Въча: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение}}
{{към пояснение|Въча|Въча}}
{{Река инфо
{{Река инфо
| име = Въча
|име = Въча
| картинка = VachaKrichim.jpg
|картинка = VachaKrichim.jpg
| картинка-описание = [[Ждрело]]то на река Въча при навлизането ѝ в язовир "Кричим"
|картинка-описание = [[Ждрело]]то на река Въча при навлизането ѝ в язовир "[[Кричим (язовир)|Кричим]]"
| дължина = 112 km
|дължина = 112 km (23-то място по дължина в [[България]])
|териториален обхват = '''[[България]]''', '''[[Област Смолян]]''', общини [[Община Борино|Борино]] и [[Община Девин|Девин]], '''[[Област Пазарджик]]''', общини [[Община Батак|Батак]] и [[Община Брацигово|Брацигово]] и '''[[Област Пловдив]]''', общини [[Община Кричим|Кричим]], [[Община Стамболийски|Стамболийски]] и [[Община Родопи|Родопи]]
| координати = {{coord|41|57|38|N|24|27|23|E|}}
| териториален обхват = [[Южна България]]
|териториален обхват подразделение =
|извира от = Каинчалски дял на [[Западни Родопи]], на 3,4 km ЮИ от с. [[Кожари]], [[Община Борино]]
| извира от = [[Родопи]]
|надморска височина при източника = 1 558 m
| образувана от =
|образувана от =
| надморска височина при източника = 1100 м
|s_lat_dir = N|s_lat_deg = 41 |s_lat_min = 31 |s_lat_sec = 46
| устие = [[Марица]]
|s_lon_dir = E|s_lon_deg = 24 |s_lon_min = 22 |s_lon_sec = 34
| ширина на устието =
|устие = десен приток на [[Марица]] → [[Бяло море|Бяло]] ([[Егейско море]])
| надморска височина при устието =
|m_lat_dir = N|m_lat_deg = 42 |m_lat_min = 08 |m_lat_sec = 50
| водосборен басейн = 1 645 km<sup>2</sup>/s
|m_lon_dir = E|m_lon_deg = 24 |m_lon_min = 36 |m_lon_sec = 52
| среден отток = 19,46 m<sup>3</sup>/s
|ширина на устието =
| карта =
|надморска височина при устието = 168 m
| карта-описание =
|водосборен басейн = 1 645 km<sup>2</sup> (3,1% от водосборния басейн на [[Марица]])
|среден отток = 22 m<sup>3</sup>/s (при гр. [[Кричим]])
|карта =
|карта-описание =
|Категория на Уикисклад =
}}
}}
'''Въча''' е [[река]] в [[Южна България]] — [[Област Смолян]], общини [[Община Борино|Борино]] и [[Община Девин|Девин]], [[Област Пазарджик]], общини [[Община Батак|Батак]] и [[Община Брацигово|Брацигово]] и [[Област Пловдив]], общини [[Община Кричим|Кричим]], [[Община Стамболийски|Стамболийски]] и [[Община Родопи|Родопи]], десен приток на река [[Марица]]. Дължината и&#768; е 112 km<ref name="EB">Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 817</ref>, която и&#768; отрежда 23-то място сред реките на България. Въча е втората по големина река в [[Родопите]] след [[Арда]]. Отводнява големи части от [[Баташка планина]], [[Велийско-Виденишки дял]], [[Переликски дял]] и рида [[Чернатица]] на [[Западните Родопи]].
'''Въ&#768;ча''' е [[река]] в [[Южна България]], един от главните десни притоци на [[Марица]] и втора по големина река, извираща от [[Родопи]]те, след [[Арда]]. Образува се при сливането на [[Широколъшка река|Широколъшка]] и [[Буйновска река]]. Общата дължина на реката е около 105 км.


== Географска характеристика ==
Въча не преминава в близост до промишлени предприятия, което способства за чистотата на водата. По нейното течение са изградени три от най-живописните български [[язовир]]и - „[[Кричим (язовир)|Кричим]]“, „[[язовир Въча|Въча]]“ и „[[Цанков камък]]“, минава през село Кадиево. Те служат за генериране на електроенергия, напояване на [[Горнотракийска низина|Пловдивското поле]] и осигуряват част от питейната вода на град [[Пловдив]]. Стената на язовир „Въча“ е най-високата в България - 144,5 m.
=== Извор, течение, устие ===
Река Въча се образува от сливането на двете съставящи я реки Буйновска река (лява съставяща) и [[Чаирдере]] (дясна съставяща) на 847 м н.в., на {{coord|41|40|19|N|24|21|12|E|}} в село [[Тешел]], [[Община Девин]]. За начало на Въча се приема Буйновска река, извираща от Каинчалския дял на [[Западните Родопи]] от 1 558 м н.в., на 3,4 км югоизточно от село [[Кожари]], [[Община Борино]], в непосредствена близост до българо-гръцката граница.


В най-горното си течение долината на Буйновска река е в посока северозапад и е широка, заета от ливади и малки обработваеми земи. След село [[Буйново (Област Смолян)|Буйново]] реката завива на север и чак до излизането си от [[Родопите]] при град [[Кричим]] протича в дълбока каньоновидна долина, която се приема за граница между западната и източната част на [[Западните Родопи]]. Изключение от това правило са малките долинни разширения около [[Тешел]], [[Грохотно]], [[Девин]] и [[Михалково]]. При град [[Кричим]] Въча навлиза в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]], където течението и&#768; е бавно и спокойно в широко песъчливо корито, укрепено в водозащитни диги.
Реката „прорязва“ Родопите, образувайки дълбока и живописна [[долина]], където са построени двата язовира. По произход долината е сходна с тази на [[Чепеларска река]] и по-точно тази на [[Юговска река]].


Влива се отдясно в река [[Марица]] на 168 m н.в., на 1,3 km североизточно от село [[Кадиево]], [[Община Родопи]].
<ref name="EB">Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 817</ref>

=== Водосборен басейн, притоци ===
Площта на водосборният басейн на реката е 1 645 km<sup>2</sup>, което представлява 3,1% от водосборния басейн на [[Марица]], а границите на басейна и&#768; са следните:
* на изток — с водосборните басейни на [[Първенецка река]] и [[Чепеларска река]], десни притоци на [[Марица]];
* на югоизток — с водосборния басейн на река [[Арда]], десен приток на [[Марица]];
* на югозапад — с водосборния басейн на река [[Места]];
* на запад — с водосборните басейни на [[Чепинска река]] и [[Стара река (среден приток на Марица)|Стара (Пещерска) река]], десни притоци на [[Марица]].

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
::* → Чапарско дере
::* ← Хаджиларска река
::* → Читакдере
::* ← [[Чаирдере]]
::* → Деринкоук
::* ← [[Широколъшка река]]
::* → [[Девинска река]] (Дамлъдере, най-голям приток)
::* ← Алена
::* ← Говедарника
::* → Ябълков дол
::* → [[Гашня]]
::* ← Лясковска река
::* ← Чурековско дере
::* ← Петварска река (влива се в язовир "[[Въча (язовир)|Въча]]")
::* → Фотинска река (влива се в язовир "[[Въча (язовир)|Въча]]")
::* ← Липово дере (влива се в язовир "[[Въча (язовир)|Въча]]")
::* → Форцовско дере (влива се в язовир "[[Въча (язовир)|Въча]]")
::* → Усоето (влива се в язовир "[[Кричим (язовир)|Кричим]]")
::* ← Дълбок дол (влива се в язовир "[[Кричим (язовир)|Кричим]]")
::* ← Черешовско дере (влива се в язовир "[[Кричим (язовир)|Кричим]]")
::* → Раздол (влива се в язовир "[[Кричим (язовир)|Кричим]]")
::* ← Казнишка река
::* ← Малка Въча
::* → Кемерско дере
::* ← Устинска река

=== Хидроложки показатели ===
Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът — октомври. Среден годишен отток при град [[Кричим]] — около 22 m<sup>3</sup>/s.

== Селища ==
По течението на реката са разположени 10 населени места, в т.ч. 2 град и 8 села:
* [[Област Смолян]]
:* [[Община Борино]] — [[Кожари]], [[Буйново (Област Смолян)|Буйново]];
:* [[Община Девин]] — [[Тешел]], [[Грохотно]], '''[[Девин]]''', [[Михалково]];
* [[Област Пловдив]]
:* [[Община Кричим]] — '''[[Кричим]]''';
:* [[Община Стамболийски]] — [[Куртово Конаре]], [[Йоаким Груево]];
:* [[Община Родопи]] — [[Кадиево]];

== Стопанско значение, природни забележителности ==
Водите на реката и притоците и&#768; се използват за електродобив (каскада "Доспат-Въча"). По течението на самата река са изградени язовирите "[[Кричим (язовир)|Кричим]]", "[[Въча (язовир)|Въча]]", "[[Цанков камък]]" и "Тешел", които служат за генериране на електроенергия, напояване в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] и осигуряват част от питейната вода на град [[Пловдив]]. Стената на язовир "[[Въча (язовир)|Въча]]"“ е най-високата в България - 144,5 m.

В долинните разширения около [[Кожари]], [[Буйново (Област Смолян)|Буйново]], [[Тешел]], [[Грохотно]], [[Девин]] и [[Михалково]] и в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] водите и&#768; се използват за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване.

По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:
* Участък от 11,3 км от третокласен път № 197 [[Гоце Делчев]] — [[Доспат]] — [[Девин]] в участъка от село [[Тешел]] до град [[Девин]];
* Участък от 58,1 км от третокласен път № 866 [[Смолян]] — [[Девин]] — [[Стамболийски (град)|Стамболийски]] в участъка от [[Девин]] до [[Стамболийски (град)|Стамболийски]];

Въча не преминава в близост до промишлени предприятия, което способства за чистотата на водата. По нейното течение са разположени красиви и уникални природни феномени — [[Буйновско ждрело|Буйновското ждрело]], [[Ягодинска пещера|Ягодинската пещера]], скалния монумент "Слона". В района на село [[Михалково]] има топли минерални извори.

== Вижте още ==
* [[Списък на реките в България]]
* [[Списък на реките в България по водосборни басейни]]
* [[Списък на реките в България по дължина]]


== Галерия ==
== Галерия ==
Ред 35: Ред 105:
== Източници ==
== Източници ==
<references/>
<references/>
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 126. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581



{{Br}}
{{българия-мъниче}}


{{Реки в Родопите}}
{{Реки в България (дълги над 100 км)}}
{{Реки в България (дълги над 100 км)}}
{{Реки в Родопите}}



[[Категория:Реки в България]]
[[Категория:Реки в България]]
[[Категория:Реки в Област Смолян]]
[[Категория:Реки в Област Пазарджик]]
[[Категория:Реки в Област Пловдив]]
[[Категория:Притоци на Марица]]
[[Категория:Притоци на Марица]]



Версия от 15:22, 10 март 2013

Вижте пояснителната страница за други значения на Въча.

Шаблон:Река инфо Въча е река в Южна БългарияОбласт Смолян, общини Борино и Девин, Област Пазарджик, общини Батак и Брацигово и Област Пловдив, общини Кричим, Стамболийски и Родопи, десен приток на река Марица. Дължината ѝ е 112 km[1], която ѝ отрежда 23-то място сред реките на България. Въча е втората по големина река в Родопите след Арда. Отводнява големи части от Баташка планина, Велийско-Виденишки дял, Переликски дял и рида Чернатица на Западните Родопи.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Река Въча се образува от сливането на двете съставящи я реки Буйновска река (лява съставяща) и Чаирдере (дясна съставяща) на 847 м н.в., на 41°40′19″ с. ш. 24°21′12″ и. д. / 41.671944° с. ш. 24.353333° и. д. в село Тешел, Община Девин. За начало на Въча се приема Буйновска река, извираща от Каинчалския дял на Западните Родопи от 1 558 м н.в., на 3,4 км югоизточно от село Кожари, Община Борино, в непосредствена близост до българо-гръцката граница.

В най-горното си течение долината на Буйновска река е в посока северозапад и е широка, заета от ливади и малки обработваеми земи. След село Буйново реката завива на север и чак до излизането си от Родопите при град Кричим протича в дълбока каньоновидна долина, която се приема за граница между западната и източната част на Западните Родопи. Изключение от това правило са малките долинни разширения около Тешел, Грохотно, Девин и Михалково. При град Кричим Въча навлиза в Горнотракийската низина, където течението ѝ е бавно и спокойно в широко песъчливо корито, укрепено в водозащитни диги.

Влива се отдясно в река Марица на 168 m н.в., на 1,3 km североизточно от село Кадиево, Община Родопи.

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборният басейн на реката е 1 645 km2, което представлява 3,1% от водосборния басейн на Марица, а границите на басейна ѝ са следните:

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Чапарско дере
  • ← Хаджиларска река
  • → Читакдере
  • Чаирдере
  • → Деринкоук
  • Широколъшка река
  • Девинска река (Дамлъдере, най-голям приток)
  • ← Алена
  • ← Говедарника
  • → Ябълков дол
  • Гашня
  • ← Лясковска река
  • ← Чурековско дере
  • ← Петварска река (влива се в язовир "Въча")
  • → Фотинска река (влива се в язовир "Въча")
  • ← Липово дере (влива се в язовир "Въча")
  • → Форцовско дере (влива се в язовир "Въча")
  • → Усоето (влива се в язовир "Кричим")
  • ← Дълбок дол (влива се в язовир "Кричим")
  • ← Черешовско дере (влива се в язовир "Кричим")
  • → Раздол (влива се в язовир "Кричим")
  • ← Казнишка река
  • ← Малка Въча
  • → Кемерско дере
  • ← Устинска река

Хидроложки показатели

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът — октомври. Среден годишен отток при град Кричим — около 22 m3/s.

Селища

По течението на реката са разположени 10 населени места, в т.ч. 2 град и 8 села:

Стопанско значение, природни забележителности

Водите на реката и притоците ѝ се използват за електродобив (каскада "Доспат-Въча"). По течението на самата река са изградени язовирите "Кричим", "Въча", "Цанков камък" и "Тешел", които служат за генериране на електроенергия, напояване в Горнотракийската низина и осигуряват част от питейната вода на град Пловдив. Стената на язовир "Въча"“ е най-високата в България - 144,5 m.

В долинните разширения около Кожари, Буйново, Тешел, Грохотно, Девин и Михалково и в Горнотракийската низина водите ѝ се използват за напояване и отчасти за промишлено водоснабдяване.

По долината на реката преминават два пътя от Държавната пътна мрежа:

Въча не преминава в близост до промишлени предприятия, което способства за чистотата на водата. По нейното течение са разположени красиви и уникални природни феномени — Буйновското ждрело, Ягодинската пещера, скалния монумент "Слона". В района на село Михалково има топли минерални извори.

Вижте още

Галерия

Източници

  1. Енциклопедия България, т.1 А-В, Издателство на БАН, София 1978, стр. 817