Пенелопа

Пенелопа

Пенелопа (или Пенелопея, от старогръцки — Πηνελοπεια) е героиня от Одисеята, една от двете велики епични поеми (заедно с Илиада, приписвани на Омир) на древногръцката литература. Името ѝ е близко до гръцката дума за „патица“, но обикновено се разбира като комбинация на гръцките дума за „тъкан“ (πηνη) и „лице“ (ωψ), много подходящо за изкусен тъкач, чиято мотивация е трудна за разшифроване. Пенелопа е съпруга на главния герой, царят на Итака Одисей и дъщеря на Икарий (брат на царя на Спарта Тиндарей) и жена му Перибея. На родния остров, Одисей бил посрещнат от богинята Атина, която се преобразила като овчар. Веднага след това богинята го предрешила като просяк и в този вид, съвсем непознат, той влязъл в двореца си, за да види как разюзданите женихи настоявали за ръката на жена му Пенелопа и пропилявали имота му с непрекъснати пиршества. Вярната Пенелопа отклонявала нахалните кандидати, казвайки, че преди да се омъжи повторно, иска да изтъче погребален саван за свекъра си Лаерт. За да не се състои сватбата обаче, всяка нощ тайно разплитала това, което успявала да изтъче през деня. Една от нейните неблагодарни робини я видяла и издала тайната ѝ на нетърпеливите женихи. Така, Пенелопа била принудена да обяви, че няма да отлага повече сватбата, но поставила условие - щяла се омъжи за този от кандидатите, който можел да огъне тежкия боен лък на Одисей и успеел да му постави тетивата. Никой от кандидатите, освен предрешеният като просяк Одисей, не се справил с поставеното условие. Тогава героят, с невидимата подкрепа на богинята Атина и с помощта на сина си Телемах и верния си свинар Евмей, избил всички надменни женихи и неверните си робини, които позорили дома му в негово отсъствие. Най-после, след двадесет годишно отсъствие, преминал през много премеждия и изпитания, изгубил всичките си спътници, Одисей прегърнал своята Пенелопа, която не му изменила през тези дълги години.