. Съобщението на Сименс е от 17 януари 1867, а Уитстоун излага действието му в Кралското дружество на 4 февруари 1867 г.

Цитирана литература

Литература

Външни препратки